/Продължение от предишния брой/

Методологията за унищожението на икономиките на страните от Източна Европа беше обяснена цинично от главните й реализатори - Джордж Сорос и Джефри Сакс. Методът беше бандитски. Свеждаше се до светкавичното докарване на предприятията до пълен фалит.

Началното условие за успеха на този международен заговор беше завладяването на политическата власт, а чрез нея на банките - кръвообращението на всяка съвременна държава. Притежателите на законодателната власт (парламентите) и на изпълнителната (правителствата) можеха да пристъпят към светкавично банкрутиране на икономиките.

Грабежът чрез банките в Източна Европа е огромна тема. Тук само ще отбележа, че средният поляк, чех, словак, унгарец или българин, тръгващ сутрин на работа (ако въобще я има), не си дава сметка за истината, че вече е роб, наемник на чуждите капиталисти. Работи за печалбите на чужденците, за благоденствието на техните държави. Ето така се изпълва със съдържание фундаменталната дефиниция на понятието колониализъм. Всичките вече сме туземци на собствената си земя, в собствената си страна.

Грабейки народното им богатство, на туземците беше втълпявано, че този бандитизъм е “шокова терапия”, която е единственият начин за излизането от комунизма и влизане в пазарната икономика. Бомбардирането на общественото съзнание с тази лъжа беше възможно благодарение на медиите, станали собственост на същите елити на чуждата власт.

Истина обаче е, че много местни почтени научни работници и практици представиха своите разработки за необходимото трансформиране на централизираната икономика в пазарна. Подобни концепции разработиха и някои обективни западни специалисти. Въпреки това в повечето парламенти на Източна Европа именно Сорос-Сакс пробутаха своите “убедителни програми” за преустройството на икономическите системи, т.е. за пълното им унищожение и разграбване.

Много западни икономисти не пестяха критиката към унищожителната параноя на Сорос и Сакс, внедрявана с унищожителна сила и примитивизъм.

Френският публицист Бортнер написа, че “човекът, който финансираше пътуванията на еврея Джефри Сакс до Полша и Източна Европа беше международния мошеник - еврей с унгарски произход Джордж Сорос. Именно те натрапиха на Източна Европа шоковата терапия”.

Вместо да се обърнат към собствените си специалисти и световните капацитети, нагоре бяха пробутвани икономисти-занаятчии, научни неудачници или откровени кретени, които не биха могли да работят и в малък дюкян. Те обаче получиха подкрепата на международното парично лоби, което имаше една цел - да унищожи икономиките и държавността на бившите социалистически страни.

Тук трябва да се зададат няколко въпроса, които са рекапитулация на този старателно подготвен разгром и напълно погрешна програма на трансформиране:

- ЗАЩО за главни експерти на тези напълно случайни вътрешни политически екипи бяха назначени специалисти от чужбина, въпреки че в страните си имаха много по-добри експерти;

- ЗАЩО сред многото модели на съвременния капитализъм беше избран моделът на ранния, див капитализъм;

- ЗАЩО се въздействаше върху инфлацията чрез ограничаване на минималното обществено потребление (водещо до обществен и национален геноцид) вместо да се ограничат истинските нейни източници;

- ЗАЩО бяха задвижени механизмите на дива конкуренция в икономики с предимство на монополните структури. Те доведоха до огромни монополни печалби, които след това по пътя на престъпната приватизация преминаха в ръцете на новата номенклатура на властта във всички държавни структури;

- ЗАЩО, поемайки пътя на такива огромни промени в икономическата система те бяха оставени на волята на стихийните процеси;

- ЗАЩО данъчната политика, докарала до фалит здравите държавни предприятия, не отразяваше принципа на равните шансове;

- ЗАЩО кредитите на държавните предприятия, теглени при ниски лихви, трябваше след това да бъдат изплащани при невероятно високи лихви;

- ЗАЩО най-напред бяха приватизирани най-добрите държавни предприятия, носещи на държавата най-големи печалби;

- ЗАЩО вместо да се помага с кредити и улеснения на предприятията с експанзия на вътрешния и външния пазар, беше преднамерено спряно тяхното развитие;

- ЗАЩО бяха отворени границите на държавата за свободната конкуренция в период, когато вътрешните предприятия не бяха в състояние въобще да се конкурират със западните фирми;

- ЗАЩО беше чакано с години за смяната на митата, които натоварваха суровините и полуфабрикатите от вноса, а освобождаваха вноса на готови продукти, като по този начин беше унищожена конкурентността на вътрешната промишленост спрямо чуждата;

- ЗАЩО беше въведена конвертируемост на валутите по време на пълен хаос на цените на вътрешните пазари. Това даде възможност за ограбване от Източна Европа на огромни капитали;

- ЗАЩО бяха унищожени отбранителните промишлености и военно-промишлените комплекси, които бяха ковачниците на новите технологии, център за подготовка на инженери и технически кадри с висши професионални квалификации.

Списъкът със ЗАЩО може да продължи. Ръководейки се от директивите на Световната банка и Международния валутен фонд марионетните антинационални правителства в Източна Европа приложиха под диктовката на Сорос-Сакс диверсионния метод за абсурдно задлъжняване на предприятията със светкавично темпо.

Предприятията, които досега бяха дотирани от държавата, нямаха никакви възможности в толкова кратък период да се кредитират от свои печалби. Такава възможност нямаха големите комбинати, фабриките, корабостроителниците, мините, металургичните заводи и т.н.

Краищата на тази примка бяха в ръцете на Международния валутен фонд и техните слуги в местните банки. Това беше саботаж, насочен към ликвидиране на добрата финансова кондиция на държавния сектор. Процесът на приватизирането беше наречен “шокова терапия”, но и това наименование не беше най-точно. Всъщност това беше бандитска терапия, престъпна, диверсионна, саботажна. Това беше реализиран с цинична последователност заговор срещу народите от Източна Европа, срещу тяхната жизнена материална субстанция. Агресия и грабеж. Окупация без един изстрел. Заграбване без танкови дивизии с помощта на доларите на Международния валутен фонд, Световната банка и техните местни имбецилни слуги, президенти, премиери, министри, депутати, банкери... Неслучайно във всички източноевропейски страни все по-често се говори за необходимостта от нови екзикуционни плутони...

/Продължение в следващия брой/

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ