Пощаджията ни донесе

Действащите календари, в това число и така нареченият Григориански /когото без особен успех се опитват да превърнат в общоприет/ са неточни, периодически се нуждаят от поправки и създават хаос във времеизмерването. В някои медии обаче се промъкна съобщението за използване в бъдещия проект за единен световен календар на древните календари на ацтеките и прабългарите.

В края на 80-те години се запознах с книгата “Календар и слово” и бях поразен как чрез логиката на словото може да се достигне до емпирични математически изводи. Тъй като съм професионално свързан /бивш моряк и летец/ с астрономията не ми беше трудно да схвана гениалната простота на древнобългарския календар. Не мога обаче да разбера мълчанието на българските научни среди.

Наивно е разбира се да очакваме признание за каквото и да е постижение на българския разум. Историята ни доказа това нееднократно. Ще спомена само унищожаването и укриването на средновековната ни книжнина или спекулациите с научното наследство на д-р Петър Берон. Примерите за подобно отношение и на Изток и на Запад са стотици. А сега по същество.

Българският календар е слънчев със средна продължителност на годината 365,2422 дни. Тази величина не се различава, от съвременното й научно измерение, т.е. от така наречената тропична година.

Началото й е в деня на зимното слънцесъстояние - 22.12 /Игнажден/. Този ден е “нулев”, т.е. без дата, а останалите 364 дни са разпределени на четири дяла по 91 дена, включващи 13 пълни седмици.

Всяко тримесечие започва в неделя, като първият месец е от 31 дена, а следващите го два са по 30 дни. Високосният ден е на всеки четири години. Той е също “нулев” и е в точката на лятното слънцестояние - 22.06 /Еньовден/. Високосният ден е определен от взаиморазположението на Земята и Юпитер, чиито цикъл 4383 дена, т.е. 12 години, които носят същото наименование, както и на месечните зодии.

Поправката на високосният ден е въведена чрез трето ниво групиране през 60 години, което със своите 157 високосни дни осигурява пълния цикъл от 20160 години. През това време полярната ос очертава затворена крива наречена в астрономията “аннус магнус”.

Както се вижда календарът на древните българи е безупречен в доста дълъг интервал не само в рамките на Слънчевата система, но и Галактиката, т.е. той е в хармония с Природата. На тази основа нашите предци са създали изящна именно-обрядна система, която обслужва сезонните изисквания на земеделието, скотовъдството и обществения живот.

Подчертавам това обстоятелство, защото противно на битуващото схващане, подхранвано от “летописци” на Византия и латинска Европа българският народ не е бил “див и варварски”, а носител на висока за времето материална и духовна култура. Това отношение е било продиктувано от имперски интереси и от обикновения механизъм на страха от другостта. Този страх съществува от времето на Ирник и Аттила до наши дни и е причина за неизброимите злини, причинени на нашия народ.

Подобна е съдбата и на други народи, като инките, ацтеките. Някои оцеляват, други изчезват от сцената.

И така, българската година започва на 22.12 /Игнажден/ с първия си месец Свиня /Свиница/ или Прасе /пресиян/. По-нататък следват:

II - Мишка /Каран/, Съсел

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ