Западноевропейските лидери все по-често предупреждават срещу засилващия се национализъм в Централна и Източна Европа, както отдясно така и отляво. Предупрежденията след изборите в Австрия и Швейцария, и във връзка разговорите на Европейския съюз с България, Литва, Латвия, Румъния и Словакия зачестиха.

Но те бяха закъснели. Австрия и Швейцария вече са толкова националистически, че е трудно да си представим повече. Партията на свободата в Австрия спечели 27,2 на сто. Швейцарската Партия на труда - 22,6 на сто.

Национализмът укрепва и се превръща в основно политическо течение. Във всяка една от страните от ЕС той бързо може да привлече 20-40 на сто от гласовете в парламентарните системи, базиращи се на пропорционалното представителство.

Европа отново е на кръстопът. Австрия и Швейцария показаха колко дълбоко е разцеплението между проевропейските държави като Белгия и Франция, и онези, които не бързат с интегрирането - като Швеция и Дания.

Първата група иска да прехвърли повече власт към наднационалните институции като Европейския съюз за сметка на намаляваща национална самостоятелност и ограничени права за взимане на решения.

Втората група пък са убедени, че наднационалните институции са най-голямата заплаха за националната политическа, икономическа и културна идентичност. Самото бъдеще на Европа е на карта.

Национални и патриотични партии присъстват в Европа от години. Във Франция Националният фронт спечели 10 на сто в последните избори. Италия не изостава. Но чак Австрия и Швейцария предефинираха въпроса.

На пръв поглед в Западна и Централна Европа липсват икономическите предпоставки за растящото влияние на тези партии, което прави феноменът още по-изненадващ. Безработицата в Швейцария е под 3 на сто. Това е оазисът на света. В Австрия безработицата не е над 4,4 на сто. Техните икономики са солидни, те нямат големи военни разходи, не са били побеждавани във война. Това не отговаря на общоприетото обяснение, че национализмът е социално кризисно явление, предизвикано от икономическо или военно поражение. Защо тогава французите, италианците, датчаните, австрийците и швейцарците, тези проспериращи и мирни нации гласуват все повече за националистическите партии.

Отговорът е един - гласуват, защото са съгласни с техните платформи, които са срещу загубата на национален суверенитет в полза на наднационалните институции в Брюксел, затънали в бюрокрация и корупция. За тях аргументът, че оптимизирането на европейското икономическо пространство е най-важното нещо не е достатъчен.

За така наречената бизнескласа на Европа това отдавна не е особен проблем. Тяхното мислене е глобално от десетилетия насам.

Но за голяма част от европейските жители, които не са в бизнескласата, икономическото оптимизиране не е централна тема. Те искат да предпазят националната си култура пред интернационализирането.

Национализмът преди Втората световна война се коренеше в икономиките, унищожени от Първата световна война. Национализмът гласеше национално икономическо възстановяване. Масите гласоподаватели се приобщиха към него, защото той обясняваше икономическия колапс с определени космополитични сили и предлагаше система за излизане от кризата.

Но съвременният национализъм в западната част на континента се различава със своя генезис и цели. Той не е отговор на икономическо дисфункциониране, или на актуален икономически колапс, а с превантивна мярка срещу бъдещите икономически проблеми. Той защитава уникалните черти на своите нации, срещу наднационални институции, които узурпират правата на нацията - държава. Той е пряка реакция срещу силите, които печелят най-много от прехвърлянето на властта към наднационални органи. В най-чистата си форма това е революция срещу мултинационалните финансови институции като Международния валутен фонд и Сitigrоup, които печелят най-много от глобализирането на света, от свалянето на националните граници, от ограничаването на националния суверенитет.

Тези движения вече не са маргинални или архаични, както ги окачествяват същите сили, разтревожени от тяхното укрепване. Те са растяща политическа форма. Вече не е възможно да бъдат подценявани. Нито да бъдат обяснени с примитивни икономически причини. В развития свят укрепва масово движение, което е срещу глобализма. Това е движение, което няма нищо общо с обикновената ляво-дясна логика. Сърцевината му е стремежът за запазване на националната култура и идентичност.

Този фокус създава трудности за аналитиците, които са свикнали да мислят с категориите на икономическия интерес.

Но за други хора същността и качеството на живота са по-важни от икономическите аспекти. Това е въпросът за запазване на националната култура. Това е сигнал за разместване на политическите сили в развития западен свят.

Европа се намира в критична точка. Нейната експанзия не е насочена към развитието на икономиките на Централна и Източна Европа, а към бързо изместване на източната граница, докато Русия не се съвземе. Ето защо перспективите за включването на нови страни не са обещаващи. Защото и в Източна Европа национализмът вече се развива с бързо темпо.

Левият в Чехия вероятно ще спечели предстоящите избори като над 60 на сто от чехите са срещу ЕС и НАТО.

В Полша в предстоящите президентски избори основните кандидати ще бъдат националистите.

В Унгария над 65 на сто от унгарците вече са срещу членството в ЕС, а националистическата партия изрази готовност да влезе в правителството.

В Латвия национализмът вече доминира, в Естония той търси позицията на неутралитет.

В България всяка нова групировка, която се обяви решително срещу членството в НАТО и ЕС и за неутралитет ще запълни огромната празнина, в която в момента “спят” около 60 на сто от българските избиратели, очакващи някой да защити техните лични интереси и интересите на държавата, и да започне борбата срещу корупцията.

Всъщност борбата с корупцията е един от основните козове на националните партии, тъй като досега те не бяха включени в корумпираните правителства. Ликвидирането на корупцията е основното им политическо послание.

Това съчетание ще доведе до удвояване и утрояване на гласовете за тях. Хайдер удвои гласовете си между 1985 г. и 1999 г., защото включи антикорупцията в своята платформа. Неодобрението на избирателите на традиционните партии в цяла Европа расте и ще продължи да се задълбочава. На този фон появилите се у нас политически инфантили като “Гергьовден” - поръчково маргинално отроче на президентството, са пародия, а не алтернатива.

Но българската народна партия вероятно ще се появи в близко време, защото вече разполага с най-голям потенциал за обединяване на по-голямата част от българите дълбоко разочаровани от тандема БСП - СДС, от липсата на алтернатива, на представител и реализатор на техните фундаментални интереси - работа, хляб, сигурност, перспектива...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ