'24 | '23 | '22 | '21 | '20 | '19 | '18 | '17 | '16 |
'15 | '14 | '13 | '12 | '11 | '10 | '09 | '08 | '07 |
'06 | '05 | '04 | '03 | '02 | '01 | '00 | '99 | '98 |
Иран срещу Баку-Джейхан
Нефтеният каспийски покер навлиза в нова фаза. Това е енергийната битка не само за каспийските ресурси. Тя е най-голямото геополитическо сражение на започващия ХХI век между САЩ и Русия.
САЩ успяха да наложат изграждането на нефтопровода от Баку до турското пристанище на Средиземно море Джейхан. Целта им е да елиминират енергийния потенциал на Русия чрез алтернативно трасе. Битка се води и за трасето между Красноводск (Туркменистан) и Баку. Ако то бъде пуснато, Баку-Джейхан ще получи и туркменски нефт, който ще постави в шах руския “Газпром”.
Провокацията на САЩ спрямо Русия е очевадна и от икономическа гледна точка, тъй като трасетата от Красноводск до Баку и от Баку до Джейхан са неикономични и най-скъпи.
На този фон трябва да се разглежда и включването на Иран в каспийския покер. Алтернативата на Баку-Джейхан е транзитен тръбопровод от Туркменистан и Иран до Персийския залив.
На тази цел служи и направеното от министъра на нефта на Иран предложение към централноазиатските суапови партньори - Туркменистан и Казахстан, за по-ниски цени на нефта с 30 на сто. Това прави Иран много по-привлекателен транзит за каспийския нефт, отколкото Баку-Джейхан. Това ще принуди и американски корпорации да инвестират в енергийната инфраструктура на Иран.
Иранското 30-процентно намаление влезе в сила от 1 януари 2000. В рамките на сегашната суапова програма Иран внася нефт за своите северни райони от Туркменистан и Казахстан по 24 долара за метричен тон. От другата страна Иран изнася същите количества от своите южни нефтени полета в полза на Туркменистан и Казахстан.
След намалението, цената ще стане 17 долара за метричен тон, като не е изключено в близко бъдеще Иран да намали цената до 12 долара. Такава суапова нефтена програма рязко подобри и “цената” на износния път на Туркменистан и Казахстан през Иран.
Това е най-сериозното предизвикателство срещу налаганото от САЩ трасе Баку-Джейхан или Баку-Супса, откъдето през Черно море да минава към балкански нефтопровод.
Даже нефтеният консорциум счита Баку-Джейхан за много скъп. Въпреки това на 19 ноември 1999 г. в Истанбул САЩ, Турция и Азербайджан подписаха договора за изграждането на Баку-Джейхан. Няколко седмици по-късно Иран предприе акция, за да докаже, че е много по-изгодна алтернатива за нефтопровод от Каспийско море към Персийския залив. Освен това трасето Баку-Джейхан трябва да мине през кюрдските райони в Турция и през Азербайджан и Грузия, които имат райони със сепаратистични движения.
...Issue 56, Jan-Feb 2000 |
Пътят към Кавказ Грозни е град-призрак. След предишната война от 1996 г. властите изчистиха само руините на президентския дворец, защитав... ⇨ |
Челниците на капиталистическия труд Половината от актуалните 12 страни от Общността на независимите държави (ОНД) са управлявани от бившите първи секретари ... ⇨ |