Един от основните герои в наближаващите парламентарни и президентски избори в Русия ще бъде...Интернет. Подхвърляните в киберпространството и след това поемани от вестниците и телевизията компроматериали станаха основен фактор на политическия живот.

На 14 септември кметът на Москва Лужков откри своя виртуална страница на Интернет - www. luzhkov.ru.

След една седмица на рождения му ден се появи двойник на страницата - www.lujkov.ru.

Челната страница беше със същия портрет, същата “златна мисъл”. Но вътре, вместо описанието на успехите се намираха информации, компрометиращи Лужков като някои факти от неговата биография, връзките му с мафията, невероятната корупция. Едновременно атаката беше подета от двете основни руски телевизии ОРТ и РТР, лоялни на Кремъл.

Използването на Интернет започна още преди една година. Сергей Кириенко, след като беше изритан от Елцин, си създаде на Интернет собствена виртуална партия и чак след това свика конгрес в реално измерение. Сега Кириенко се готви за декемврийската битка с Лужков за кметското място в Москва.

На 20 ноември 1998 г. една от аналитичните московски фирми получи компютърна поща, чийто подател беше Група патриотични висши офицери от ФАПСИ /Федералната агенция за връзка и правителствена информация/, които били “принудени да сътрудничат с антинародния режим на Елцин, за да не допуснат пълното превръщане на ФАПСИ във филиал на ЦРУ”. Към писмото бяха добавени 300 страници запис на телефонните разговори на тогавашния секретар на ОНД Борис Березовски с любимата щерка на Елцин - Татяна Дяченко, за известни политици, бизнесмени, журналисти и т.н. Пуснати бяха и информации от пейджъра на Анатолий Чубайс. Анонимен източник пък твърдеше, че убийството в Санкт Петербург на Галина Старовойтова е било поръчано също от Березовски.

Обозначен със заглавието “Нокът” този материал издържа в Интернет само един ден. Но и той беше достатъчен за да бъде публикуван от няколко вестника. Предполагаше се, че автор е бил бившият шеф на президентската охрана Александър Коржаков.

През декември 1998 г. отново в Интернет, се появи “Прозорец за клюки в света на политиката и бизнеса”. Той беше на четирима бивши служители на президентската администрация, които използваха стара и нова информация. Прозорецът първи съобщи за предстоящото уволнение на вътрешния министър генерал Сергей Алмазов, който наистина бе уволнен от Елцин. Според същите източници “Ялбоко” на Григорий Явлински се финансира от Демократическата партия на САЩ. Борис Березовски, който е евреин, пък финансира за своите цели най-шумната неофашистка партия - руското Народно единство, за да може да пищи, че имало “антисемитизъм”.

“Прозорецът” на клюките изчезна, но се появи “Нокът-2”, компрометиращ алуминиевия барон на Красноярския край Анатолий Биков, до неотдавна спонсор, а след това враг на губернатора Александър Лебед. Биков е основният мафиот в региона. Сред материалите на “Нокът-2” имаше и сензации за връзките на Биков с КГБ и МВР през 80-те години, които продължават и до днес. Във войната за алуминия на Красноярския край бяха убити десетки души. Търсен от полицията, Биков се укрива в чужбина. За да му осигури връщането шефът на Либерално-демократичната партия Жириновски го включи в списъка на кандидат-депутатите на Дума-та. Заради това партията беше отстранена от изборите.

Последваха и други Нокти. Последният от тях, Нокът-7, за объркване на службите беше пуснат от ... САЩ.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ