В България грубо се нарушават всички основни права на човека. Сред най-разпространените престъпления е подслушването.

През 1998 г., според достоверна информация Министерството на вътрешните работи, неговите служби и обкръжение са осъществявали нелегално подслушване в поне 5500 случая. Подслушваните не са престъпници, а политически опоненти, неудобни журналисти, лични врагове, бизнесмени, дипломати...

Във всяка държава заради такова масово престъпление и груба злоупотреба с властта министър-председателят, министърът на вътрешните работи, шефовете на службите отдавна щяха да са в затвора...

Що е подслушване?

Употребата на специалните разузнавателни средства са разрешени вече със закон и в нашата страна. По смисъла на закона това са средствата, които се използват за наблюдение, подслушване, проследяване, проникване, фотографиране, филмиране, видео и звукозапис, проверка на кореспонденцията, предназначени за получаване на необходимата информация без знанието или въпреки изричното несъгласие на контролираните лица.

Но законът разрешава употребата на СРС само в изключителни случаи - когато се налага защита сигурността на страната. Прилагат се и при лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили престъпления.

Право да искат използване на СРС имат само компетентните органи: НРС, НСС, НСлС, Националната полиция, НСБОП, Гранични войски, специалните служби на МО. Законът регламентира строго и разрешението за ползването им. А то е само съдийско.

Право да прилагат СРС имат само оторизираните служби в МВР.

Задължително, след искането на определената служба за контрол над дадена личност, се иска съдийско разрешение, след което едва то се подписва от министъра на вътрешните работи.

Срокът за използване на СРС не може да бъде по-дълъг от два месеца. В изключителни случаи, при потвърдена престъпна дейност, този срок отново се разрешава по горния ред и стига до още 4 месеца. И нито ден повече.

В случаи на опасност или при сигнали за терор, те се включват незабавно, като в срок от едно денонощие се набавят горните документи. В противен случай придобитата информация задължително се унищожава. Поне така трябва да е, но тези данни нямат силата на доказателствен материал.

Така е по закон. Законът обаче само скрива престъплението на властимащите, използващи СРС за придобиване на нужната им информация. Преобладават случаите, когато полицията използва СРС без разрешение.

Това се урежда технически, само на четири очи, като придобитата информация от оперативния работник отива само в ръцете на заявителя.

Това често може да стане и без знанието на министъра. Пък и самият той може да си иска подобна информация, договорена само за негова консумация. Не са рядкост и случаите, когато при изтекли срокове, без потвърждение за престъпна дейност, контролът продължава до безкрайност.

Придобитата информация не може да се легализира и тя няма стойността по силата на закона, не важи пред съда. Но задоволява нечии интереси и има хиляди начини да се прилага скрит тормоз върху дадената личност.

Много са българите, които се оплакват, че нещата им не вървят, че неизвестно кой и откъде им пречи, че са подложени непрекъснато на таен прицел. Така е когато въпреки законите срещу тях се работи със СРС. В България това е повсеместна практика.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ