Стратегическа прогноза на “Строго секретно”

Десет месеца изминаха от началото на годината, но едва ли някой е предполагал, че за толкова малко време ще се променят толкова много неща.

Динамиката е огромна.

Експериментът в Русия с така нареченото либерализиране пропадна.

Китай се изтегли от повечето си външни и вътрешни реформи, съпровождани от рязко нарастване на антагонизма със САЩ.

В края на XX век и в началото на XXI век основната тежест отново е върху Евразия, върху вътрешната и външна политика на Русия и Китай.

Все по-ясно се очертава онова, което прогнозирахме още преди две години, че Русия, с подкрепата на Китай, ще се опитва да възстанови влиянието си в рамките на съветската империя.

Стратегическият интерес на Пекин и Москва съвпада.

Китай ще продължи да изгражда своята вътрешна база в условията на нарастваща конфронтация с Тайван и САЩ.

Историческа ще бъде срещата на високо равнище през ноември между руския президент Борис Елцин и китайския президент Цзян Цзъ Мин.

По същото време Бил Клинтън ще демонстрира новото присъствие на САЩ в Източна Европа, в това число - в България. Актуалната клика в София задълбочава антируската си провокативна политика, гарнирана с предателство на геополитическите и исторически интереси на България. Разбира се визитата на Клинтън в София ще бъде разбрана в Москва и в Пекин по единствено възможния начин и ще има тежки последици за България.

Срещата Елцин - Цзян ще бъде критична за настъпващото десетилетие.

В Китай Цзян съблече костюма и облече маоистката куртка под портретите на Мао и Дън, докато приемаше гигантския парад, а пред него минаваха ракетите и танковете в най-голямото военно шоу в света за последните 15 години. Смяната на костюма беше символична за промяната, извършваща се в Китай. Постепенно се отхвърля “отвореността”, Цзян се връща към комунистическите традиции и търси нов център за гравитацията на Китай.

Това може да е само партията. Заради това извади от гардероба не костюма, а куртката. Целта е ясна - китайското ръководство се опитва да спаси страната си от цинизма, корупцията и грабежа, унищожил СССР.

Стоейки под портретите на Мао и Дън, Цзян стана техен наследник. Засега обаче не е Председател. Вероятно това се дължи на вътрешна опозиция и на факта, че китайската комунистическа партия е разцепена. Икономиката има проблеми. Чуждите инвестиции секнаха. Страната на центъра пак се затвори, както неведнъж във вековете. Дали това означава, че Китай е пред политическа криза?

Трудно е да се каже. Със сигурност в Пекин правят крачки назад към старите административни методи и модели. Това създава напрежение между “реформаторите” и онези, които предпочитаха да изчакат. Дали Цзян ще има силата да погоди фракциите или ще ги използва, за да укрепи своята власт в пространството между тях? Вероятно, както е ставало в историята на Китай в критичните моменти, ръководството ще се консолидира, въпреки ерозията и фрагментирането като в СССР през 80-те години. Освен това в Китай гледат на света през призмата на китайските темпове и много добре “четат”, онова, което става в Европа и САЩ.

В Русия, както неведнъж отбелязвахме, така наречената реформа, т.е. дивият капитализъм и клептокрацията, се сгромоляса. Нещата са ясни. От едната страна са онези, които спечелиха от корупцията и от реформите й искат на всяка цена да останат на власт, за да не влязат в затвора. От друга страна са онези, които биха искали да изтрият от паметта си този кошмар. Те не са в Дума-та, или в режима. Това е самият руски народ. Милионите извън Москва и Санкт Петербург видяха Русия да се променя от могъща, но относително бедна държава, в невероятно бедна и направо безсилна.

Но почти всеки от сегашния режим в Кремъл, и почти всеки в Дума-та е свързан с корупцията, клептократите, олигарсите.

Ситуацията в Русия е изключително опасна. Нито една нация с такава кондиция не може да излезе от ямата без катастрофално политическо приспособяване.

Битката е между две фракции. Едната са бандитите, олигарсите, които използваха перестройката, за да откраднат несметни богатства.

От друга страна са апаратчиците от КПСС и КГБ, които всъщност започнаха този процес. Именно КГБ преди години разбра, че СССР започва да изостава от Запада и че се нуждае от шокова терапия. Но никога не са предполагали, че ще се стигне до такава трагедия.

Сега Путин и Примаков се опитват да върнат основните инструменти на централното планиране и да възстановят влиянието на Москва в бившите граници на СССР.

Междувременно през декември ще бъдат парламентарните избори, т.е. кой ще контролира дистрибуцията на богатството и силата. Изненади няма да има. Изборите ще бъдат спечелени от комунистите и така наречените националисти, в това число Цяла Русия - Отечество, въпреки че лидерите му Примаков и Лужков засега не бързат с такива предизборни лозунги.

Цяла Русия - Отечество все повече изглежда като партия на КГБ. Неслучайно се ползва с подкрепата на Путин.

Няма значение кой ще спечели президентските избори през лятото на 2000 г. - Путин или Примаков. КГБ ще управлява отново Русия. Голямата опасност е, че докато олигарсите и КГБ са във война, те също са и взаимно обвързани.

Дали ще оцелеят или в Русия пак настъпва революция? Все повече са признаците, че тя е в предреволюционна ситуация, като онази през 1917 г.

Трудно е да си представим как руските корумпирани и унищожени държавни институции ще издържат всеобщата омраза на населението.

Има два изхода - или терор на управляващите, или революционизиране на обстановката с превземането на властта на определен етап от органи на самоуправление.

Но през следващата година Русия ще бъде заета с избори. Путин, Елцин, Примаков, Лужков, Зюганов ще искат да покажат успехи и връщане на Русия към нейната предишна мощ. Това вече става в Кавказ и Чечения.

И Китай ще бъде зает предимно със себе си.

Вътрешните възможности на Москва и Пекин са доста ограничени. Ето защо те ще трябва да се покажат печеливши или решителни във външната политика. Това ще ги привлича все повече един към друг и ще създава предпоставките да поемат стратегически риск на международната арена.

Китай влезе в конфронтация със САЩ и Тайван, Русия - в Чечения и Дегестан.

Китай засега няма достатъчно морски капацитет да превземе Тайван.

Русия ще разгроми Чечения, но няма достатъчно финанси, за да въведе ред в целия Кавказ.

Дали силата им ще се превърне в слабост?

Ето защо руското и китайското ръководство ще търсят все пак някаква победа. Остава им дипломацията. Ноемврийската среща между Елцин и Цзян е шансът да застанат с лице към реалностите, да покажат сила, още повече, че трябва да се противопоставят на САЩ и НАТО, навлизащи в районите на техните жизнени интереси.

Резултатът ще е стратегически съюз на Русия и Китай, с насоченост срещу САЩ.

А това означава, че на хоризонта се очертават драматични промени на международната система.

Върху огромния масив на Евразия ще се появи нова политическа и икономическа динамика с последици за страните наоколо.

Влиянието на Русия в източноевропейските бивши сфери ще започне постепенно да нараства. Още повече, че навсякъде расте и масовото недоволство от реформите - Полша, Чехия, Словакия, Унгария, България, Румъния. Опитите за навлизане на НАТО в тези територии ще изостри конфронтацията с отрицателни последици за буферните държави.

В Азия ще продължи тенденцията към регионален политически и икономически блок.

Последните месеци на XX век са кондензирана увертюра на онова, което ще се разиграва през XXI век.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ