“Никой, който е работил за КГБ след Октомврийската революция до времето на Горбачов вече не е сигурен, че това се пази в тайна” - каза Кристофър Ендрю, английският историк от Кембридж, автор на така наречените архиви на Василий Митрохин.

Тези сензационни документи могат да означават две неща: или са разкриване на най-дълбоките тайни на КГБ, или са най-голямата игра на КГБ за заблуда на противниците.

Но да тръгнем подред...

Документите на Митрохин /бивш архивар на КГБ/ съдържат тайни за дейността на съветското разузнаване във всички страни по света. Те са описани в книгата му “Архивите на Митрохин”. Разкритията са сензация и богатство от огромен фактологически материал, събран по време на работата му в “най-тайния кръг на архивите на КГБ, съветското разузнаване, контраразузнаването и политическата полиция”.

ФБР нарече архивите на Митрохин “най-подробната шпионска информация въобще в историята на света”.

“Това е истинска златна мина” - заявиха от ЦРУ. За разлика от измислените шпионски романи, “Архивите на Митрохин” са сбор от документи, които са били очаквани много години. Никакви клюки. Само факти за онова, което КГБ е правил на Запад. И на Изток.

Озадачаващо обаче е, че разкритията на Митрохин се появяват в момент, когато английското разузнаване е в най-голяма криза за последното столетие заради убийството на Даяна и разкритията на бившия му служител Ричард Томлинсън, които всъщност ликвидираха MI 6 и когато ЦРУ има също огромни проблеми заради липсата на мотивация, напускането на професионалистите и разгрома нанесен от Олдрич Еймс.

Всичко това дава и друга насока за размисъл...

Достоверността на написаното на Митрохин се подсилва от факта, че той не е бил двоен агент, а стар “идеен чекист”, който на стари години е поискал “да отмъсти за своите заблуди и да нанесе удар срещу институцията, която е била скелет на тоталитарната държава.”

Василий Митрохин - 77-годишен пенсионер, сега живее в Англия и е под денонощна охрана на английските специални служби. Едва ли някой се съмнява, че в Москва му е била издадена смъртна присъда.

От 1972 г., през 12 години, той е бил архивар на КГБ. При пренасянето на документите от старата в новата сграда Митрохин е преснимал по-интересните документи. Успял е да препише хиляди страници, които е изнасял в чорапите или обувките. В жилището си ги е укривал под пода.

През 1992 г., една година след трансформирането на КГБ в няколко служби, Митрохин решил да избяга на Запад. Най-напред отишъл в американското посолство в Рига. Казва, че там му отказали, въпреки че американците твърдят, че не е дошъл на поредната среща. Накрая се разбрал с англичаните.

Преди публикуването на книгата, редактирана от експерта по разузнаването Кристофър Ендрю, издателят иска да изостри апетита на читателите като пусна предварително някои сензации.

Такава например беше разкритието, че 87-годишната сега Мелита Норууд, вдовица на скромна пенсия, е била вербована от КГБ още през 1937 г. и е получила псевдонима Хола. 40 години тя е била за СССР най-важната шпионка. Предавала е на руснаците най-големите тайни на конструирането на атомната бомба. До днес се гордее със своята дейност: “Не правех това за пари, а заради новата система, която даваше на обикновените хора храна, образование, здравеопазване. Считам, че тези документи даваха възможност на Русия да не изостава от Англия, САЩ и Германия”.

В архивите на Митрохин има и данни за съветските скривалища на Запад с оръжия, взривни материали, радиопредаватели. Пенетрирани са били не само държавите от НАТО. В Швейцария неотдавна беше разкопано едно такова депо, което обаче се оказа подсигурено и гръмна.

В документите, изнесени от Митрохин на Запад най-ценни са информациите за методите на работа на съветското разузнаване. От тях се разбра, че шпионинът с псевдонима Ас, който през 1967 г. е работил като биоинженер е предал на Москва всичките данни за Конкорд и за самолетите VC-10 и Локхийд - 1011. Има и химици, физици, биолози и други научни работници от стратегически области с псевдонимите Меркури, Янг, Нагин, Сакс, Дан, Купър...

Архивите на Митрохин се проучват от членове на английския парламент под ръководството на Том Кинг, бившия министър на отбраната по времето на Маргарет Тачър. Благодарение на архивите, които английското разузнаване е предало на ЦРУ и ФБР беше осъден Робърт Липка, шифровача на тайната Национална агенция за сигурност на САЩ /NSA/. Липка, който прекратил сътрудничеството си с КГБ през 1967 г. беше задържан от ФБР през 1996 г. и осъден на 18 години затвор /шпионажът в САЩ няма давност/.

Материалите на Митрохин потвърдиха и ролята на Олдрич Еймс /висшия служител от контраразузнаването на САЩ/, който 12 години предаваше на КГБ супертайни информации, в това число за сътрудниците на западните разузнавания в СССР. Еймс беше задържан през 1994 г. Съгласи се да сътрудничи и получи само доживотен затвор.

Архивите, откраднати от Митрохин от старата сграда на КГБ на Лубянка и от новата - в Есенево, са фатални и за американската левица. Те унищожават поддържания мит, че Юлиус и Егел Розенберг /осъдени на смърт през 1953 г. за предаване на СССР на атомните тайни/ са били жертва на антикомунистическа кампания. Те потвърждават също, че Алгер Хис от Държавния департамент на САЩ и съветник на президента Рузвелт по време на историческата конференция в Ялта е бил съветски агент. През 1950 г. Хис беше осъден на 5 години. Почина през 1996 г. като до края твърдеше, че е невинен.

КГБ е работил и по компрометирането на Збигнев Бжежински като е използвал различията между него и тогавашния държавен секретар Сайръс Ванс. КГБ е укрепвал позицията на Ванс и е готвел уволнението на Бжежински /като съветник по сигурността на президента Картър/. КГБ изпратил на своите агенти в САЩ указание да съберат всичко за европейския произход на Бжежински.

КГБ е разпространявал и материалите за хомосексуализма на Едгар Хувър - шефа на ФБР и е разработвал версиите за връзката между убийството на Кенеди и ЦРУ. Книгата на Митрохин съдържа глави за дейността на КГБ в бившите социалистически страни, в това число в България.

Четейки тези 700 страници за специалистите обаче се появява въпросът, дали сензациите са напълно достоверни. Професионалистите свиват рамене. Добре знаят, че вярващият на никого КГБ /същото се отнася и за ЦРУ/ е могъл да прави фалшификати даже в собствените си архиви, разчитайки на тяхно изтичане, като е подхвърлял за по-голяма достоверност и някои истински неща, но с отминала давност...

И защо книгата се появява именно когато, както MI-6 и ЦРУ имат огромни проблеми, не по-малки от КГБ?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ