Krassimir Ivandjiiski
Home Archive Search Sponsors About us Contact

Translate
Select Language
'24'23'22'21'20'19'18'17'16
'15'14'13'12'11'10'09'08'07
'06'05'04'03'02'01'00'99'98
 
User ID
Password

Новото лице на Русия: Кой е Владимир Путин
Документация “Строго секретно”

Само за два месеца популярността на премиера Владимир Путин скочи от 2 на 30 процента. Още по-изненадващо неизвестният редови агент на КГБ, за когото се предполагаше, че ще бъде поредният влизащ през парадната и излизащ от задната врата човек, стана основна политическа фигура в Русия.

Даваме си сметка за условностите и трудностите на анализа на ставащото в Русия и за рисковете при търсене на логика в Кремъл, докато там е Елцин. Ако не се случи нещо извънредно, т.е. нова атака на лудост на Елцин, може да се твърди, че Путин не стана поредната пионка на президента и негово оръжие срещу Дума-та.

Кариерата на Путин дава много за размисъл. Разбира се, не всичко, което публикуваме по-долу, подлежи на проверка, но със сигурност то се различава от написаното за него досега.

Владимир Владимирович Путин е роден в Ленинград на 7 октомври 1952 г. Завършил е юридическия факултет на Ленинградския държавен университет през 1975 г. и веднага постъпва на работа в Първо главно управление, т.е. външното разузнаване на КГБ. Според официалните данни той е прекарал почти цялата си кариера в Дрезден (бившата ГДР).

Онези, които познават коридорите на КГБ, знаят, че Путин, в контекста на разглеждания период, най-вероятно е участвал в някои от най-важните операции на КГБ през 80-те и 90-те години.

Официално се съобщава, че той е бил на работа в Дрезден 15 години. Преди това обаче е работил в “Личен състав” на КГБ. Ако е изкарал цялата си кариера в Първо главно управление, трябва да се предполага, че неговата работа с кадрите е означавала и вербовка на агенти и сътрудници както в Ленинград, така и в ГДР.

Когато и да е пристигнал в ГДР, Путин винаги е бил на предната линия на Студената война. Такава беше ГДР, такива бяха Берлин и Дрезден - престижно място за всеки офицер от КГБ не само заради битовите условия, но и защото бяха сцената на основната конфронтация с НАТО и ФРГ.

Путин, наред с другото, се е занимавал с мониторинг на политическата върхушка на ГДР и с контакти със западногерманците. Въпреки че е бил в Дрезден, той е отговарял и за “съветско-германската дружба” в Лайпциг през 80-те години. Този град беше известен не само с големите международни панаири и сблъсъка на икономическите разузнавания от Изтока и Запада. Той беше трамплин и за операции на КГБ и ЩАЗИ към Централна и Западна Германия. Ето защо в Дрезден Путин е наблюдавал и ЩАЗИ.

Наблюдавал е и Западната групировка на Съветската армия в Дрезден и е работил заедно с военното разузнаване на СССР - ГРУ, на различни етапи.

Връзката с ГРУ е интересна и от друга гледна точка. Според книгата на избягалия бивш архивар на КГБ Митрохин, КГБ и ГРУ през 80-те години са разработвали плановете на НАТО за изненадващ ударен удар срещу СССР и Варшавския договор.

Путин е пътувал и на Запад. Посещавал е Хамбург и се е срещал със западногермански политици. Вероятно е посещавал Австрия и Швейцария, където е бил засичан да пътува със своя дипломатически паспорт.

Зад това може да има и други неща, като например активирането на съветското икономическо разузнаване през 80-те години. Путин е ръководил в Дрезден специално звено, което е внедрявало агенти във висшите научни среди на ГДР.

Като един от петте градове на бившия съветски блок на микроелектрониката, Дрезден беше седалище на фирмата Robotron, доставяща компютри за цяла Източна Европа, включително СССР и КГБ. Путин е работил по връзките между Robotron със Siemens и IBM за получаване на високи технологии за Москва.

Това беше една от най-важните операции на Първо главно управление на КГБ през 80-те години. За нея започна да се говори през май 1984 г., когато шефът на Генералния щаб на СССР Николай Огарков предупреди, че западната военна технология изпреварва СССР.

През 1989 г. е бил върнат обратно в Ленинград. Като о.з. полковник той вероятно е продължил да работи за КГБ. Според някои сведения преди 1991 г. Путин е работил за контраразузнаването на ленинградската секция на КГБ.

След това е станал преподавател в Ленинградския университет, но със сигурност е продължил да работи за разузнаването и когато стана съветник на Анатолий Собчак, председател на Ленинградския съвет на народните депутати.

Връзката на Путин с влиятелния по онова време Собчак е важна. Собчак беше кандидат да наследи Горбачов.

Когато Собчак беше избран през юни 1991 г. за кмет на Ленинград, той назначи Путин за председател на градския комитет за международни връзки, разчиташе на него и споделяше, че “той не е шпионин, а негов бивш студент” от Ленинградския университет.

Но студентът бързо стана основен играч в Ленинград. По време на опита за преврат в Москва през август 1991 г. той беше връзката между превратаджиите и Санкт Петербург.

Твърде зает, Собчак оставяше ежедневните неща на Путин, въпреки че той стана негов първи заместник чак през март 1994 г.

Междувременно Путин, използвайки бившите си връзки с Германия, успя да привлече в Санкт Петербург някои немски банки, сред които Dresdner Bank.

Когато през 1996 г. Собчак загуби изборите, Путин напусна заедно с него. Пренесе се в Москва, където през септември 1996 г. стана първи заместник на административния директор на Кремъл Павел Бородин и отговаряше за имотите на Министерството на външните работи в страните, в които Русия закриваше своите мисии.

През март 1997 г. Елцин назначи Путин за заместник на президентската администрация. Така Путин вече имаше достъп до досиетата на всички руски лидери. Започна да привлича свои бивши колеги като например ветерана от КГБ Николай Патрушев.

През юли 1998 г. кариерата на Путин направи пълен кръг. Елцин го назначи за директор на Федералната служба за безопасност (наследника на КГБ). Там той бързо назначи свои приятели - споменатия Николай Патрушев, Виктор Черкасов, Александър Григориев който стана директор на Управлението по икономическа сигурност, ветеранът от КГБ, Сергей Иванов, който работеше с Путин в Германия, стана директор на управлението за анализи и стратегическо планиране.

През март 1999 г. Путин стана секретар на Съвета за сигурност на Русия, координиращ политиката между силовите министерства - на отбраната, ФСБ, външното разузнаване, вътрешното министерство и други.

Путин ръководеше ФСБ по време на войната в Косово.

На 9 август 1999 г. Елцин уволни Сергей Степашин и назначи на негово място Путин.

Истинските причини за това назначение не са известни. Може би Елцин е считал, че Путин ще му гарантира спокойствие след края на мандата, поради което го определи за свой “наследник”. Може би назначението бе компромис с ултиматумите на военните и на структурите за сигурност. Може би с тази тактическа стъпка Елцин искаше да го противопостави на Примаков и да сблъска структурите за сигурност с военните.

Всяка една от тези причини е оказала влияние. Но най-силно е било давлението на военните.

Путин може да бъде свален от Елцин още утре. Това обаче няма да промени реалностите за съотношението на силите и процесите, развиващи се в Русия, нито пък проблемите, които ще има неговият наследник.

Путин е симптом, а не причина. Руските зарове са хвърлени отново. Посткомунистическият експеримент, наречен “демокрация”, се провали.

Путин представлява едната опция, която не е най-лошата. Онези, които схващат нещата, знаят, че той вероятно се ползва и с тихата подкрепа на определени среди в ЦРУ. Той все пак е дете на КГБ, а противоборството между ЦРУ и КГБ винаги е имало много нюанси. Ерата на връстниците на Путин в КГБ беше на реформистко ориентираните с цел да се преструктурира съветската икономика, съветското общество и съветските връзки със Запада, като се запазят националните интереси и държавата.

СССР умря, но операцията продължава. Путин и неговите колеги бяха разхвърляни от огромната вълна. Някои от тях не издържаха и влязоха в криминалните структури на мафията. Но даже и там не са забравили за своята мисия.

В началото и Путин беше асоцииран с бандитите в Кремъл.

Елцин може наистина да го е назначил за премиер, за да спаси себе си и “семейството”.

Но Путин не е средството за един умиращ режим. Той може да се сравни с Примаков. И двамата си дават сметка, че Русия е стигнала етапа, в който човекът не е толкова важен, колкото важна е мисията. Не е важно кой ще спечели следващите президентски избори - Путин, Примаков или някой друг.

Важното е, че те са тенденцията, която сега е най-важна за руския народ.

Както и за Запада...

...

 
       READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ 
 

 More from Strogo Sekretno
 

 Issue 55, Dec. 1999
Иван Костов е бил задържан
В броя от октомври “Строго секретно” публикува съдържанието на въпрос от Швейцария “дали знаем, че през 1992 г. тогавашн...
    Тихият преврат вече е явен
Когато преди четири седмици отбелязахме, че в Русия е извършен тих преврат и анализирахме ролята на премиера Владимир Пу...

 



 
"Строго секретно" излиза от 1991г. Вестникът е уникално издание за кулисите на висшата политика, геополитиката, шпионажа, финансовите престъпления, конспирацията, невероятното, трагичното и смешното.
Strogo Sekretno is the home for the highest politics, geopolitics, geo-economics, world crisis, weapons, intelligence, financial crimes...
(c) 1991-2024, Strogosekretno.com, All Rights Reserved
Contents may not be reproduces in whole or in part without permission of publisher. Information presented in Strogo Sekretno may or may not represent the views of Strogo Sekretno, its staff, or its advertisers.
Strogo Sekretno assume no responsibility for the reliability of advertisements presented in the newspaper. Strogo Sekretno respects the privacy of our subscribers. Our subscriber mailing list is not available for sale or sharing.
Reprint permission: contact@strogosekretno.com