Когато преди четири седмици отбелязахме, че в Русия е извършен тих преврат и анализирахме ролята на премиера Владимир Путин, вече се забелязваха признаци, че това не е тих, а явен преврат и че зад него е атаката на военните, ръководещи операцията в Чечения и на структурите за сигурност заедно с Путин, пред които Елцин отстъпи.

Появи се и въпросът дали Елцин все още има някаква роля в Кремъл или вече изпълнява само онова, което Путин и генералите му наредят.

Нещата се развиваха в няколко насоки. На 3 ноември президентският шеф на администрацията Александър Волошин и неговият заместник Сергей Приходко по нареждане на Елцин, съобщиха на военните, ръководещи операцията в Чечения “да се готвят за преговори с чеченския президент Аслан Масхадов”.

Този номер за първи път беше приложен от Елцин и неговото обкръжение през 1996 г., когато военните бяха на прага на победата в Чечения, но когато Елцин изпрати генерал Александър Лебед да преговаря с чеченците.

Втори път Елцин скрои същия номер на военните и на структурите за сигурност по време на войната в Косово, когато неговия специален пратеник Виктор Черномирдин проведе “преговорите” и всъщност предаде руските военни на НАТО и Милошевич. Опитвайки се все пак да спасят нещо, руските части, без да питат никого, завзеха летището в Прищина.

Ето защо опитът на хората на Елцин - Волошин и Приходко, да изпързалят отново военните и да ги превърнат в пионка на Елцин срещна жестока съпротива.

Започна да се говори за преврат.

Военните отблъснаха горните опити и ускориха действията в Чечения, опитвайки се да приключат войната до края на годината, за да не навлязат в изключително опасните зимни условия.

Командващият въоръжените сили ген. Анатолий Квашнин се е обадил на Елцин, който почиваше в Сочи, и вероятно му е отправил няколко заплахи, сред които най-малката е била, че ще си подаде оставката заедно с други висши военни, ако операцията бъде спряна. Един от тях, ген. Владимир Шаманов, конкретизира заплахите - станало е дума за възможността от гражданска война. Към тази позиция се присъединиха и други висши военни, сред които командващите Севернокавказкия военен район ген. Виктор Казанцев и Генадий Трошев.

Зад генералите беше и тихото “спонсорство” на премиера Путин.

Онова, за което пишем от няколко месеца, за оформящия се съюз армия - КГБ - военно-промишлен комплекс - бивши министри и директори - челни представители на интелигенцията, вече е факт.

Този път Елцин нямаше изход. Върна се светкавично в Сочи и оттегли подкрепата си за своите подчинени. След това още по-светкавично награди министъра на отбраната Игор Сергеев, споменатия Квашнин и шефовете на Федералната служба за безопасност и на външното разузнаване с руската най-висша награда “Герой на Русия”.

Всеки президент срещу такъв ултиматум щеше да уволни тези генерали. Реакцията на Елцин обаче отговаряше именно на сценария за опасност от преврат или отправен такъв ултиматум.

Нещо повече. Налице са признаци, че този преврат вече е бил извършен.

Всъщност той започна още на 11 юни, когато руските военни отхвърлиха решението на Кремъл да капитулира пред НАТО в Югославия и завзеха летището в Прищина. Превратът продължи, когато беше уволнен предишният премиер Сергей Степашин, който зае мека позиция срещу нахлуването на чеченските терористи в Дагестан. Както посочихме в предишния брой на “Строго секретно”, той сподели, че когато Елцин го е уволнявал, в кабинета “е имало и други хора и че той е бил уволнен, защото не се е съгласил да отстъпи пред техните искания”.

Кои са били тези хора? Дали това е била поредната стъпка в тихия преврат?

Най-вероятно в кабинета на Елцин са се намирали висши военни, които са поставили ултиматум на Степашин да бъде отстранен и на негово място да бъде назначен Владимир Путин.

Неслучайно Путин напълно е зад военните в Чечения, както и цяла Русия. Поради това и популярността на Путин в обществото достигна рекордно равнище.

Дълбоко разочаровани от предателството на Кремъл през 1996 г. в конфликта в Чечения военните взеха нещата в свои ръце и са решени да довършат своята мисия.

Със сигурност те няма да позволят на политиците да превърнат победата в поредно поражение, договорено между Кремъл и Белия дом. Военните искат да ускорят и съкратят войната. Започва зимата. Сега руснаците ще трябва да изтласкат бунтовниците в южните планини и да ги изолират през зимата. Това ще ги доближи до границата с Грузия.

Означава ли това, че вместо мир войната може да продължи и да се разшири?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ