Грозни е град-призрак. След предишната война от 1996 г. властите изчистиха само руините на президентския дворец, защитаван от Джохар Дудаев.

Сега, след втората война, лунният пейзаж е пълен. Грозни е два пъти град-призрак. Руските федерални власти спряха газа. Няма вода, бомбардирани бяха всички комуникации. В Грозни няма хора. Жителите послушаха ултиматума. Страхуваха се от блокадата и от санитарния кордон, с който руснаците блокираха цялата южна част на Чечения.

Но това не е нещо ново. Операцията, чиято цел според Москва, беше да бъдат ликвидирани чеченските терористи, не беше втора чеченска война, а нова война за Кавказ. И не започна през септември 1999 г., а още през 1994 г., като целта й е да бъде запазена поне северната част на Кавказ, за чието завоюване Русия предназначи три века. Последният етап на първата война за Кавказ беше през 1816-1864 г.

До средата на октомври 1999 г. руските части, под командването на ген. Виктор Казанцев изхвърлиха от северната равнина Чечения бойците на Ичкерия (така е официалното име на държавата на чеченците) и излязоха на реката Терек, повтаряйки ситуацията от началото на ХIХ век.

От ХV век Терек е била естествена граница, отделяща селцата на свободните планински казаци, избягали от южните райони на Русия, от планинските племена на Кавказ.

Воюващи помежду си, те признали владичеството на Москва през 1557 г. След завладяването на астраханското ханство руската държава на Иван Грозни стигнала до устието на Волга. Волжските и донските казаци преминали Каспийско море и се качили по течението на Стари Терек до подножието на Кавказ.

Периодът на голямата смута и пробиването на “руския прозорец” към Европа, както и войната с Швеция и Полша, спрели за две столетия действията на Русия в Кавказ. Но в края на ХVIII век Русия стигнала до границата на Прусия и Австрия, и целият потенциал на империята бил насочен отново на изток и юг. Завладени били Сванетия и Осетия - през 1783 г. Грузия приела руския протекторат и се присъединила към Русия през 1810 г. След поредните войни с Турция и Персия, Русия завзела и южен Кавказ, което й осигурило контрола над Черно море и излаз към Балканите, южна Европа и Каспийско море, и откривало пътя към Персийския залив. Само бързото подписване на руско-персийския мир през 1826 г. спряло корпуса на ген. Паскевич да завземе Техеран.

Влезлите в империята на романови Грузия и Азербайджан били отделени от Русия от Чечения и горен Дагестан. От края на ХVIII век не спирали битките в северен Кавказ. Най-напред през 1785 г. шейх Мансур започнал “свещена война” срещу “белия цар”. Мансур бил заловен и заточен в манастир.

Отбранителната линия на руските гарнизони над Терек не била достатъчна за спиране на грабежите и нападенията на чеченците, за които разбойничеството е традиционно занятие. Абреците (разбойниците) нападали войници, полиция, влакове, каси, отвличали руснаци за откуп. За залавянето на най-големия чеченски разбойник Зелимчан Гешмазакаев тогавашните руски власти обещали фантастичната за онези времена награда от 800 000 долара. Днес за Шамил Басаев обещават 1 милион.

Руската армия провеждала наказателните експедиции срещу чеченците обикновено през зимата, когато листата по дърветата окапвали и разбойниците нямало къде да се крият.

Сегашните чеченски кампании започнаха също през зимите на 1994 и 1999 г.

Лев Толстой, който служил тогава там като офицер, пише за стратегията на руснаците: “Планът на генералите Ермолов и Велиаминов беше прост - постепенно навлизане в дълбочина на противника, изсичайки горите и унищожавайки храната”.

“В Чечения и въобще в Кавказ бяха прилагани две тактики за завземане на вражеските аули: първата - със светкавична кавалерийска атака, втората - с артилерия и пехота” - пише княз Волконски.

Опитът на тогавашните руски генерали със сигурност е полезен за днешните. Прилаганата от тях тактика е била като преминаване на огнен валяк. Поредните руски началници на руския корпус - генералите Паскевич, Розен, Воронцов са действали по същия начин.

През 30-те години на ХVIII век руският корпус трябвало да воюва с имама Шамил, който обявил “вечна свещена война” на Русия. През 1838 г. ген. Граббе го разбил. Но чак през 1858 г. руските войски, които в Северен Кавказ вече наброявали 200 000, успели да затворят обръча около аула Виедено. Шамил се предал и бил заточен в Калуга. Единият от синовете му станал генерал от руската армия, а другият - маршал от турската.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ