Не всеки може да пее, но всеки трябва да умре. Това го знаят даже децата. До неотдавна обаче у нас нищо не се знаеше за модните линии и задължителни тенденции в света на труповете. Благодарение на “Строго секретно” и това табу, наследено от тоталитаризма беше разгромено.

Защото именно при цъфналата у нас демокрация траурната церемония вече не трябва да е тъжна. Благодарение на историческите промени задълбочени от реформите на Костов и Божков, гражданите най-накрая могат да тръгнат към гроба елегантно, според последните тенденции в европейската погребална мода.

Ревюто ни е още по-актуално ако се вземе предвид, че през започващите зимни месеци и заради отложената “здравна реформа” на десетки хиляди българи ще се наложи да умрат.

В съответствие със сегашната демократична модна линия умрелият трябва да ляга в гроба с мисълта, че това е само междинен етап към неговото възкръсване, преходна станция по пътя към вечното небесно щастие. Ето защо церемонията не трябва да е мрачна, а напротив - весела, даже оптимистична.

През настъпващия есенно-зимен сезон ще се конкурират отново два основни цвята - виолетовият с деликатни оттенъци, и традиционния черен, с бели или златисти кантове.

Благодарение на пазарната икономика се появи конкуренция и при ковчезите. Починалият може да бъде “облечен” в традиционния тип саркофаг от стърготинни плоскости. Но може да легне и в дъб, бук или рустикален бронз. Ковчезите се украсяват скромно. Тук-таме някое кръстче, оксидирано краче, пластмасова таблица.

Има и по-широка оферта. Насочваме вашето внимание към тапицираните ковчези. И през сегашния сезон те са облицовани отвътре с кремав атлас. Може да имат в същата тоналност и възглавничка, за да е по-удобно да лежите. А даже и юрганче, за да е по-топло. В такъв ковчег е удоволствие да се чака краят на света.

При комунизма вносът в тази важна област беше забранен. Сега обаче пазарът отвори и тези врати. Можем да си поръчаме ковчези от Италия, Франция, САЩ. За по-дебели вратове, предпочитащи по-широчко пространство, препоръчваме немските “пресечени” пирамиди.

Ненадминати дизайнери продължават да са италианците - кеф ти бели ковчези или кардиналски кеф ти имитация на корк, мрамор, череша...

За разлика обаче от миналия сезон сега преобладава модната тенденция с урните. Това се дължи и на обстоятелството, че толкова много българи при демокрацията поеха към безсмъртието, че места на гробищата вече няма.

Но има урни. Цветове - керамични, сиви, черни, сини. За по-смелите - жълти или червени. Модели - неограничени. Стилизирани от старославянски бъчви до руски матрьошки.

Какво да се прави със съдържанието на урната?

Може в китната градинка на появилата се при съвременния капитализъм триетажна вила във всяко българско семейство да се организира отделен тематичен кът. Нещо като “родова памет”. Като в Англия.

Съдържанието на урната може да се изсипе и в някоя река. Но тъй като знаем до каква степен техните води са замърсени това не го препоръчваме. Хвърлящият праха и онзи, превърнал се в прах, могат да хванат кожна болест или пък алергично възпаление на горните дихателни пътища.

Урната може да си я вземете в къщи и да я поставите върху телевизора. Когато се появят физиономиите на Костов, Стоянов, Божков и почнат да ви говорят колко хубаво е станало ще имате под ръка нещо, което тежи 4 кг.

Но ако не искате да си унищожите TV-машинката урната може да стои на етажерката и да чака края на света.

Всъщност, само това ви остана.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ