Войната в киберпространството

В предишния брой на “Строго секретно” публикувахме първата част от разкритията за глобалната шпионска мрежа Echelon, чрез която могат да се прехващат всички телефонни, факсови, телексни и електронни комуникации в света. Мрежата разполага с бази на петте континента и “лови” огромни количества комуникации чрез компютърните “речници” и ключовите думи.

Как работят речниците?

/Продължение от предишния брой/

Компютърните речници са свързани чрез американските комуникации с петте основни подслушвателни бази по света. Те засичат исканите съобщения. Всяка сутрин специалисти във Вашингтон, Отава, Челтенхам, Канбера и Уелингтън пускат компютърните терминали и зареждат речниковата система. След това влизат в директорията, в която са постъпили различните прехванати съобщения, всяка с четирицифров дигитален код. Така например 1911 може да са японските дипломатически телеграми от Латинска Америка, прехванати от канадските подслушвачи, 3848 могат да бъдат политическите комуникации от и за Нигерия, и т.н.

Речниците засичат и прехващат търсените съобщения и показват колко са те. Ежедневната работа започва. Анализаторите четат съобщение след съобщение: факсове, e-mail-ове, телекси... Ако не са на английски се превеждат.

За контрола на търсената информация бяха разработени специални системи. Същото се отнася и за подбора на хората, които имат достъп до информацията. Това е сърцето на Echelon.

Индивидуалните речници на компютрите на всяка база имат дълъг списък от ключови думи, които трябва да бъдат засичани. Но базите не изпращат цялата информация в някаква голяма датабаза, в която участващите шпионски централи могат да ровят колкото искат. Листите за търсенето са организирани също според четири дигитални номера. Всяка разузнавателна централа решава сама своите категории, според възложените разузнавателни цели. За новозеланската например това за правителствата в южния Тих Океан, японската дипломация и дейността на руснаците в Антарктида.

След това агенцията изработва около 50 ключови думи за всяка категория. Думите включват имената на хора, организации, кораби, държави, предмети... Те съдържат също и известните телексни и факсови номера или пък електронни адреси в Internet на всеки човек, бизнесмен, организация или правителствени уреждания, които са сред целите на разузнаването.

Разузнавателните агенции разработват и комбинации от ключови думи, за да прехващат по-скритите интересуващи ги съобщения. Така например могат да бъдат търсени дипломатически телеграми, съдържащи думите “Сантяго” и “помощ” или пък само “Сантяго”, но без консул, за да се избегнат огромните количества рутинна консулска кореспонденция.

Мрежата Echelon, разработена от Националната агенция за сигурност /NSA/, беше напълно внедрена и от разузнавателните централи на Канада, Англия, Австралия и Нова Зеландия. В момента на прехващането на информацията компютърът автоматично отбелязва и техническите подробности като времето и мястото на прехващането, към коя агенция да се насочи информацията, откъде идва, каква е тя. Сред това компютърът изписва 4-цифровия дигитален номер в края на съобщението. Това е важно. Защото когато всички съобщения се съберат в датабазата на съответната разузнавателна агенция те могат да бъдат “извикани” по-късно според четирицифровия дигитален код. Компютърът претърсва всички съобщения в датабазата и избира онези, които са отбелязани с този номер.

Системата е ефективна, тъй като всяка разузнавателна агенция не получава цялата информация от Echelon, а само онази, която съдържа нейните инициали. Така например Нова Зеландия няма достъп до цялата информация на Echelon. Достъпът е контролиран. Същото се отнася за Канада и Австралия. По принцип само ЦРУ и Националната агенция за сигурност на САЩ /NSA/ имат достъп до целия потенциал на мрежата.

За какво се използва Echelon? Само наивниците могат да вярват, че след приключването на студената война основните цели на разузнаването са тероризма, разпространяването на оръжията за масово унищожение и икономическото разузнаване. Нищо подобно. Нито една от тези цели в момента не са основни за такива организации като американската Национална агенция за сигурност. Истина е, че мрежата събира сведения за терористите или пък извършва икономическо шпиониране на страните-участващи в ГАТТ. Но основните приоритети на шпионския алианс продължават да са политическото и военно разузнаване, за да се подпомогнат глобалните цели на САЩ по света. Всеки човек, всяко нещо, от което американското или съюзническо правителство се интересуват става веднага цел на Echelon. С толкова секретен и толкова мощен потенциал всичко е възможно. Така например през юни 1992 г. група английски разузнавателни офицери признаха, че са прехващали цялата информация на такива благотворителни организации като Amnesty International и Christian Aid. При телефонното прехващане процедурата бе известна като Mantis. При прехващането на телексите тя се казваше Mayfly.

Спираме се на този случай, защото англичаните първи признаха, че са прехващани и телефонните разговори. В Нова Зеландия и Австралия например са прехващани само писмените комуникации - факсовете, телексите и електронните пощи. Причината е, че техните разузнавателни агенции нямат достатъчно персонал, за да анализират огромното количество телефонни разговори.

Но в САЩ и Канада компютрите на NSA използват системата Oratory, която “слуша” телефонните разговори и разпознава ключовите думи, когато те са изричани. Разговорите с ключовите думи автоматично са извличани от всичките други разговори и са записвани дигитално на магнитни ленти за анализаторите в централите. Засега обаче е трудно да се предположи, че гласовото подслушване може да достигне качествата, обема и обхвата на прехващането на писаните комуникации.

Най-лесни за обработка с Echelon са отделните хора, организации и правителства, които не използват шифри. По този начин работят над 80 на сто от целите на NSA по света. След първите разкрития за Echelon интересът към покупката на шифроващ софтуер рязко нарасна. Това е един добър начин да се противодейства на пиратската дейност на Echelon.

Взаимното надлъгване се засили особено през последните 10 години. Разузнавателните централи водят свирепа битка срещу всяка информация, появяваща се в световния печат за Echelon. Колкото по-малко се знае за нея, толкова по-добре за централите. Правителствата на участващите в Echelon държави отричат нейното съществуване. Но разсекретяването на техническите подробности за мрежата дава възможност на хората да разберат, че са все по-близко до истината.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ