Икономически анализ на “Строго секретно”

България навлиза с пълна пара в нова, още по-голяма криза, отколкото през 1996-1997 г. Всички признаци са налице, но правителството сее откровени лъжи.

Доларът е над 2 лева. Цената на бензина - над 1 лев. Никакви акции, никаква борса. Спад на заплатите с още 20 на сто. Реалната инфлация над 10 на сто. Безработицата - 20 на сто. Отрицателен търговски баланс от 1 милиард долара, което означава, че внасяме и не изнасяме. Оттам фалит на малките и средни предприятия. И на големите държавни предприятия, източени до последния ресурс. Те пък не плащат данъци и социални осигуровки. Банкрут на пенсионните фондове, банките, на застрахователните фирми и приватизационните фондове, които отдавна са “кухи”. Не, това не е сценарий на предстоящ крах. Крахът вече е налице.

Къде е обещаваното от тях чудо? Дали нараства износът? Или производството за вътрешния пазар? Или започна да спада безработицата? Да не говорим за инфлацията. Никакви чуждестранни инвестиции, за което предупреждавахме отдавна. Защото до България идва само спекулативен капитал, който не се насочва към инвестиции, а към източване на мизерните ни резерви.

Влизането в Европейския съюз? Пълна измама. Ако България, която от западните експерти е считана за държава от третия свят успее с вълшебство да постигне до един месец съвременната структура на трудовата ангажираност и средната трудова производителност на Европейския съюз, от селското стопанство, тежката и леката промишленост, от енергийния отрасъл трябва да бъдат изхвърлени веднага на улицата още 600 000 души. А от трибуната на Народното събрание /която вероятно не е чувала по-големи глупости/, обещават, че в близко време ще бъдат открити няколкостотин хиляди нови работни места. Освен ако не се откажат да влизат в Европейския съюз?

Скъпите кредити намаляват конкурентноспособността на икономиката. Предприятията - малки, средни и големи, не взимат кредити. Някои предпочитат да ги търсят в чужбина, което увеличава още повече външния ни дълг.

Всичко това са идеалните условия за избухването на криза в мащаб по-голям и от 1996-1997 г. Тя може да бъде взривена от задълбочаващата се политическа криза, от най-обикновен слух или от стечение на външни фактори. Такава катастрофа вече преживяхме през 1996 г., съчетана във времето с Мексико, Южна Корея, Малайзия, Индонезия. През 1997 г. тя удари Чехия, а през август 1998 г. - Русия.

Единственият начин да бъде забавена кризата е да се увеличат приходите от приватизацията, от поредни емисии на ценни книжа, съкращаване на бюджетните разходи и увеличаване на непреките данъци.

Но приходите от приватизацията са минимални заради ниския интерес в чужбина, липсата на средства вътре у нас, и невероятната корупция на правителството. Поради това то трескаво сега се мъчи да продаде на безценица БТК, не само, за да прикрие корупционна афера, но и да осигури някакви пари за закърпване на положението до края на годината.

Ако има приходи от приватизацията те ще стигнат до края на тази или до средата на 2001 г. През втората половина на 2001 г. и началото на 2002 г. в държавния бюджет ще зее огромна няколкомилиардна дупка, която няма да бъде запушена нито с външни кредити, нито от вътрешно съживяване, нито от данъци.

Поради това правителството на СДС ще се опитва да се оттегли от властта в най-близко време, за да не отговаря за това наследство. Но коя партия или формация ще поиска да взима тази власт щом като наследената икономическа мина със закъснител ще избухне с огромна сила още при първия опит за поправяне на катастрофалната ситуация? Ако има сега предсрочни избори те ще бъдат незабавно последвани от още по-предсрочни. И така нататък по пътя на българския сценарий на безумието.

Всяко правителство има неотменими задължения спрямо гражданите на страната - да им осигури работа, да подобрява материалните условия на живот, да пази здравето и имуществото им... На този фон сегашното правителство не е свършило абсолютно нищо. Нищо. И действа точно в обратната посока, срещу интересите на гражданите.

През последните три години в България се стигна до рязко преместване на приоритетите между инфлацията и безработицата. Актуалният режим счита за първостепенна задача борбата с инфлацията. Според тази “теза” инфлацията е основната опасност, заради което борбата с нея стана цел сама за себе си. Това означава, че безработицата е най-доброто нещо за стабилизиране на цените. Поредни глупости.

Или правителството не си дава сметка за предстоящите опасности или се опитва да скрие тези истини, за да ги прехвърли върху следващия управляващ екип. За това, че правителството знае, но не говори свидетелства пълното информационно затъмнение от негова страна, мълчанието на Народната банка /получила една от най-ниските международни оценки/.

Кризата е неизбежна. Всеки, който разбира нещата, знае, че е така.

Остава открит въпросът кога ще избухне и в какъв мащаб. Вероятно тя вече е започнала и експлозията трябва да се очаква в течение на 6 месеца. Други предполагат, че кулминацията ще бъде след една година. Парадоксът е, че ако тя избухне по-рано разрушителната й сила ще бъде по-малка, отколкото ако бъде потискана, за да изгърми с много по-голяма сила след една година.

Докато в други страни основният проблем на политиците е реалната икономика, у нас за нея се говори на равнището на махленската кръчма и чрез идеологически крясъци.

Но защо, по дяволите, за примитивизма на тези игноранти трябва да плащаме всички?

Отговорът е един - защото сме по-прости даже от тях...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ