Ако се върнете към броевете от септември на “Строго секретно” ще видите, че предвидихме еволюцията на нещата в Русия с подробности. Не че сме пророци, но имаме опита и знаем логиката на ставащото.

В случая тя бе една - Русия категорично се нуждаеше от нова силна личност, която да започне политика на силната ръка, основаваща се върху закона.

Ето защо, за да влезе в Кремъл новият президент на Русия трябваше да се казва Владимир Путин.

“Говори едно, мисли друго, прави трето”. Това е типичен homo soveticus” - казва за него маргинализираният от изборите Григорий Явлински.

“Направи ми прекрасно впечатление, това е много интелигентен човек” - твърди Тони Блеър.

“Путин не е готов въобще да ръководи държавата” - казва човекът, който съсипа тази държава - Горбачов.

“Намирам се под впечатлението на конструктивният му подход към проблемите. Путин е добър събеседник, човек прекрасно информиран, голям руски патриот” - сподели след визитата си в Москва държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт.

Това са част от противоречивите оценки за Путин, който продължава да е енигма в Русия, и в света. Въпросът е - дали новият силен президент ще е достатъчно силен за изграждането на нова, силна Русия.

Путин беше обречен да спечели тези избори. Руското общество както никога в миналото се нуждаеше от решителен характер и силна ръка. Заради това на Путин въобще не му беше необходима предизборна кампания. Трябваше да е такъв, какъвто е.

Естествеността на Путин отговаряше на обществените очаквания, намразили демокрацията, престъпността, бедността, разложението. А ето, идва човек, за да управлява със силна ръка и умна глава. Никой не го счита за глупак. В никакъв случай.

Всяко общество има определени образци, очаквания, свързани със своите лидери. Путин се вписа прекрасно в руския шаблон.

Все пак имаше изненада - неочаквано силната конкуренция на комунистите. Получи се интересна ситуация. В последните три седмици Путин загуби потенциални 10 на сто, което означаваше, че срещу него е имало “наказателно гласуване”. Това съвпадна и с “наказателно гласуване” на съществена част от комунистите срещу Зюганов. Те прехвърлиха своите гласове за Путин. Той победи Зюганов в 25 от 39-те района на така наречения червен пояс, който беше гръбнакът на комунистите през последните десет години. Зюганов загуби даже в своя роден Орел.

Путин спечели 52 на сто, Зюганов - 30 на сто. За да тласне Русия напред Путин се нуждае от тотална подкрепа. Тя може да му бъде осигурена само чрез съюз с комунистите и подялба на властта. За това вероятно Зюганов ще трябва да загуби лидерския си пост.

Съюзът започна да се оформя след парламентарните избори през декември, когато партията на Путин “Единство” влезе в неформална коалиция с комунистите и заедно маргинализираха така наречените демократи. Те както сочат президентските избори, биха могли да имат успех само ако изборите ставаха в Интернет. Наказателният комунистически вот срещу Зюганов в 50 на сто отиде в полза на Путин. Наказателният вот срещу него дойде от десните.

Разбира се изборната победа на Путин се дължи преди всичко на войната в Чечения. Такава е истината. Тя не предизвика никаква критика вътре в Русия. Но показа, че центърът в Москва отново е силен и, че дезинтегрирането на Русия е прекратено.

За Путин войната не е краткосрочна стратегическа мярка, а отражение на стратегическия модел, който ще следва. Поради това докато икономическите съветници трескаво разработват икономическия план за Русия той укрепва двете институции, които са основата на националната гордост на Русия - военните и специалните служби.

Така стигаме до въпроса какво очаква Русия и какво ще прави Путин.

Западните лидери все още се питат какъв е този човек, какво иска и какво ще предприеме. Те обикновено изразяват две мнения - че Путин, като млад и динамичен човек е привърженик на икономическите реформи и че Путин е продукт на бюрокрацията на бившия СССР и не знае какво да прави и накъде да върви.

И двете мнения нямат нищо общо с реалностите. Те не отразяват руската история. Първите все още не могат да разберат, че икономическите реформи там се провалиха, защото исторически руските институции и култура не са продукт на свободния пазар. Мнението, че в тези условия Путин ще се опитва да продължи досегашните реформи е най-малкото несериозно.

Като президент Путин ще трябва да се концентрира върху два проблема. Първият е да си осигури централен контрол над икономиката и да насочи капиталите в полезна икономическа дейност, а не към сметките на олигарсите в чужбина.

Тук нещата са по-сложни. Русия не може да си осигури сегашния бюджет без външна финансова помощ.

Започнаха вече личните срещи на Путин със западни лидери. Той се обърна към Англия за нови инвестиции в Русия, след това към Япония, най-близкия източник на свободна валута, и към Германия - да отпише дълга на Русия. Кулминацията ще бъде срещата на Г-8 в Окинава /Япония/ на 21-23 юни. Дотогава Путин ще се усмихва и ще прави компромиси.

Но дипломатическата му увертюра спрямо Запада едва ли ще успее. Той го знае и го очаква. Руската икономика продължава да е корумпирана и анемична. А Европейският съюз и НАТО се готвят да настъпват още на Изток и едва ли ще излязат с някаква идея за конкретна финансова помощ без задни мисли. През месеците след Г-8 западният отказ ще става все по-ясен. Путин обаче ще продължи да се усмихва докато се съсредоточи върху вътрешното мобилизиране - превръщането на парите в инвестиционен капитал и неизбежната война с олигарсите. Повечето от заграбените от тях стотици милиарди бяха изнесени извън Русия. Друга част беше използвана за създаването, поддържането на политическа протекция, медии, недвижими имоти, луксозни стоки.

Заради това сериозните инвестиции станаха маргинални и на практика не съществуват извън големите градове. Русия е в икономическа депресия. Средната продължителност на живота спадна, активността в провинцията се свежда до бартърна търговия.

Путин ще започне да намира пари предимно от енергийния комплекс и износа на суровини. За да ги инвестира ще трябва да използва апарата на държавната сигурност в условията на невероятна корупция на всички равнища. Нещо повече. Само апаратът е в състояние да се противопостави на олигарсите. Ето защо Путин се обгражда с бивши или настоящи колеги от КГБ и ФСБ. Той си дава сметка, че времето, с което разполага не е много и олигарсите имат огромни средства в държавния и специалния апарат. Путин ще се опита да ги убеди, че е в техен интерес да върнат парите обратно в централната администрация. Но това няма да стане. Тогава Путин ще премине към втория етап на войната с олигарсите - да ги сплаши и подчини. Класовата омраза е все още жива в Русия. Но и тя няма да е достатъчна в тази битка, още повече, че призивите на комунистите в тази насока се оказаха неефективни.

Тогава Путин ще трябва да премине към третия етап, т.е. да се върне към началото си - национализма.

През цялата история на Русия и СССР той е бил винаги най-ефективното и мобилизиращо средство за обединяване и насочване на енергията.

Лозунгите са налице. Враговете - също . Икономическата катастрофа - още повече.

Отминалите месеци показаха, че базата, която Путин използва са военните и разузнавателната общности, покрити с мантията на национализма. Западът е изплашен. Конфронтацията расте, даже преднамерено се налага от САЩ и Европа с цел Путин да бъде насочен именно в този коловоз, който според западните стратези ще бъде за него гибелен, тъй като не разполага с необходимите икономически резерви. Путин разбира тези намерения на Запада, но разбира също така, че единственият му изход е да “инвестира” именно в национализма.

Поради това той ще трябва бързо да направи всичко възможно за възстановяването на международната позиция на Русия. А това ще мине през конфронтацията със Запада. На фона на правокациите на НАТО и Европейския съюз той вече започна да изгражда основите. Декларира, че иска да влезе в НАТО. Но като равен. Някои на Запад и на Изток помислиха, че това е жест на помирение. Това обаче беше сериозно предупреждение. Всеки опит да се разширява НАТО на Изток без в този процес да бъде включена Русия с право на вето, равняващо се на правото на САЩ, ще срещне решителна съпротива. НАТО го разбра. Поради това вече полуофициално съобщава, че процесът на разширяването може и да спре.

Наистина е парадоксално до каква степен Путин накара Запада да му повярва, че той ще се съгласи със западния диктат, че е диалогичен. Нищо по-погрешно.

След избирането му западните лидери се наредиха на опашка пред телефонните слушалки, за да го поздравят. Клинтън беше един от първите. Защото добре си дава сметка, че конфронтирането между САЩ и Русия ще се изяви драматично във връзка с американските планове яза национална ракетна защита /NMD/, система която ще защитава по-голямата част от територията на САЩ от ракетна атака. Администрацията на Клинтън има намерение да започне нейното разполагане още през лятото. Аргументът е, че не е насочена срещу Русия, а срещу такива държави като Северна Корея.

Но новата система е насочена преди всичко срещу Русия и срещу Китай. Руските стратегически сили са гръбнака на отбранителния потенциал на нацията. Русия едва ли ще намери средства да изгради собствена национална защитна ракетна система. Ето защо това е заплаха за Русия, която от своя гледна точка продължава да е едната от двете суперядрени сили.

Нещата могат да засегнат и Европа, която няма да може да спечели от новата ракетна система на САЩ.

Германците не искат повторение на Студената война. Берлин би искал да сътрудничи стратегически с руснаците във възстановяването на тяхната икономика. Но за Путин конфронтацията със Запада е неизбежна. Той ще я използва и за други геополитически цели, както и за да върне чувството за национална гордост така и за национална криза, за да може да се разправи с олигарсите, а ако се наложи - и ги ликвидира.

Само наивници могат да считат, че Путин не знае какво ще прави. Грешка. Пред него вече е разгъната картата, която ще следва. Такова развитие ще бъде полезно не само за Русия, но и за целия свят. Нарушеното световно равновесие ще започне да се връща към естествените си параметри. Слаба Русия е огромна опасност за стабилността в целия свят и за основните човешки права в самата нея.

Ето защо сложността, с която западните анализатори оценяват Путин е смешна. Няма никаква мистерия и нищо необяснимо. Напротив Путин е един от най-разбираемите и обясними лидери на Русия от времето на Сталин. Поради това и неговият най-нов лозунг е последователност, предвидимост, прагматизъм. Заради това в изборите имаше само един сигурен начин да се стане президент. Кандидатът трябваше да се казва Владимир Владимирович Путин...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ