Основите на геополитиката

Няма никакво съмнение, че най-грандиозното и най-важно събитие в съвременната световна политика е перспективата от създаване на могъщ континентален блок, който ще обедини Европа със Севера и Изтока на Азия. Но проектите от такъв мащаб не се раждат само в главите на един или друг политик, колкото и велик да е той. Осведомените хора знаят, че такива планове се готвят от дълго време. Именно заради това искам да изложа нашата географска школа, избрала мен, сред представителите на по-старото поколение, за да докажа формирането на континенталната евразиатска политика.

Най-напред е необходимо да се усвои един от основните принципи на геополитиката, който е бил формулиран още в далечните времена на зараждането на римската държава и който до днес не е загубил своята актуалност: “Да позволиш да се учиш от врага, е свещен дълг”.

Защото веднага след раждането на важни политически образувания в потенциалния противник се появява чувството за близката опасност, което прекрасният японски социолог Вишара приписва на целия свой народ и което им дава възможността отдалеч да забелязват наближаването на опасността. Такава национална характеристика е наистина важна.

Първата, едвам забелязваща се на хоризонта възможност за създаването на авразиятския континентален блок беше вече смъртна опасност за световната англо-саксонска империя докато ние, по времето на “Втория германски райх не си давахме сметка каква огромна полза можем да извлечем от обединяването на Централна Европа с могъщия потенциал на Източна Азия, през необятната Евразия.

Руско-германският съюз според железния канцлер Отто фон Бисмарк

Създателят на единната германска империя и в течение на 30 години ръководител на Втория райх “железният канцлер” фон Бисмарк в своите мемоари формулира геополитическата концепция, базираща се върху националните интереси на Германия и предлагаща редица необходими за реализацията им условия.

От гледна точка на Бисмарк основната германска национална политика трябва да бъде осигуряването на възможността обединеният германски народ да води наравно с другите велики държави на Европа “автономен политически живот”.

Впрочем самото географско разположение на Германия в центъра на Европа ангажира нейното правителство, намиращо се в центъра на всички противоречия, както на Запад, така и на Изток даже те не засягат пряко Германия. Такава ситуация дава на Германия, според логиката на Бисмарк, от една страна възможност да установи в крайна сметка своята хегемония в Европа чрез дипломатически и невоенни методи без да е въвличана в едни или други конфликти.

От друга страна това географско разположение е пълно с огромни потенциални загуби за Германия, ако нейните правителства се опитат да установят хегемония по военен път, намесвайки се в едни или други конфликти, които не я засягат пряко. Бисмарк много пъти подчертаваше необходимостта от миролюбив подход в германската външна политика и доказваше липсата на интерес за Германия от намесата й в каквито и да било войни.

Осъществяването на тази политика, според Бисмарк, е тясно свързано със стратегическия съюз Германия-Австрия-Русия. Бисмарк го подчертава именно като съюз, основаващ се на обективното осъзнаване на всяка от страните на необходимостта, а не на монархическа или династическа солидарност.

Даже когато “съюзът на тримата императори” се разпадна Бисмарк полагаше усилия за осигуряването на двустранните връзки на Германия с Австрия (между тези държави той считаше, че противоречи на всякаква логика и на техните интереси. Освен това, чрез поддържането на добри отношения с Австрия и Русия, Германия е в състояние “да преодолее изолацията на континента и да контролира Русия, която може да съедини Европа с Източна Азия без да можем да се противопоставим”. Тази фраза беше произнесена през 1815 г. в епохата на победоносната политика на Англия и когато, след като преживя тежки вътрешни кризи, САЩ за първи път използваха точната формула, която трябва винаги да помним, формулата на политиката на анакондата. Гигантската змия, която души своята жертва, свивайки около нея своите обръчи, докато не бъдат натрошени всички нейни кости. Това наистина не е приятна гледка.

Ако си представим тази заплаха, надвисваща над политическите пространства на Стария свят ще можем да разберем какво може да е могъществото на тези пространства ако политиката на анакондата не успее.

Освен това още в периода на победоносната британска империя се раздаде предупреждението на друг империалист Хомер Ли, който написа прекрасна книга за залеза на англосаксоните. В нея сочеше, че гибелният ден за световната англоезична империя ще бъде онзи, в който Германия, Русия и Япония станат съюзници.

Британската империя постоянно е нащрек, за да не допусне този съюз. В наше време най-проницателното предупреждение направи Макиндер, който написа през 1904 г. есе за географската ос на света. Оста - това е великата империя на степите, центъра на Стария свят, независимо от кого е управлявана - персите, монголите, тюрките, от бели или червени царе. През 1919 г. изплашеният Макиндер отправи ново предупреждение и предложи веднъж завинаги немците и руснаците да бъдат разделени като бъдат преселени жителите на Източна Прусия на левия бряг на Висла.

Неслучайно в последните дни преди блицкрига срещу Полша Англия обвини германските геополитици, че водят борбата с британската империя и британския империализъм с неговите собствени средства.

Ще бъдем щастливи, ако наистина използваме тези средства за защита, особено когато срещу нас има агресивни действия.

И накрая ще припомня моята беседа с Чембърлейн, който предвиди опасността, че в края на краищата Англия може да хвърли във взаимните им обятия Германия, Русия и Япония в тяхната борба за обеспечаване на необходимите им жизнени условия. Ето защо той предлагаше сътрудничество между Англия, Германия и Япония.

Страхът от германско-руското сътрудничество даже през 1919 г., когато бяхме разоръжени, беше толкова силен, че се роди предложението чрез грандиозното преселване на жителите на Източна Прусия да бъдат ограничени пределите на Германия до западните брегове на Висла, само и само Германия и Русия да нямат вече никога обща граница. Рапалският договор беше за Макиндер и неговата школа грандиозно разочарование.

Страхът от континенталната политика на Стария свят за англо-саксонската империя, минава като червена нишка през цялата й история. А страхът и ненавистта са лоши съветници...

/Продължение в следващия брой/

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ