Социологическа служба

Още едно правителство е на прага на отминаването. Обективните анкети сочат, че то отдавна е на минус - ниски оценки на общественото доверие, общо убеждение, че това не е национално, а лакейско правителство, че грабежът нараства, а заедно с него и хаосът.

Обществото е уморено от тези личности. Коалицията СДС е уморена. Костов се мъчи със своите хора и със самия себе си. Енергията му отива за отбиване на атаките срещу него и неговата жена, за оправяне на несекващите вътрешни конфликти в СДС.

Все по-силни са очакванията за поредни промени. Преобладават мненията за необходимостта от смяна на Костов и от нови парламентарни избори, имайки предвид по какъв начин СДС взе властта.

Голям проблем за правителството е неговият политически фон, който е нееднороден и случаен. СДС все по-често е окачествен като коалиция на противоречията. Как могат да се погодят такива тенденции като либерализма с консерватизма, открито фашизиране с левия болшевишки популизъм, опитите за “народно ангажиране” с политическите авантюристи.

В тази атмосфера властта е сведена в ръцете на една личност - Костов, който самият е неадекватен спрямо времето и обстоятелствата. Той може да контролира нарастващите съпротива само по пътя на шантажа. Ето защо никой не знае какво е реалното положение в парламентарната група на СДС, където всички са шантажирани, за да не се дистанцират от правителството и неговите “програми”.

Конфликтите в СДС не се дължат на реални програмни противоречия, а на митове. Един от тях е, че СДС имал програма. Всъщност тази случайна коалиция е трансмисия и неоколониална администрация на управляващите България Международен валутен фонд и Световната банка. От началото на своите “реформи” правителството се сблъсква с вълна на обществения протест, въпреки че тя не е отразявана от платените “официални медии”. Расте общественото съзнание,, че “реформите” са пълен провал, че целият “преход” е измислица на шепа престъпници. Тъй като правителството и сега няма адекватен отговор трябва да се очаква поредна есенна, зимна или пролетна вълна на протестите.

Върху тези пясъци Костов направи най-голямата кадрова чистка в историята на съвременна България. Отгоре изплуваха дилетантите. Опитите им да пробутват на обществото илюзиите, че всичко е успешно, че всеки проблем е временен вече даже не са забавни. Костов губи не само заради своята безпомощност, но и заради стила, с който упражнява властта. Това е стил, който третира държавата като лична собственост, с безпрецедентна алчност и корупция, с липса на умение за комуникиране с обществото.

Вярата, че ще стане нещо, което ще спре спадащата тенденция е вяра в чудеса. От тази яма няма излизане. Правителството може да бъде издухано от всяко есенно подухване. Ситуацията е извънредна и се нуждае от извънредни мерки.

Най-правилната би било смяна на цялото правителство. Възможна е и негова реконструкция, но те се страхуват, че това ще повлече лавина. Смяната на отделни министри няма никакво значение.

Най-вероятният им сценарии е да се опитат да оцелеят. Това обаче само ще засилва напрежението.

Анкетите сочат, че дните на Костов и неговото правителство са преброени. След това идват големите въпроси за България, които трябваше да бъдат зададени още преди 10 години. И от които тя не може да избяга.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ