Историята се повтаря като фарс. Сегашната управляваща клика когато говори за хората използва “Ние”, а когато хората говорят за тях използват “Те”.

Преди години имаше подобен виц. Живков питаше Политбюро: “Другари, не мога да разбера защо ние говорим за тях “ние”, а те говорят за нас “те”.

Минаха само няколко години и анекдотът сега е в различен контекст, отразяващ пълното разкъсване на социалната и политическа тъкан на българския народ.

Огромното мнозинство от българите се отнася към днешната власт като към нещо чуждо, враждебно, нещо, което не обича и не понася.

Не става дума само за резултатите от изборите, а за реалните анкети, които сочат, че бързо расте броят на българите, които са убедени, че “политиците са мошеници, че мислят само за собствените облаги”. Голямата част от обществото знае, че парите се харчат не както трябва, че отиват не където е необходимо, че правителството и администрацията са “черна дупка”, в която изчезват данъците на хората и чуждестранните помощи.

Расте и броят на хората, които изпитват антипатия към всички партии. Към СДС тя нараства от 35 на 57 на сто, към БСП - от 29 до 59 на сто, към Евролевицата - от 61 на 79 на сто, към ДПС - от 58 на 83 на сто. Социолозите знаят, че това вече е омраза.

Унищожителна е и оценката на обществото, изразена в отговора дали всички партии действат в интерес на страната. Оценявани са еднакво. Само 12 на сто отговарят, че “те правят нещо за България”, 83 на сто отговарят, че “те работят срещу България”. 7:1. Драма. Но не за псевдополитиците, а за България.

Расте и цифрата на българите, които считат, че партиите не се различават помежду си. Това е точна оценка и убеждение, важен фрагмент от политическата действителност. Всичките партии функционират в една система.

Мнението на обикновения човек отдавна е ясно - “става дума кой кого ще превари на яслата”. Това е близко до професионалното формулиране на такова положение като “картелизиране на държавата”.

Преди две години десницата атакува парламента “в името на властта, за да я даде на хората”. И я даде - на своите хора. СДС бързо престана да бъде идеологическа формация. Всъщност той никога не стана идеологическа формация. Бързо беше наречен “партия на властта”, а след това “партия на корупцията”.

Други българи твърдят, че една номенклатура беше заменена с друга - още по-гладна и алчна. Появиха се точни формулировки - “държава на братовчедите”, “цигания”, “постави го там партията” и т. н.

Най-голямата загуба е фактът, че в българската политика елементарните норми за почтеност и морал никога не можаха да изплуват на повърхността. Използването им събужда усмивки на съжаление и думи, които не можем да цитираме. Това е тенденция. Българите все повече формулират отношението си към политиката и политиците с псувни, заради убеждението, че “тази мафия” не може да решава каквито и да било техни и държавни проблеми.

Това е илюстрация на проблемите, които в близко време ще застанат пред българската държава. Дали предстои излизане на народа на улиците с камъни и прътове? Те не са политическо оръжие, а оръжие на омразата.

Дали ще има бунт на масите? Всяка злоба може да намери отдушник.

Този изход може да бъде издигането на личности, които не функционират в сегашната система, но които не са били аутсайдери. Може да се окаже обаче, че няма такива личности или политическа сила. Тогава резултатът на всеобщото недоволство няма да бъде само спадащото участие в изборите. В определен момент натрупаната омраза ще се изрази в политическа активност, която няма да има нищо общо с изборите.

За да докаже, че “Те” нямат нищо общо с “Ние”.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ