Перископ

Е, това е филм за България. Новите “Звездни войни” /Star Wars/ на Джордж Лукас. В тях има всичко, което го няма и няма нищо, което го има. Нещо като слънце през нощта, луна през деня, или реформите на Костов и Божков.

Има магарета с уши като салати, които имитират коса. Живеят на дъното на морето във въздушни балони. Подводниците са теглени от облещени октоподи. Медузите са огромни като подводници. Различаваме роботи като прахосмукачки, киборги с муцуни като шевни машини. Този Лукас е бил у нас и е влизал в парламента.

Но приликите не свършват дотук. Има двуглави спортни коментатори и парламентаристи с три очи, за да виждат кой, къде и колко. Космическите кораби се развалят често като автомобилите в дупките на Стефчо софиянчето.

Акцията на филма се разиграва във времена, когато всички четящи тези думи ще бъдат напълно дематериализирани на 2 метра под земята. В същата насока действат и сегашните управляващи.

Разиграва се навсякъде и никъде, нещо като нова България, която я има, и няма. Поради това и Лукас съчетава в сценария си спиритизма на Дънов и материализма на Живков.

Всяко същество е живо и умряло във фантазията на режисьора. Такива реално сме ние сега. Преобладава енергията, която движи роботите на Империята на злото. За енергията - парното на джуджето Шиляшки, знае всеки българин.

Когато в последната битка космическата станция е разбита от корабите на галактическата република се погребват веднъж завинаги и тайните мечти на Симеон Борисов. Как България ще стане монархия щом целият Космос е републикански?

Роботите, хората, китовете и зайците са пълни със Сила. По-хубавата част от Силата се бори с привържениците на Тъмнината с меч, карабина, оръдие, лазерни картечници, машини за хвърляне на павета.

Филмът е направен от гледна точка на Добрите и Лошите, заради което нашите печелят. Но кои са наши и ненаши е трудно да се каже. Сравнявайки стремежа на едната страна да завладее другата предполагаме, че намеренията на лошите също са благородни, като намеренията на техните противници, т.е. на добрите.

Като у нас, където никой не може да разбере кои са нашите и ненашите.

И моралът на филма е, така да се каже, в български контекст.

1. Натурата на вселената е олигархична.

2. Винаги има една по-голяма риба, която изяжда голямата риба.

3. Престани да мислиш, действай инстинктивно.

От това Лукас печели 3 милиарда. Ето така се прави кино, а не като у вас, в парламента.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ