Стратегическа прогноза на “Строго секретно”

Само допреди 10 години Каспийско море беше вътрешно езеро на СССР. Днес е епицентърът на най-важния сблъсък САЩ-Европа-Русия-Китай-Близкия Изток, който ще дефинира геополитиката на света през XXI век.

Тук вече се стекоха всички основни играчи - САЩ, Русия, околните държави Турция, Иран, големите корпорации.

Конфликтът се изостря. При успех на сценария на Бжежински, очертан в неговата евразиатска “Голяма шахматна дъска” Русия ще бъде маргинализирана и превърната във второстепенна държава окончателно. Следващите трябва да са Индия и Китай. Залогът е много по-голям от петрола в Каспийско море, който всъщност е един огромен блъф... Но да тръгнем подред...

...Бжежински написа за Азербайджан, че тази страна е геополитически център. “Тя може да се сравни с тапа на бутилка, съдържаща богатствата на басейна на Каспийско море и Централна Азия”.

Човекът, който още през 1989 г. при СССР, се опита да отвори тази бутилка беше американецът Стивън Ремп, шеф на малката шотландска фирма Ramco. Тогава той пристигна в Баку, столицата на Азербайджанската ССР. Една година по-късно Азерската държавна нефтена фирма го ангажира, за да помогне в избора на западна корпорация, която ще експлоатира каспийските залежи. По света растеше търсенето на нефт, блокиран беше Ирак, Иран беше блед спомен на предишния си потенциал.

Онова, което последва надмина всички очаквания. Големите концерни, начело с BP и американският Amoco безпардонно се сблъскаха за онова, което беше наречено “котрактът на века”. Самият Ремп получи 2 на сто участие в Азерската международна операционна компания /AIOC/, които след няколко години ще му дават годишно поне 30 милиона долара.

Битката спечелиха американците от Amoco, които застанаха начело на AIOC. И започна най-голямата провокация срещу Русия.

Истина е, че руският Лукойл имаше 10 на сто в тази компания. Позицията му беше силна, тъй като единственият нефтопровод минаваше от Баку през Русия. По този начин Москва контролираше трасето и Азербайджан. Тапата на бутилката беше руска. Руснаците добре разбираха очертаващата се геополитическа провокация на тяхната граница, в сърцето на техните жизнени интереси. Тогавашният руски министър на енергетиката Юрий Шафраник се обади на американския си колега и му каза: “Помнете, че това са руски залежи и че трябва да бъдат използвани в Русия.”

Американците обаче имаха други планове. Най-напред, през 1996 г. AIOC постави на Москва ултиматум - или свършвате чеченската авантюра или забравете за тръбата /минаваща през Чечения/. Руският енергиен комплекс предпочиташе тактическата военна капитулация пред отпадането на голямата игра за нефта.

Това обаче беше само началото. През август 1996 г. Amoco изпрати шефа на своите евразиатски операции Дон Стейси при Бил Клинтън, за да го убеди в значението на Азербайджан за геополитиката на САЩ. Подплатено с визията на Бжежински. Стейси получи онова, за което беше дошъл - покана за президента на Азербайджан Гайдар Алиев да посети Вашингтон. През 1997 г. бившият антураж на Леонид Брежнев беше приет по кралски във Вашингтон.

Играта загрубя. По същото време, когато се решаваше откъде ще мине нефта, се намеси и съветникът на Клинтън по въпросите на сигурността Санди Бъргър, който настояваше за строеж на нефтопровод през Грузия над Черно море, така че да мине покрай Русия. В перспектива той трябваше да бъде продължен до средиземноморския бряг на Турция - до Джейхан. Със специално писмо от Клинтън за Баку замина Збигнев Бжежински и проведе тайни преговори с Алиев. Алиев се съгласи. След това Бжежински стана специален платен консултант на Amoco.

Едновременно САЩ работеха по трасето от неговата западна страна Албания, Македония, България, Турция. В този сценарий беше и свалянето на правителството на Виденов и инсталирането на марионетния режим Стоянов - Костов.

Но те бяха само смешни пионки в сравнение с онова, което започна от началото на 1997 г. по Коридор 8. Изборите в Иран бяха спечелени от “реформатора” Мохамед Чатами. Отношенията му със САЩ започнаха да се затоплят. През лятото на 1997 г. помощник-държавният секретар Строуб Талбот заяви в Конгреса, че “Вашингтон ще води в Централна Азия и Кавказ активна политика. Белият дом особено се ангажира в конфликтите в Карабах и Абхазия.

Руснаците правилно възприеха това като атентат срещу своите жизнени интереси и естествена сфера на влияние. След разпадането на СССР пробивът на САЩ беше насочен към Грузия и Азербайджан. Изключение беше Армения /заради конфликта с Азербайджан и Турция/.

Резултатът е абсурден - между християнска Грузия и мюсюлманския Азербайджан пътуват препълнени влакове, а между двете християнски сестри - Армения и Грузия, пътуват отвреме-навреме по два празни вагона.

Москва трябваше да противодейства чрез засилено военно присъствие в Армения. Предаде й безплатно оръжие за 1 милиард долара.

Президентите на Азербейджан и Грузия, бившите съветски апаратчици - Алиев и Шеварднадзе, имат шанс за оцеляване само с поредно предателство на геополитическите интереси на своите държави. За двамата основната цел е васалството спрямо САЩ. Така например до края на годината от Грузия трябва да се изтегли и последният руски граничар. Неформално се анимира и оста ГУАМ - Грузия, Украйна, Азербайджан, Молдова, която също е в геополитическия сценарии на САЩ.

ГУАМ се разширява с поредното У /Узбекистан/.

В началото на годината азерският съветник по въпросите на външната политика Гулузаде даже заяви: “Искаме бази на НАТО в Азербайджан”, а президентът Алиев, запитан от журналист за тази възможност заяви: “Да не изпреварваме събитията”.

Сега все по-често се говори за стратегическата ос Ташкент /Узбекистан/ - Баку - Тбилиси - Киев - Анкара - САЩ, в която Азербайджан и Грузия стават основни опорни точки за американската стратегия в “евразиатските Балкани”.

В “Голямата шахматна дъска” Бжежински написа: “За Русия, Азербайджан трябва да е приоритетна цел. Чрез него тя може да откъсне Централна Азия от Запада и от Турция, и да увеличи влиянието си върху Узбекистан и Туркменистан.”

Русия отговори с опит за изграждането на друга геополитическа ос - Москва - Ереван - Техеран. Иран е сериозно разтревожен от офанзивата на САЩ и Турция в региона и влезе в екзотичен, но закономерен съюз с християнска Армения. Според азерски източници голяма част от оръжието, изпращано от Русия за Армения, стига до Иран.

Така стигаме до същността на този огромен геополитически блъф на САЩ и техните стратези, които обричат региона на несигурност.

За какво става дума?

Американските концерни твърдят, че Каспийско море е новото “нефтено Елдорадо”. Това обаче НЕ Е ИСТИНА. Каспийско море не е новият Персийски залив. Неговите залежи даже в най-оптимистичните оценки не надминават 2 на сто от световните залежи.

Това е истината. Но за САЩ и Запада е необходим миражът за “огромното съкровище”, за да реализират користната си стратегия.

Каспийско море никога няма да бъде реална алтернатива на Персийския залив или Северно море. Но то е достатъчен претекст за превръщането на региона в най-важната стратегическа битка за прелома на хилядолетието.

В това се състои и геополитическата провокация, която всъщност е геополитическо престъпление, целящо преобръщането на естествената геополитическа ос на света по линията Запад - Изток с всички последици в близко и далечно бъдеще.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ