Когато в началото на август Борис Елцин уволни премиера Сергей Степашин и назначи на негово място Владимир Путин /шеф на наследника на КГБ Федералната служба за безопасност и председател на Съвета за сигурност/ нашият анализ беше затруднен. Най-напред се появи въпросът дали тази смяна ще има реално значение или както каза Юрий Лужков ще е пореден етап от “продължаващата абсурдност на властта”. Или както каза Борис Немцов “трудно е да бъде обяснена лудостта”, имайки предвид Елцин.

Анализът на ставащото в Кремъл е наистина труден. С думите на Макбет това е “приказка, разказана от идиот, пълна с думи и ярост, неозначаващи нищо.”

Според нас битката за съдбата и духа на Русия се води между две основни фракции. Зад тях е готова за действие още една, трета фракция. Дали атаката срещу Елцин и неговото семейство ще доведе до преждевременното му отстраняване? Дали, ако ситуацията излезе извън контрол, Путин и неговите хора ще станат поредна жертва?

Несъмнено обаче появата и утвърждаването на Путин през последните месеци може да стане преломен момент за Русия. Във всеки случай назначаването на Путин не беше като назначаването на неговите предшественици.

Путин е различен, той идва директно от разузнавателната общност. Имаше и има собствена база - КГБ, Съветът за сигурност, Министерският съвет. Реално това е върхът на властта в Русия.

Путин има свой дневен ред и цели, и ги преследва. Не е трудно да се досетим, че те са коренно различни от тези на Елцин и неговото обкръжение.

Ето защо назначаването на Путин беше последен опит на силите в разузнаването, армията и военно-промишления комплекс да овладеят катастрофата. Не е ясно дали Елцин си избра Путин, или Путин му беше наложен.

Степашин, след като беше уволнен заяви, че Елцин е бил “принуден от някого да го уволни, защото бил отказал да работи за интересите на определени групи”. Степашин сподели, че Елцин не е бил сам в кабинета, когато го е уволнявал. Кой е бил там?

Да се върнем към двете фракции, борещи се за властта. Фракция 1, която доминираше Русия след отстраняването на Горбачов бяха така наречените прозападни реформатори. Тяхната цел беше да трансформират Русия в демокрация с пазарна икономика. Не стана нито едното, нито другото. Оказа се, че основната им цел е да заграбят колкото се може повече и да го изнесат на Запад. “Реформаторите” се оказаха най-големите крадци в историята на Русия. Парите, инвестирани в страната не станаха капитал. Те не даваха производство, а отидоха в частни джобове и корупция.

Втората основна фракция - Фракция 2, са бившите и сегашни служители на КГБ, висшият армейски офицерски състав и военно-промишленият комплекс, бившите министри, директори и т.н.

Путин е кадрови разузнавач от КГБ, работещ под прикритие доста дълго в ГДР. За разлика от сега налаганото наивно мнение КГБ никога не е бил “група от престъпници”. Напротив. Там работеше най-образованата, най-добре подготвената, най-далеч виждащата социална група на СССР. Според естеството на своята работа те бяха в непрестанен контакт със Запада и гаранти на режима в СССР. Те знаеха по-добре от другите слабостите на системата, нейната растяща неефективност и корупцията, която завладяваше СССР, особено при Горбачов.

Надделяха обаче центробежните сили. Институциите на СССР бяха разкъсани. Горбачов, който се оказа политически примитив започваше различни реформи, които в крайна сметка водеха до подчинение спрямо Запада. Всичко тръгна в отчайваща посока.

В цялата катастрофа само една институция остана относително ненарушена - КГБ /който беше преименуван на ФСБ/. Но ФСБ не разтури инфраструктурата за КГБ. Напротив, запази я и я разви както вътре, така и извън Русия. КГБ, който беше водеща реформистка фракция в СССР, сътрудничеше и с новите реформатори, но се различаваше от тях с едно много важно нещо - КГБ бяха изцяло съветски хора. Ако не вярваха в идеологията на СССР, вярваха в неговата мощ и мисия. И чакаха своя час.

Според нас Путин /даже повече от Примаков/ представлява връщането на КГБ и на целия комплекс около него към властта. Това са хората, искащи реформи, които обаче означават запазване на държавния апарат и на националния интерес. А не грабеж, унищожение, ликвидация.

Путин удари бързо.

На 19 август New York Times публикува разкрития, че най-близкото обкръжение на Елцин и той самият са участвали в изпиране на милиарди долари чрез Bank of New York и Republic National Bank. Блокирани бяха сметки и в швейцарски банки.

Според американски разузнавателни източници информацията за тази престъпна дейност е изтекла от руските специални служби, по-конкретно от обкръжението на Евгений Примаков.

Онези обаче, които считаха, че Путин е бил само наблюдател се лъжат. Предполагаме, че съществува връзка между Примаков и Путин, като именно Путин е изпълнявал основната роля в манипулирането на кризата около Елцин. Ако Примаков разполагаше с тези разобличителни данни и беше в състояние да разкрие престъпленията на администрацията на Елцин той нямаше да чака да бъде уволнен, за да ги пусне в обръщение.

Всъщност Примаков започна атака срещу основния спонсор на Елцин - Березовски, но тя беше неутрализирана. Заповедта за ареста на Березовски, ако той се върне от Швейцария, доведе до уволнението на Примаков. На 12 май Елцин го освободи и назначи на негово място Степашин.

При Степашин скандалите поутихнаха, тъй като Кремъл се занимаваше с получаването на нови пари от Международния валутен фонд, срещу които продаде Милошевич на НАТО.

Отстраняването на Примаков, предателството спрямо Югославия и въстанието на фундаменталистите в Кавказ беше твърде много за Фракция 2, т.е. за КГБ и военните.

Едновременно в Швейцария започна разследването на албанската фирма Mabetex.

Дали по своя воля Елцин освободи Степашин и назначи Путин не само като премиер, но и като избран от него наследник за бъдещ президент не се знае.

Това стана на 9 август. Два дни след утвърждаването на Путин от Дума-та швейцарските власти блокираха сметките на Березовски. На 19 август избухна и скандалът с прането на пари от Bank of New York.

Едновременно Путин започна атаката в Дегестан, а впоследствие и в Чечения. Той нареди войниците да получават по 1000 долара месечно. Русия засили давлението си върху балтийските държави, порица Латвия за погазването на правата на руското население там, прекъсна енергийните доставки за Литва.

Елцин затъна в банковия скандал, а Путин, даже и да иска не може да го спаси, тъй като сам ще погребе бъдещата си кариера.

Но Путин не иска. Точно обратното - прави всичко възможно Елцин да бъде отстранен от сцената.

Хората, които познават коридорите на КГБ знаят, че Путин ще си остане колега на Примаков, колкото и хипотетично да са различни като поколения, опит, постижения. Путин май не мрази Примаков щом като му подари ловна пушка, след като беше уволнен.

Примаков ръководеше разузнаването докато Путин ръководеше ФСБ? Именно там Путин разполагаше с досиетата на кремълските чиновници. Путин работеше в Кремъл като подчинен на Чубайс и Павел Бородин. Въпреки това срещу него няма обвинение във връзка с прането на пари. Путин обаче знае къде са отишли парите, на кого е плащано. Парадоксално е, че даже като премиер Примаков нямаше офис в Кремъл, а Путин имаше. Примаков започна атаката отвън. А Путин отвътре и има повече лостове, за да успее. Ако той не успее краят на Фракция 2 е неизбежен. Но Путин има силни карти.

Той държи досиетата на всеки. Той знае къде са парите. Даже знае как да ги върне. Ако Елцин реши да го уволни едва ли Путин ще бъде толкова лесен колкото Степашин, Примаков или Кириенко. Той има свои карти за игра, сред които са най-силните козове в сегашна Русия.

Той има и карти срещу Запада. Путин е добър ученик на КГБ и старата съветска школа и помни добре тактиката на обвързването - вие правите криза около Куба, ние правим около Западен Берлин.

Путин вече пише партитурите около Балтийско море и вероятно с Китай.

Някои предполагат, че с Путин в Москва беше извършен тих преврат. Ако се погледне кой пострада може и така да е. Ударът е срещу Елцин и неговото обкръжение от семейството, олигарсите, бандитите - Березовски, Татяна Дяченко, Анатолий Чубайс, Олег Сосковец, Александър Лившиц, Владимир Потанин, Михаил Ходорковски, братята Чорни, Семьон Могилевич, Виктор Черномирдин, компаниите Юкос на Ходорковски, Автоваз и Сибнефт - на Березовски, Лукоил - на Вагит Алекперов.

Но Путин не изглежда на човек, който трябва да краде властта. Преврат означава нелегалност. При него нямаше нищо нелегално.

В Русия през последните месеци се случи нещо важно, което ще проличи в близко време. Путин не е марионетка. КГБ седна в премиерския стол. След като успя да се пребори с Примаков, кликата на Кремъл, воюваща с фракцията на КГБ загуби рунда и беше принудена да сложи самия шеф на КГБ на мястото на Примаков.

Елцин отново тръби, че е здрав, че няма нужда от болница. Но това не означава, че той държи нещата в ръцете си.

Както е ставало в историята на Русия най-големите проблеми са идвали от опитите за “западнизиране”. Но както преди, така и сега западните пари обогатиха само малка кабала в Кремъл, преди да бъдат върнати в западните банки. Стара тактика. В замяна Елцин жертва руския международен престиж и интереси.

Краят на Елцин е неизбежен.

Въпросът е дали Путин е краят на прехода? Дали е Керенски или Ленин?

Путин и Фракция 2 все пак не представляват най-твърдия спектър в руската политика. Ето защо той и Примаков могат да се окажат преходен вариант към споменатата Фракция 3, която със сигурност е най-масовата, начело с комунистите и националистите.

Ако Путин се окаже Керенски, кой ще бъде Ленин?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ