На 7 декември 1999 г. двамата либийци, обвинени за взривяването на полета на Pan Am 103 над Локърби (Шотландия) застанаха пред шотландския съд, свикан в неизползваната американска база в Кемп Зейст (Холандия), която се превърна в английска почва за времето на процеса.

Либийците - Абдел Бассет ал Махраби и Ал Амин Халиф Фахима са обвинявани в убийство, конспирация за убийство и нарушаване на Договора за сигурност на авиацията от 1982 г. заради тяхното предполагаемо участие във взривяването на самолета на Pan Am на 21 декември 1988 г., при което всичките 259 пътници загинаха (повечето от тях американци) заедно с 11 жертви на земята в Локърби.

Истинският процес ще започне на 2 февруари 2000 г. Той ще е най-големият процес за масово убийство в историята на Шотландия, при него за първи път шотландски съд ще заседава извън границите на страната, това ще бъде най-дългият и най-скъп процес в юридическата история на Шотландия. Но едва ли процесът ще изясни атентата. Едва ли събраните доказателства ще убедят шотландските съдии. Най-вероятно присъдата ще бъде “Non Proven” (липса на доказателства).

Това означава, че на този процес ще се сблъскат най-малко две версии.

Първата е по-известна.

Втората не е.

Ще продължим да следим процеса...

ВЕРСИЯТА НА САЩ

Полетът 103 на Pan Am от Лондон за Ню Йорк започна в радостна предколедна атмосфера. 26 минути след старта на борда на Боинга 747 избухна бомба. Всичките 259 души (в това число 16 екипаж) загинаха.

20 декември 1988 г., Ла Валетта, Малта

Странен клиент влезе в бутика “Mary’s Horse”, разположен на Tower’s Road в столицата на Малта, Ла Валетта. Това беше мъж с ориенталски черти, на възраст около 50 години. Купи няколко ризи и панталони, но нищо не премери. Най-вероятно трябваше с тях да напълни елегантен кафяв куфар Samsonite. Собственикът на бутика не каза нищо. Клиентът, който плаща, е господар.

Няколко минути по-късно същият човек вече беше в офиса на Либийските авиолинии в Ла Валетта. Там го чакаха Ал Амин Халиф (наричан от своите приятели “яйцето”) и Абдел Ал Махраби. И двамата бяха работници в либийските авиолинии и бяха агенти на либийските тайни служби. Нещо човъркаха около радиомагнетофон Toshiba 8016.

Апаратът беше подготвен за целта. От него бяха отстранени части, за да има място за швейцарския хронометър MST-13, играещ ролята на детонатор, и за пластичния взрив чешко производство Semtex, любимото оръжие на международните терористи.

С други думи радиомагнетофонът беше превърнат в бомба с часовников механизъм. Атентаторите я скриха в дрехите, купени в бутика, и я поставиха в куфара.

След това му лепнаха надписа “JFK Rush”, който бяха откраднали на летището в Ла Валетта. Това означаваше, че става дума за загубен багаж, който колкото се може по-бързо трябва да бъде доставен на неговия собственик на летището “Кенеди” в Ню Йорк.

21 декември 1988 г., Франкфурт на Майн, 13,07 ч.

Сутринта двамата либийски агенти успяха да внесат куфара на международното летище в Ла Валетта. Той беше натоварен на малтийския самолет, полет КМ 180 до Франкфурт. Никой не провери неговото съдържание. И на летището във Франкфурт, което дневно обслужва 60 000 багажа, куфарът не беше проверен. Работниците на авиокомпанията Pan Am подготвяха коледното си тържество.

От документите на летището се вижда, че багажът от Малта е бил приет в контролната станция 206 в 13,07 ч. и насочен към изхода 44 на терминал В. След това куфарът е бил натоварен в Боинга на Pan Am, полет 103 от Франкфурт, през Лондон, до Ню Йорк.

На лондонското летище Хийтроу пътниците се прекачиха на борда на Боинг 747, където вече бяха пътниците, тръгващи от Лондон. И тук куфарът не събуди подозрение. Натовариха го с номер АVЕ 4041. Съдбата на Pan Am беше решена...

Именно тази версия на САЩ се приема от шотландската прокуратура, обвиняваща двамата либийци. Но и до днес не е ясно кой е поставил бомбата в самолета. Направо невероятно е по такъв начин изпращащите багажа от Малта да са го пуснали и оставили на съдбата, разчитайки на невероятен късмет, за да стигне до борда на американския Pan Am. Заради закъснение в Лондон от около 30 минути той се взриви над Локърби. Ако беше тръгнал навреме, бомбата щеше да гръмне над океана и нямаше да има никакви следи. Много по-вероятно е бомбата да е била поставена във Франкфурт. Едно е сигурно. Боинг 747 Maid of the Seas излетя с бомба в багажния отсек и тръгна към своята страшна присъда...

КОЙ Е ЛЕСТЪР КОЛЕМАН

Според достоверни източници Лестър Колеман е бил агент на Американската разузнавателна агенция DIA (Defense Intelligence Agency) в Близкия Изток. Работел е и за федералната Агенция за борба с наркотрафика (DEA) в Никозия (Кипър).

Колеман е работел с агента на DEA Майкъл Харли по линията Ливан-Сирия с използването на самолети на Pan Am. Именно тази операция е причина за поставянето на бомбата на Pan Am 103 и взривяването му над Локърби.

Хърли е бил отговорният агент за близкоизточния район, участвал е и в прочутия наркоканал на ЦРУ, минаващ през летището Мена (в Арканзас), когато губернатор там беше Бил Клинтън.

Разбрал за участието на правителството в свалянето на Pan Am 103 и в наркотрафика, Колеман в съавторство с Доналд Годард, написаха книгата “Процеса срещу октопода”, в която беше разкрита тяхната истина за взривяването на полет 103. Голямата част от информацията им съвпадаше с данни, получени от други агенти на ЦРУ. Книгата излезе в Англия.

Една седмица преди това прокурорът Шон О’Шеа отправи две фалшиви обвинения срещу Колеман. Едното беше, че е извършил паспортно нарушение, а второто - че е дал фалшиви показания в разследването на катастрофата на Pan Am.

Малко преди да бъде обвинен в паспортна измама, неговите шефове от DIA го върнаха на работа в Бейрут. Получи нов паспорт, за чието издаване представи фалшиво свидетелство за раждане, направено му преди години като агент.

Колеман беше обвинен, че е представил фалшиви документи за паспорта. Трябваше да му се затворят устата. Но той подготви клетвена декларация, която беше прикрепена към обвинението на близките на загиналите срещу Pan Am. В нея той разкри подробности от наркотрафика на ЦРУ - DEA със самолети на Pan Am.

Тогава Департаментът на правосъдието го обвини в предателство. Колеман, със семейството си, замина за Швеция и получи политическо убежище.

През 1997 г. реши да се върне в САЩ и да защити своите обвинения. Беше арестуван още на летището.

По-рано известният европейски филмов продуцент Алън Франкович направи филма “Малтийският двоен кръст”, в който разказа истината на взривяването на Pan Am 103 и доказваше, че Либия не е замесена.

Тогава за първи път се появи и Осуалд Ле Уинтер (за него писахме в предишни броеве на “Строго секретно” във връзка с убийството на принцеса Даяна. Ле Уинтер беше човекът, който се опита да продаде на Мохамед ал Фаяд във Виена доказателства, че смъртта на Даяна и Доди ал Фаяд е било преднамерено убийство, организирано от английското разузнаване MI 6).

Ле Уинтер даде и допълнителни доказателства за наркотрафика на ЦРУ - DEA с Pan Am.

През април 1997 г. Франкович пристигна в САЩ, за да защити Колеман. На летището в Хюстън при разпита от летищните служби получи инфаркт и почина. Документите, които носеше в защита на Колеман, изчезнаха. Тялото му беше закарано за частна аутопсия, за да се разбере дали не са му впръснали вещество, причиняващо сърдечна атака.

Части от писмото на Колеман от затвора

...Бях шокиран след като разбрах, че Осуалд Ле Уинтър, дългогодишен служител на ЦРУ, е бил арестуван в Австрия, опитвайки се да продаде “фалшиви” документи на Мохамед Фаяд за смъртта на неговия син Доди и принцеса Даяна.

Ле Уинтър и аз бяхме критици на американската версия за взрива на Pan Am 103, опитваща се да хвърли вината върху Либия.

По онова време двамата се появихме в един забележителен филм - “Малтийският двоен кръст”, разобличаващ американските трикове. Набутаха ме във федералния затвор заради моите обвинения, че “нещо, застрашаващо американския наркотрафик от Близкия Изток е било причината за поставянето на бомбата на борда на Pan Am 103 през декември 1988 г.”

След като излязох от затвора Ле Уинтър ми помогна да замина за Лексингтън (САЩ). Заедно с жена ми търсехме нормален живот. Една година беше така. След това, като научих, че Либия има намерения да представи двамата либийци, обвинени за взрива, и след като получих акредитация да отразявам процеса, през април 1999 г. написах до правителството да ми върне паспорта, за да мога да замина за Холандия, където е процесът.

Без предупреждение местната полиция в Лексингтън ме посети със заповед за арест заради “притежаване на фалшиви документи”.

Две седмици по-късно жена ми не издържа психически и влезе в болница. Нашите три деца бяха настанени в държавен приют...

Защо Пик Бота, Джон Макарти и Стийв Грийн не се качиха на Pan Am 103

Компанията Pan Am, която допреди 10 години беше един от най-големите концерни в света, през 1988 г. имаше огромни финансови проблеми. Отказа се от много полети над Тихия океан, концентрирайки се на трансатлантическите полети. Maid of the Seas не беше от най-младите самолети. Първият си полет направи още през 1970 г. През септември 1986 г. беше ремонтиран. Американското правителство искаше някои цивилни машини да бъдат ремонтирани, и в случай на нужда да се използват като военни транспортни самолети. Pan Am взе участие в програмата. На Боинга беше подсилен пода под кабината и товарните врати в задната част. От техническа гледна точка през 1988 г. Maid of the Seas беше в отлично състояние.

И капитанът му, 55-годишният Джим Маккуайър беше опитен. Имаше 11 000 часа във въздуха, от които 4 000 със 747.

Когато обаче самолетът се отлепи от пистата на Хийтроу някои от седалките му бяха празни. Пътниците, които имаха билети, не се качиха.

Един от тях беше индиецът Жасварт Басута, който се беше запил в бара на летището. Полетя неговият куфар, заради който след катастрофата той беше разпитван като заподозрян.

Но много по-подозрително беше нещо друго. Не се качиха на Pan Am 103 имащите VIР-билети за същия полет - тогавашният министър на външните работи на ЮАР Рулоф (Пик) Бота, посланикът на САЩ в Кипър - Джон Макарти и служителят на американската Агенция за борба с наркотрафика (DEA) Стийв Грийн. Последният може да е най-важен.

Случайно ли изтърваха полета? Едва ли. По-вероятно е да са били предупредени, че полетът Pan Am 103 може да завърши лошо. Тайнствени хора няколко дни преди катастрофата се обаждаха в посолствата на САЩ в Москва и Хелзинки, предупреждавайки, че самолет, летящ от Франкфурт до Ню Йорк, може да стане обект на атака. Със сигурност не са се обаждали либийците...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ