В началото на април 1996 г. “The American Spectator” публикува статията със заглавието “Защо Рон Браун няма да падне”.

Три дни по-късно, на 3 април, както търговският секретар на САЩ Рон Браун, така и неговият самолет паднаха при кацане на летището в Дубровник /Хърватска/. Убити бяха още 34 души, намиращи се на борда.

Няколко дни по-рано той заяви: “Аз съм твърде стар, за да отида в затвора. Ако падна, ще повлека всички.”

Браун предполагаше, че заплахата ще принуди шефовете на Демократическата партия на САЩ да се обединят около него, за да погребат обвиненията в корупция и подкупи.

Вместо това собствените му думи погребаха него самия.

Отговорът е ясен. Рон Браун трябваше да влезе в затвора без никакви “но” и “обаче”. Бил Клинтън си отиваше заедно с него. Президентът не можеше да позволи това.

Браун беше затънал до гуша в скандали: Уайтуотър, проблемите около летището в Денвър, Менса, Лилян Медсен и нейните хаитянски проститутки...Още през февруари 1996 г. конгресмени бяха написали до Клинтън да изхвърли Браун.

В момента на убийството му срещу Браун водеха разследване:

- специалният следовател в Департамента на правосъдието;

- Комитетът по реформите и контрола на Конгреса;

- ФБР;

- Департаментът по енергетика;

- Сенатският юридически комитет;

- и даже неговият собствен генерален инспектор на Търговския департамент.

Кои бяха основните грехове на Браун, които щяха да станат грехове на Клинтън ако Браун не беше ликвидиран?

Как успя Виетнам да свали изведнъж американското търговско ембарго? Лесно. Както споделиха виетнамски бизнесмени тяхното правителство е бутнало на Браун 700 000 долара сметка в Сингапур. Ембаргото падна. Клинтън спря опита на ФБР да разследва случая.

Преди една година Браун беше купил къща за 300 000 долара на своята любовница Медсен - известна политическа фигура и собственичка на бардак с проститутки в Хаити.

Браун получаваше всеки месец по 12 500 долара като агент на диктатора на Хаити Бейби Дог Дювалие. Той получаваше тези пари от пет години, откакто беше член на Демократическия национален комитет. Браун управляваше и инвестиционния фонд на Дювалие, възлизащ на 50 милиона долара.

Браун беше ключова фигура в Chemfix, корпорация от Луизиана, която взе договора за сметта на Ню Йорк за 210 милиона долара с помощта на Браун.

Браун образува Capital/Pebsco, която веднага подписа контракта с Вашингтон за пенсионните фондове на града - съвсем нелошо начало за фирма без какъвто и да е било опит.

Браун одобри продажбата на нов двигател с газова турбина на Китай. Китай ще използва двигателите като ракети. Но браун ги класифицира като цивилни.

Браун помогна на Иран да се набута с оръжия във войната в Босна. Това наруши американското оръжейно ембарго. Оръжието включваше хеликотперни оръдия, антитанкови ракети, базуки и други качествени оръжия.

Чрез лично писмо, подписано от Клинтън, Браун успя да спечели сделката със Саудитска Арабия за доставка на американски военни самолети и оръжие за 6 милиарда долара. Наред с това саудитците трябваше да се “съгласят” и с контракта за 4 милиарда долара с AT&T. Иначе нямаше да получат самолетите. Невероятно проста сделка. AT&T пък имаше договор за много милиони със собствената фирма на Браун Multi International, която беше наета като “консултант” по горната сделка.

По този начин Браун, както се казва, стана балистичен. Вече беше изстрелян в орбита, неговата фатална грешка обаче беше, че каза на Клинтън, че няма само той да е жертвата. Нито пък жена му и сина му. Браун щеше да улучи и Бил и Хилари Клинтън. Това щеше веднага да унищожи преизбирането на Клинтън. От тази гледна точка Браун беше мъртъв много по-рано. Както съветникът на Клинтън - Винс Фостър, който също знаеше много. Но “самоубийството” на Фостър не можеше да бъде повторено. Една самолетна катастрофа обаче се счита за случайност.

За тази цел бяха изпратени агенти професионални убийци, наричани “октоподът”. Ако не беше Килипи след него щеше да има друго пътуване, на друго място. И със сигурност много скоро.

Браун летеше със същия самолет, с който Хилари Клинтън обиколи Босна една седмица по-рано. Между тях самолетът не беше летял с други пътници.

Самолетът беше 43А, а не Т-43-А, както беше съобщено. “Т”-означава “Тренировъчен”, но конкретно в този самолет допълнително контролно кормило за инструктора беше демонтирано предварително.

Самолетът на Браун беше един от двата самолета в целия флот, които не бяха оборудвани с черна кутия. Но вече бяха подготвени връзките за монтиране на черна кутия. Тя можеше да бъде купена и монтирана само за 80 000 долара, а не за 6 милиона, както беше съобщено след катастрофата. Липсата на кутия беше грубо нарушение на разпоредбите на Air Force да се превозват правителствени официални лица с дипломатически статут или по-висок от него без черна кутия. Някой не си беше свършил работата.

Летището Килипи. Дубровник 14,10 ч., 3 април, 1996 г.

Капитан Амир Шик приземи двумоторния самолет, возещ министър-председателя на Хърватска и американския посланик. Това беше един от петте самолета, които кацнаха на писта - 12 преди IFOR-21, “Боинг-Т43А”, с който пътуваха Рон Браун и американски бизнесмени.

Навън беше хубаво време. Един обикновен следобед.

Около 14,30 ч. Радиокулата на Килипи.

Шефът на обслужването Нико Йеркович - на 46 години, нервно боравеше с радиофара - VOR. Фарът бе единственият инструмент, който водеше IFOR-21 към пистата. Йеркович проверяваше своята релефна карта. Само след няколко часа, както му бяха обещали двамата американци, които го бяха посетили, той щеше да бъде богат. Ако изпрати IFOR-21 към върха Свети Иван, една от по-високите планини в района, издигаща се 1000 метра.

Йеркович знаеше само, че в самолета има човек, който е опасен за президента на САЩ и че самолетът не трябва да кацне. Йеркович изчисли, че трябва да промени сигнала на радиофара десет градуса на север, за да отклони самолета настрани от курса, към планината.

Летище Килипи, 14,48 ч.

Капитан Шик се качи на контролната кула, за да поздрави IFOR-21 и да им каже, че времето е наред. На около 3500 метра, на 40 мили преди летището, капитаните Ашли Дейвис - на 35 години, и Тим Шафер - на 33 години, благодариха за поздравлението. Тъй като летището нямаше радар кулата не можеше да следи IFOR-21 при неговото кацане.

Остров Колочеп, 14,54 ч.

IFOR-21 беше точно по курса и премина над първия радиофар към Килипи, 1,8 мили преди летището. След това “залепна” за радиофара на Йеркович, който трябваше да го доведе до пистата. Но Йеркович беше го настроил на 119 градуса вместо на 109 градуса. Самолетът се отклони към Свети Иван.

Сребрено, 14,57 ч.

Селяните изведнъж чуха преминаващ твърде високо и твърде близо самолет.

Плат, 14,57 ч.

Ана и Михо Дунлица излязоха да видят как IFOR-21 се появява като дух от облаците.

На борда на самолета клаксонът, предупреждаващ за близостта на земята се включи. Но двете секунди не бяха достатъчни. Лявото крило удари в земята, след това самолетът с огромна сила се блъсна в каменния склон. Последва взрив от горивото.

Труповете след това не можеха да бъдат идентифицирани.

Всичките 35 души на борда бяха мъртви. С изключение на стюардесата Шели Кели, която беше в опашката. Тя имаше само леки одрасквания.

Килипи, 15,18 ч.

Американците, очакващи Рон Браун, разбраха, че самолетът е катастрофирал. Но не знаеха къде. Първите съобщения бяха, че е паднал в Адриатическо море и че траулер на ЦРУ е прибрал някои части.

Килипи, по-късно следобед.

Нико Йеркович тръгна към къщи, за да получи наградата. Но тя не го очакваше. Дойде три дни по-късно - куршум в гърдите, малко преди да бъде разпитан от следователски екип на US AIR Force.

Убийците набутаха пистолета в ръката му и изчезнаха. Американците не искаха да остане жив свидетел. На Нико му приписаха самоубийство, въпреки че пистолетът беше твърде голям калибър за Европа и че по принцип никой не си стреля в сърцето.

Място на катастрофата, 19,20 ч.

Четири часа и 20 минути след катастрофата първата хърватска специална група пристигна на мястото. Те намериха жива само стюардесата.

Извикаха хеликоптер, за да я закара до болницата. Когато той кацна тя се качи без чужда помощ. Но Кели не пристигна жива. Умря по пътя. Направената по-късно аутопсия показа малък нарез върху крака й. В опашката на хеликоптера се беше разиграла ужасна сцена. Един от специалните офицери държеше Кели докато другият преряза артерията на крака й.

По-късно никой от “специалистите” не можа да обясни по какъв начин радиофар, който насочва самолетите с точност до 60 см. от точката на кацане е могъл да го отклони с 1,6 мили. Официалното обяснение беше, че компасът на пилотите се е отклонил с 10 градуса от курса. Това е абсурдно. Освен с електрически, самолетът беше оборудван и с магнитен компас. Освен това ако компасът беше нарушен те нямаше да минат точно над първия радиофар. Още в този момент би трябвало да са с километри отклонение.

Друго абсурдно обяснение беше, че изключителен вятър е отнесъл самолета настрани. За специалистите това е смешно.

Лошата видимост. Но те се позоваваха на данни от сутринта и вечерта. Времето между 14,52 и 14,58 беше напълно нормално.

Умора на пилотите? Не е възможна при полет от 45 минути.

Повреда на самолета поради износване? IFOR-21 беше “номер две” във флотата на Белия дом, всъщност Air Force - 2.

С една дума нито едно от официалните обяснения не струваше и пет пари.

Причината бе проста - IFOR-21 бе отклонен рязко в последната фаза на полета, в момента когато премина от радиофара на остров Колочеп към радиофара на летището Килипи, който го отклони 10 градуса на север. Същият радиофар насочваше правилно другите самолети преди IFOR-21. Което означаваше, че Йеркович го беше настроил погрешно в последните минути.

Има и друго алтернативно обяснение, което е много просто. Йеркович е изключил слоя радиофар. В същия момент друг радиофар е бил включен на Свети Иван. Това е стар, стар трик...

Отгоре на всичко и всичките записи от кулата изчезнаха след катастрофата. Заедно с Рон Браун, стюардесата Кели, Йеркович и други тайни, причинили убийството на един от първите приятели на президента на САЩ Бил Клинтън.

По-късно, през 1997 г., се появиха и данни, че в черепа на Браун е била открита дупка, която е била от куршум. Това означава, че за по-сигурно той вероятно е бил убит още на борда на самолета, преди катастрофата...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ