Една година след войната на НАТО срещу Югославия е ясно, че пактът не постигна нито една от своите цели. Не спечели нито войната, нито мира.

Една година след войната вече може да се каже кои са печелившите и кои губещите. От перспективата нещата са по-ясни.

Милошевич оцеля след военната загуба, а териториалната цялост на онова, което контролира, изглежда неоспорима. Една година по-късно Милошевич е много по-сигурен и много по-обнадежден, че нещата се движат в благоприятна за него посока, която може да контролира.

От друга страна, Армията за освобождение на Косово /АОК/ се опитва да създаде албанска държава в Косово, но е блокирана от НАТО, който не може да се оттегли и не иска да преговаря с Милошевич, с което неговата стратегическа ситуация е още по-несигурна, отколкото преди войната.

Но НАТО не успя да пречупи сръбската нация и да я лиши от средства да влияе върху събитията в Косово. НАТО не иска да допусне както албанска държава в Косово, така и възстановяване на сръбската сила.

Тази позиция е най-несигурна. Двамата национални съперници - сърбите и албанците, са в своите окопи. НАТО е срещу националните интереси и на двете страни. Но тъй като няма необходимата сила, НАТО не е в състояние нито да наложи своята воля, нито пък може да се оттегли.

По този начин състоянието между тримата основни играчи е такова, че никой не може нито да надделее, нито да се оттегли.

Това е рецептата за хаоса.

За да се схване опасността от тази ситуация трябва да се посочи, че сърбите и албанците са в сходни стратегически позиции. Всяка страна се опитва да използва слабостта на другата, включително и на НАТО. По този начин всяка от тях става все по-агресивна.

Много по-важни обаче са глобалните играчи - САЩ и Русия.

Що се отнася до Вашингтон налице са признаци, че той ще търси начин да се оттегли от Косово. Онези, които търсеха някакви “по-особени мотиви” в агресията на САЩ, не бяха прави. Интервенцията се дължеше точно на онези причини, които в САЩ се считат за оправдателни - етническото прочистване, но в Европа винаги са били считани за прикритие на истинските цели.

Клинтън считаше Косово за операция с намален риск и възможна за приключване в кратко време. Не стана така. САЩ влязоха във война с ограничено стратегическо значение за тях, от която обаче сега не могат да се оттеглят. Милошевич беше направен от тях чудовище. А с чудовище не може да се преговаря.

Въпреки обявената от САЩ военна победа такова нещо няма. Обратното. НАТО започна операция, чийто край не се вижда, чиято мисия няма нищо общо с реалностите. Мисията на НАТО беше да гарантира сигурността на всички жители. Реалността е, че НАТО беше използван от албанците, за да институционализират АОК във властта.

Сега АОК се стреми към втората си цел - създаването на доминирано от нея правителство в Косово.

Но НАТО, който докара АОК до властта, сега е основният му опонент. Създаването на албанска държава в Косово с неизбежното етническо прочистване на сърбите ще даде мощно оръжие на политическата опозиция във всички страни от НАТО, включително в САЩ. За Джордж Буш това ще е почти сигурна победа срещу Ал Гор.

От геополитическа точка създаването на албанско Косово ще доведе неизбежно до интегриране с Албания. Това ще повлече опасност от преразглеждане на границите в целия регион, започвайки от Македония, което е срещу интересите и на Гърция и Италия.

В тази ситуация НАТО не може да намери баланса в центъра на гравитацията.

Атлантическият съюз де факто се оказа в кръстосан огън /което предвиждахме в “Строго секретно” още преди една година/. Албанците ще искат да запазят онова, което получиха. Сърбите с нарастваща решимост искат да си върнат онова, което загубиха. Нищо не е решено.

Допълнителното усложняване на нещата се дължи на факта, че сърбите сега са даже в благоприятна стратегическа ситуация, отколкото преди няколко месеца.

Да погледнем стратегическите интереси на Милошевич:

- той продължава да държи властта в Белград;

- предотврати по-нататъшното разпадане на югославската федерация;

- поиска обратно загубените територии и настоява за интегриране на районите, които са преобладаващо сръбски;

- превърна Сърбия в доминираща военна сила в региона.

На всички е ясно, че Милошевич няма да падне.

Същевременно “демократичната опозиция”, родена във фантазиите на НАТО, не е нито опозиция, нито реална, нито демократична, нито единна, нито толкова силна, колкото трябвало да бъде. В най-добрия случай са считани за опортюнисти, а в най-лошия - за предатели.

Милошевич успя да спре по-нататъшното дезинтегриране на Сърбия.

Той изманеврира и черногорските сепаратисти, в които даже НАТО вече загуби доверие. Стигна се до парадокса, че сега НАТО защитава териториалната цялост на Сърбия.

Това дава възможност на Милошевич да издигне третата си цел - връщането на загубените територии, започвайки от Косово. Времето вече е негов съюзник.

Цялата акция на НАТО е върху бързо ерозираща основа, заклещен от една страна от абсолютно злопаметния Милошевич и сръбския народ, а от друга - от неконтролируемата и неблагодарна АОК.

От гледна точка на Милошевич това е идеалната ситуация. Ако НАТО се оттегли, сърбите имат военно превъзходство над албанците. И колкото по-дълго остава НАТО, толкова по-малко симпатия има от страна на албанците. НАТО ще се опита да създаде не - АОК - политическа алтернатива сред албанците в Косово и да я използва като стратегическа карта срещу АОК, която е основният наркотрафикант в Европа. НАТО може да пречупи наркотрафика, ако поиска.

Поради това АОК ще се стреми колкото се може по-бързо да се отърве от НАТО, след като той свърши тяхната мръсна работа и разгроми сърбите. Това обаче не се случи и е дилема за АОК, която не може да толерира НАТО в Косово, вече не очаква, че ще унищожи сърбите и знае, че НАТО няма да продължи да толерира престъпната й дейност, АОК прави всичко възможно да принуди НАТО да удари зад границата. Но вместо това НАТО все по-често удря АОК.

Победителят в крайна сметка ще е Милошевич. Ако НАТО и АОК се сблъскат това е идеално за него. Или НАТО ще трябва да увеличи присъствието си в Косово /което е малко вероятно/ или ще трябва да отвори линии за преговори със сърбите.

НАТО може и да се изтегли, но тогава съотношението на силите ще бъде напълно в полза на сърбите срещу албанците.

Всичко това означава, че в Косово нищо не е било решено и всичко може да започне отначало.

Една година след войната Милошевич продължава да е на власт в Белград и времето работи в негова полза.

Това се разбира все по-добре във Вашингтон. В Косово, САЩ допуснаха огромна грешка - бяха въвлечени в гражданска война, която няма стратегия за изход. Тя не може да свърши докато етническите групи - едната или другата, не бъдат изпъдени напълно от района. Още по-лошо. В тази война САЩ реално нямат никакъв интерес. Мотивът им според Вашингтон беше хуманитарен.

Американската администрация постепенно осъзнава безумието на тази ситуация - разбират, че ситуацията излиза извън контрол, че техните сили не са подготвени за тази мисия и отгоре на всичко никой не иска тяхната мисия. Администрацията и Конгресът търсят изход. Тъй като пълно изтегляне на НАТО не е възможно, се очертава друга възможност - да бъде обвинена Европа и да се поиска от нея да поеме по-голяма тежест. Европейските държави на 22 януари се съгласиха да поемат ръководството на KFOR за шест месеца, започвайки от април. Това обаче не решава същността на проблема.

Защото европейците нямат никакво желание да поемат цялата отговорност за KFOR.

Така стигаме до най-важните неща. За европейските страни-членки на НАТО има по-дълбоки проблеми на този етап. Единият е Русия. “Раждането” на Путин и антизападната политика на Русия бяха ускорени от войната в Косово. Европейските правителства добре разбират, че играта в Косово, в която руснаците бяха излъгани и обидени е пирова победа. Особено Германия, която няма никакво намерение да продължава операцията срещу Русия.

Руският фактор е и основната причина за желанието на САЩ да се измъкнат от Косово. Отношенията на Вашингтон с Москва стават все по-опасни. Руско-китайският стратегически съюз, укрепен от войната в Косово е основната опасност за глобалните американски интереси. САЩ ще правят всичко възможно, за да го предотвратят. Поради това Вашингтон вече сигнализират, че присъствието му в Косово не е стратегическа опасност за руснаците. Както и на Балканите, САЩ не е заинтересовани вече в поддържането на няколко местни тотално корумпирани режими /включително в София/, които могат да върнат стратегическите връзки с Русия с десетилетия назад, включително в ядреното разоръжаване. Започването на изтеглянето ще бъде приветствано от Москва.

Изходът от Косово се налага и в контекста на американската предизборна кампания. Клинтън подготвя изтеглянето на поне част от американците и по-голямото натоварване на европейците. След като се набута там сега не може да се измъкне. Но със сигурност ще се опита.

Разместването на мебелите на балканската сцена ще продължи. За съжаление България отново не е там, където трябва да бъде, и с ориентация, която е геополитически императив - неутралитетът.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ