Половината от актуалните 12 страни от Общността на независимите държави (ОНД) са управлявани от бившите първи секретари на републиканските комунистически партии на Съветския съюз. В пет държави от ОНД след разпадането на СССР ръководителите са все същите.

Управляващият от 1989 г. президент на Казахстан Нурсултан Назърбаев си гарантира стола до 2006 г. Не изостават и президентите на Узбекистан и Туркменистан - Ислам Каримов и Сапармурад Ниязов - Туркменпаша.

Бащицата на руската демокрация Елцин би искал да се мотае из Кремъл доживотно.

По-старият му колега, 71-годишният Едуард Шеварднадзе се готви за предстоящите президентски избори и вероятно ще ги спечели.

76-годишният президент на Азербайджан Гейдар Алиев само преди година започна новия си мандат.

Кучма проведе изборите по такъв начин, че да не може да ги изгуби.

Принципът навсякъде е един и същ - властта е в ръцете на президента, неговото семейство и неговата администрация. Президентът е извън всякакъв контрол. Парламентът на практика е без пълномощия. Президентът, както и царят след 1905 г., когато съществуваше Дума-та, назначава правителство, което не трябва да има подкрепата на парламентарно мнозинство. Той уволнява когато поиска премиера, върху когото хвърля всички вини за грешките и изопаченията.

Така е в Русия, Казахстан, Азербайджан, Грузия, Украйна.

Ако парламентът се бунтува, става последната дупка на кавала, превръща се в говорилня, която само яде тежко спечелените народни пари. Парламентаризмът пречи на развитието на нормалните политически партии. В Русия реално има само една - Комунистическата партия на руската федерация. До нея се редят партията на Примаков и Лужков “Отечество - цяла Русия” и партията на Кремъл “Единство”, ръководена от министъра на извънредните ситуации Сергей Шойгу.

Огледално е и положението в другите страни от ОНД, в които президентите си създават собствени партии на властта, за да пазят ръководния екип.

Тези екипи са президентът, неговите роднини и сътрудниците, т.е. “семейството”, което използва липсата на контролни механизми, за да си присвояват каквото си поискат. Това е и основният източник за мегакорупцията в ОНД.

Синът на Алиев контролира азерския нефт, семейството на Назърбаев - по-голямата част от икономиката и медиите, зетят на Кучма натрупа пари от дистрибуцията на газ, заподозрения в пране на пари зет на Елцин получи покана за разпит от американския съд...

Управляващите екипи разбират сдаването на властта като своя пълна катастрофа. За да я предотвратят шефовете на държавите искат да имат пълен контрол над медиите. Кучма е на шесто място сред враговете на медиите на Нюйоркския комитет за защита на журналистите. Назърбаев изключи руската телевизия на своята територия след като тя съобщи, че неговите швейцарски сметки са с 80 милиона долара.

Специалните служби на управляващите кланове се занимават преди всичко с разработка и следене на вътрешните опозиция и журналисти, със съчиняването на компромати. Службата за сигурността на Украйна пусна съчинението за подготвяните “безредици” от опозицията в Киев веднага след като използва своите палки срещу нея в Минск.

В Русия Федералната служба за сигурност обвини жената на мразения от Кремъл кмет Лужков в пране на пари. Службите на Назърбаев търсеха мръсни пари в Швейцария на сметките на избягалия бивш премиер Акежан Кажегелдин, който е основен съперник на президента.

Спецслужбите на узбекския президент Каримов преследват неговите врагове и извън страната. Каримов се готви за избори. Този път ще има съперник Абдулхафиз Жалопов, първи секретар на Народно-демократичната партия на Узбекистан, появила се след смяната на партийните легитимации на Комунистическата партия на Узбекистан.

Неконтролираната президентска система е подражавана и на регионално равнище. Лужков, заклетият враг на Елцин, например си създаде в Москва копие на системата на Елцин, управлява еднолично столицата, обкръжи се със свое “семейство”, медиите са му слуги.

Елцин доказва “необходимостта” от своята царска власт, за да не се стигне до “комунистически реванш”. И Западът го разбира.

Кучма изкара Украйна от руската сфера на влияние и я вкара в евроатлантическата. И Западът го разбира.

Каримов управлява с желязна ръка, защото иначе до властта щели да стигнат ислямистите. И Западът го разбира.

Назърбаев е “гарант за спокойствието в Казахстан”, а Алиев и Шеварднадзе стоят на стража на интересите на САЩ в нефтения район на Каспийско море. Западът и тях разбира.

Но нещо май се променя. САЩ отписаха Елцин. Вицепрезидентът Ал Гор каза, че този човек не може да управлява себе си, а камо ли държава.

Но в общи линии, според Запада демокрацията в Русия и около нея си я бива. Западът за всеки случай вика “браво”. Защото не иска да рискува опасните за него геополитически игри с неясен и даже опасен изход...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ