Геополитически анализ на "Строго секретно"

В края на февруари и началото на март в Пекин бяха публикувани някои документи, които внесоха нови елементи в световната геополитика.

Най-напред Пекин разпространи риторичната атомна бомба от 11 000 думи, озаглавена “Бялата книга за Тайван”. В нея предупреждаваше, че ако Тайван откаже да преговаря за мирно връщане към Китай, Пекин ще “приложи драстични мерки, включително сила”.

Преди това “изтече” секретно указание на Централната военна комисия на ЦК на ККП към регионалните армейски командири, в което се посочваше, че Пекин се надява да си върне Тайван с мирни средства, но ако това не стане ще трябва да се предприеме военна операция спрямо Тайван и вероятна война със САЩ, включително изстрелването на малък арсенал от стратегически ядрени оръжия на територията на САЩ ако Вашингтон се опита да защитава острова. По-добре е битката да се води сега, колкото по-рано, толкова по-добре.

В документа Пекин предвижда светкавична атака срещу Тайван с нанасяне на “пръв фатален удар”, така че силите на Тайван да нямат възможност за ефективна защита. “Ние /Китай/ ще сме в състояние да контролираме Тайван преди интервенцията на САЩ и след това ще концентрираме силите си в битката срещу САЩ”.

Документът е бил разпратен по поделенията още през август 1999 г. след като президентът на Тайван обяви теорията за двете страни, според която островът ще търси “държавна независимост”.

По този начин, след няколко месеца относително затишие, китайско-американските отношения се върнаха в точката на замръзването от лятото на 1999 г., когато американците бомбардираха посолството на Китай в Белград.

В Белия дом и Държавния департамент мненията се поделиха. От една страна беше тезата, че “Бялата книга” е само потвърждение на досегашната позиция на Пекин, че Тайван е неделима част от Китай.

Според другата, “Бялата книга” беше сеизмичен трус, с който Пекин си отваря вратата да използва сила ако Тайпе откаже да седне на масата на преговорите.

Вероятно най-точната оценка е, че “Бялата книга” е прекрасна тактическа крачка на Пекин в неговата по-голяма стратегическа игра да наложи на САЩ класическата политика на баланса на силите.

От гледна точка на Пекин след колапса на СССР, САЩ са единствената суперсила, която става все по-арогантна и непредвидима. За да контролира това поведение Китай трябва да върне многополюсния свят. Но за да успее се нуждае от съюзник. Това е Русия.

Така стигаме до другите важни документи, публикувани в Пекин в началото на март, които отразяват същността на разглежданата тема - ускореното изграждане на стратегическия китайско-руски съюз. През последните месеци насочвахме вниманието към този процес, който ще определя геополитиката на света през следващите години.

След 2 март “Жинминжибао” публикува няколко статии, акцентиращи предимствата на стратегическото партньорство между Китай и Русия. Те се отнасяха за серията от преговори водени напоследък между двете страни във връзка с предстоящата среща на високо равнище на президентите на Китай и Русия. Най-вероятно през юни.

Публикациите съвпаднаха с атаката на Пекин срещу САЩ, и потвърдиха, че стратегическият съюз между Китай и Русия започва да придобива динамика и очертания.

В момента поотделно те са слаби, за да се противопоставят на актуалната американска сила. Но заедно могат да координират стратегия и да създадат огромни проблеми за САЩ и Запада в различни части на земята.

Срещата на върха между Путин и Цзян Цзъ Мин беше няколко пъти съобщавана и отлагана, което означава само едно - тя няма да е за усмивки пред камерите, подготвя се много сериозно и може да даде тласък на руско-китайския съюз.

Повечето съмнения бяха спрямо Пекин, който заради молбата си за членство в Световната търговска организация е принуден да лавира, да държи Москва на разстояние, да отваря вратата към САЩ.

Но изведнъж Китай насочи цялото си внимание към Русия. Освен взаимните преговори, споменатите статии подчертаваха необходимостта от “глобална стратегическа стабилност и регионална сигурност” чрез руско-китайско сътрудничество. Докато в Пекин ....../?/ статиите външният министър на Китай беше в Москва, и руският зам.-външен министър Иля Клебанов пристигна в Пекин. Не е тайна, че целта на визитата му бяха доставките на оръжие и нефт за Китай.

На масата беше и подновената идея за нефтопровод от руския Далечен изток, през Монголия, към Китай, за ядрено гориво за китайски реактор и кооперирането във високотехнологичните оръжейни системи.

В момента Китай внася годишно оръжие от Русия за около 2 милиарда долара, което е 70 на сто от целия му оръжеен внос. По-голямата част са бомбардировачите Сухой.

Русия може да снабдява Китай с нефт, който годишно внася около 40 милиона тона, което е 20 на сто от вътрешното му потребление. За да бъдат задоволени тези нужди двете страни преговарят за изграждането на нефтопровод за доставка на 30 милиона тона нефт годишно от Сибир до Китай през Монголия. В руската делегация на Министерството на енергията и горивата посетила Пекин бяха включени и директорите на Транснефт и ЮКОС.

За Пекин насочването към Москва означава връщане към изпитаната политика, според която Китай, за да бъде силен и велик не се нуждае от покровителството на САЩ и Запада.

От няколко години Китай и Русия са подложени на растящо давление в районите, които считат за свои сфери на влияние.

Русия е под давлението на САЩ и НАТО в Кавказ, Балканите, Украйна и Балтика.

Китай е под давление за Тайван, .../?/ правата на човека и религиозните свободи.

Стратегическите интереси на Китай и Русия са застрашени т плановете на САЩ да изградят система за ракетна защита в Тихия океан.

Оформящият се стратегически съюз между Пекин и Москва не е военен или враждебно насочен към трети държави. Той се ражда от обективното обстоятелство, че двете страни поотделно са по-слаби икономически, политически и военно от САЩ и техните съюзници в Европа и Азия.

Но заедно са сила, която може да се противопостави решително на САЩ.

Китай сам не е в състояние да проектира своята (иалните си води. Но военните доставки от Русия могат да променят това. По този начин заплахите към Тайван и към евентуална намеса на САЩ могат да станат напълно реални.

Ето защо споменатата “Бяла книга” за Тайван в момента не е толкова за острова, колкото за новото съотношение в триъгълника Китай-Русия-САЩ. Това беше класическа дипломатическа маневра много добре изиграна.

От друга страна китайските поръчки към военната промишленост на Русия ще и дадат нови финансови постъпления, импулс за военно-промишления комплекс и цялата икономика.

Но даже и сега Китай и Русия могат да поставят пред САЩ и Запада такива въпроси, че да се изправят косите на техните политици и генерали. Едновременна акция на Китай - в Тайван, и на Русия - в своите европейски периферии, още постави Запада пред ситуация, с която няма да се справи. Още повече, че потенциалът на САЩ сега е разхвърлян на толкова места по света, че всяко реално предизвикателство ще го накъса опасно.

Инициирането на китайско-руския съюз е вече налице. Но дали ще бъде запазен?

Русия и Китай, които са естествени съюзници, в миналото неведнъж допуснаха противоречията да застрашат стратегическите им интереси. Сега обаче положението е различно. Москва и Пекин нямат друг избор. Те ще почувстват силата на съюза съвсем скоро, до края на десетилетието. Но още сега поставят огромни въпроси пред САЩ и Запада. Първият от тях е, че искайки или не Вашингтон отново е въвлечен в старата игра между тримата световни колоса...

Оттук до възстановяването на многополюсния свят исторически няма да е толкова далеч...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ