Развигор Business Club

Капитализмът в София в края на миналия век беше забележителен. Законът не забраняваше на децата да работят, което означаваше, че семейства с повече дечица живееше по-добре. Те можеха да станат просяци, курви под уличния фенер, да нападат богатите пияници в софийските канавки.

Капитализмът a la Костов - Стоянов - Софиянски продължава тези славни традиции.

Тръгнахме по улиците на София, за да видим новите гаврошовци на града, който само допреди няколко години беше най-големият промишлен център на България. В семействата, в които и двамата родители са без работа вече няколко години децата са единствената надежда за оцеляване. Те са специализирани в няколко доходни в съвременния капитализъм професии.

На челно място е присъствието на деца около кофите за боклук. Това е епидемия като епидемия от мухи. Тъй като всяка кофа е посещавана още сутринта от поне един безработен, децата трябва да “прехванат” хората, изхвърлящи сметта по пътя към кофите, преди да е разграбена от конкуренцията.

В боклуците почти винаги има хляб. Понякога пресен. Консервна кутия от пастет, риба в доматен сос, хартийка от топено сирене. И Big Mac е готов. Храна колкото искаш. Договорът с локалния “коафьор” е да не се пипат хартиените отпадъци и разни предмети като стари радиоапарати, които могат да бъдат продадени или използвани.

Децата на 7-9 години обичат да работят в неделя следобед, когато съвременното капиталистическо общество изхвърля в кофите остатъците от своето уикендово плюскане. Може да се намери и бутилка от руска водка, в която са останали няколко капки. В групата това е привилегия, запазена за 9-годишния вожд.

До конкурентни битки не се стига, тъй като между тях има джентълменско споразумение. Районите са поделени и границите се спазват.

Почти пред всеки хранителен магазин има просещи деца. Разликата между тях и клошарите от кофите е съществена. Децата пред кофите като че си са по-добре облечени. Просещите пред магазините, са облечени в парцали, мръсни, с дебилен израз на физиономиите. Техният репертоар е “дай 1 лев за хляб” или разказ за умрелия баща, майка, дядо, баба и други роднини.

Проверките показват, че обикновено това са деца от патологични семейства, които са длъжни да носят в къщи пари на своите бащи и майки за алкохол. Те не ходят на училище и са криминалната увертюра към разбиване на будки с вестници и цигари, на малки магазинчета.

На полицията обясняват, че мечтата им е да ги пратят в домове за деца, където ще ги хранят поне два пъти дневно и ще научат професията на професионалния крадец, след което ще живеят царски.

Проблемът е в това, че такива домове по принцип няма и от полицията ги изритват обратно на улицата.

“Средната класа” малолетни просяци мият колите по кръстопътите. Явлението се засилва през ваканциите. Има два стила - молещи или заплашващи.

Докато при първите отказът на шофьора да му измият прозорците не предизвиква злоба, при вторите отмъщението може да е гвоздей по боята. Втората група действа и от името на първата, създава психоза, че отказът да се бутнат 1-2 лева може да доведе до лоши последици за колата.

Дневната печалба на такива деца е най-малко 20-50 лева. Най-голямата заплаха за тях са организираните банди от другите махали, ако са по-силна физически конкуренция. На тях се дава поне половината от печалбата. Опитите за укриване свършват със сериозен побой.

“Елитът” на софийските просяци се занимава с по-сериозни престъпления или с проституция. С предимство на вторите. Преобладават непълнолетните проститутки и педерасчета. За бърз секс или “свирка” може да се уговори всяко непълнолетно магистрално момиченце по околовръстното или по бул. “Вапцаров”. Според някои, от това не странят и полицаите.

По-сложно е с непълнолетните момченца, които трябва да бъдат осигурени за софийския педераски хай-лайф, сред които има депутати и министри. По принцип с гейовете се занимават организираните банди.

Участието на тези дрисльовци в обикновените престъпления е масово и продължава да расте. Децата крадат по заповед на своя по-възрастен шеф. Ако полицаите ги хванат, си отиват в къщи. Няма параграф за тях, освен това писането на протоколи разваля статистиката.

Когато питат ченгетата за статистиката те умират от смях.

От друга страна обаче отсега им настръхват косите какво ще стане след 3-4 години, когато във “възрастната” престъпност постъпят тези млади попълнения. Те знаят, че 80 на сто от престъпността се дължи на бедността, липсата на обществен контрол и растящата безработица. А те само ще се задълбочават.

Разликата между улиците на София, Пловдив, Варна и улиците на Германия, Холандия, Франция е в това, че по улиците в Европа въобще не се виждат деца, не само през училищната година, но и през ваканцията. А нашите улици са препълнени с деца по всяко време, в произволна възраст.

Това радостно напомня XIX век, а не края на XX век. Но не е важно дали България ще е все по-бедна и ограбена, важно е да влиза в Европейския съюз и НАТО. И да е капиталистическа...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ