Когато един бракоразводен адвокат и един асистент по политикономия започнат да разбират от глобализиране, което за тях било “неизбежен императив за развитието на света, а оттам и за България”, нещата вече не са смешни.

Но поне ние сме длъжни да щрихираме истинската теза.

Глобализирането не е идея на последните години. Тези тенденции, оценявани от едни положително, а от други - отрицателно, ни съпровождат от столетия.

Световната икономика преди 100 години не беше по-малко глобализирана, отколкото сега, в края на XX век.

Историческият подход дава възможност да се избегне прекаленото възхищение от глобализирането, да се разкрие, че това не е еднопосочен процес, че той може да се спре и върне назад.

Интернационализирането през 1987 г. /измервано със съотношението на износа към брутния национален продукт/ е било същото както през 1913 г. Наблюдаваният днес глобален пик е резултат от почти половинвековния регрес - след Първата световна война до 50-те години на века. В световната икономика винаги е имало тенденция към по-висок темп на международната търговия от прираста на световния продукт. Характерно е, че периодът на регреса на глобализационните процеси беше и период на най-бавния след 1820 г. икономически ръст.

Да видим и друг основен показател - чуждестранните инвестиции.

През 1913 г. пропорцията между преките чуждестранни инвестиции и световния износ са били по-благоприятни, отколкото през 1987 г. Благодарение на телекомуникационните връзки днес брутното движение на инвестициите е по-голямо, отколкото преди столетие. Но ако се вземе нетното движение /процентът на световния брутен национален продукт, ангажиран в чужбина/ ще се види, че в “златния век” на капитализма - от средата на XIX век до 1914 г. те са били два пъти по-големи, отколкото сега.

Можем да анализираме и промените в икономическата свобода, т.е. митническите тарифи. От 70 години митата в западния свят паднаха под равнището на Първата световна война и бяха средно около 5 на сто. Но оценката в кой период свободата на търговските обороти е била по-голяма не е толкова лесна. Така например възможността на миграция и заселване на нови места днес е рязко по-ограничена, отколкото преди 100 години.

На глобализирането може да се погледне и от качествената страна. В новите икономически условия правилното движение на големите потоци от стоки зависи предимно от околната среда на промишления сектор - ефективната дейност на фирмите за транспорт, застраховки, финансиране и т.н. Без международна експанзия на услугите това движение щеше да бъде сложно и даже невъзможно. Доминацията на инвестициите в услугите /през 1990 г. те бяха половината от всички преки инвестиции/ е една от характерните черти в края на XX век.

Този процес беше ускорен и от дерегулирането и приватизирането на много услуги. До неотдавна повечето от тях бяха запазени за държавните монополи. Експанзията на финансовите услуги, която е независима черта на глобализирането често има експлозивен характер. Достатъчно е да се посочи, че стойността на глобалните операции с ценни книжа нарасна през 1975 г. - 1995 г. в САЩ 30 пъти, а в Италия - 281 пъти.

Но интегрирането на финансовите пазари е много по-ограничено, отколкото изглежда на пръв поглед движението на финансовите брутни потоци. Данните, отразяващи международното движение на капиталите нето показват, че до неотдавна те са били много по-ниски, отколкото през 1870-1914 г. Преди сто години капиталът беше и много по-евтин. Реалните лихви бяха по-ниски отколкото сега.

Следователно глобализирането не ни въвежда в някакъв нов свят. Реално имаме възобновяване на засегнатите от регреса и отслабени преди десетилетия процеси на глобализиране, и само частично нови тенденции, които са по-силни, отколкото в миналото, но не са някакво ново качество.

Всичко това вече е било. Даже по-силно. Сливанията са циклично явление. Американската икономика премина вече през три такива фази /сегашната е четвърта/ само през това столетие. Всяка една от тях беше обявявана за началото на нова ера, но се оказваше пореден цикъл.

Глобализирането се отъждествява със сливането на големи фирми, чийто собственици са от различни страни. Но те се броят на пръстите на едната ръка. Даймлер-Крайслер беше четвъртата след ABB, Ройал-Дач Шел и Унилевер. Но ако се вземе предвид, че последните два се появиха още преди войната трудно е да се счита сливането на Даймлер-Крайслер за символ на глобализирането. Оттук идва и внимателния подход към използването на бомбастичните оценки и изводи. Още повече, когато те се правят от икономически неграмотни хора, опитващи се да оправдаят собствената си некадърност с някакви обективни процеси и тенденции към глобализиране.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ