Всички държави са затънали в дългове. Всички дължат пари. Американският колос всъщност е фалирал. Япония е с огромен дефицит. Същото се отнася за Германия, Англия и Франция. Даже такива страни - модели като Швейцария са на “червено”. Положението на Ватикана е същото.

Но всеки счетоводител знае, че в крайна сметка балансът на дебита и кредита трябва да излезе. Колкото е дадено, толкова трябва да се върне. Даже с малка печалба. А на земята дълговете са много повече от наличното. Кой тогава е този мистериозен кредитор на планетата?

Отговорът е прост - кредиторите на света са банките, или по-точно банковата система. Още по-изненадващо е, че парите, които са движещият мотив за милиони хора и най-големия реален проблем за цялото човечество са пълна абстракция. Защото от физическа гледна точка те не съществуват. Хартийките с метални нишки в тях и разни портрети са без никаква реална стойност. Те са пълна илюзия. Защото в развитите страни вече над 90 на сто от всички трансакции се правят без използването на тези хартийки. Чекове, кредитни карти и други разплащателни инструменти, които постоянно са измисляни от банковата система, са използвани като парични функции. И ако те поемат функциите за парите, значи те са парите.

Може да се възрази и да се твърди, че тези разплащателни инструменти представляват пари, които наистина съществуват и ги заместват в тяхното ежедневно използване. Това е лъжа. Такива пари не съществуват, което означава, че няма еквивалент за тези 90 на сто от парите, използвани в ежедневните операции на национално и международно ниво. Тези 90 на сто обикновено се наричат контрактни пари, а ние ще ги наричаме кредитни пари.

Кредит е дума, която етимологически идва от латинския credere и означава “вярвам”. Тази дума намери своето оправдание в банките.

От два века в Европа и САЩ банкерите знаят, благодарение на ежедневния си опит, че парите, които техните клиенти периодично теглят от своите сметки, почти никога не надвишават 10 на сто от общата сума по всички депозити по всички сметки.

Този факт ще накара повечето българи да се замислят дълбоко, особено онези, които нямат работа или достатъчно пари.

Но ние говорим за общия баланс на банковите сметки. По този начин банката има на разположение винаги 90 на сто за отпускане на заеми. Това именно е причината за отпускане на кредити девет пъти по-големи от сумите, реално присъстващи в трезорите на банките. Те знаят, че когато отпускат заеми, хората почти никога няма да дойдат и да си вземат всичките пари в куфари. Само около 10 на сто ще бъдат изтеглени в брой, а останалите или няма да бъдат използвани или ще бъдат използвани - което също е доказана статистическа реалност - чрез чекове, които обикновено влизат като плащания по други сметки.

Целият този процес означава, че в момента, когато отпуска кредит банката /всяка банка/ чрез обикновената процедура на вписването в своите банкови книги създава нови пари. Не можем да кажем, че това е същото като фалшивите пари, тъй като те са извън закона, а банките действат “легално”.

Всеки е убеден, че онова, което банкерите им заемат са реални пари и че чековете са използвани, за да направят нещата по-бързи и по-лесни. Но не е така. Банкерският бизнес зависи изцяло от доверието на клиентите, а хартийката, върху която е написано “чек”, всъщност няма абсолютно никаква стойност. Целият банкерски бизнес се базира върху вярата /кредита/, но е една огромна фикция и измама.

Когато обаче банките, или цялата банкова система са надминали възможната пропорция спрямо своите резерви, т.е. девет-десет пъти, те трябва да откажат отпускането на нови кредити, за да не попаднат в невъзможна спрямо двете страни ситуация - кредиторите и длъжниците.

Освен това банките трябва да натискат своите длъжници, за да си върнат парите, които са им “заели”. Слагаме глагола в кавички, защото никой не може да даде на другия нещо, което няма или го има само в 10 на сто, а го отдава като 100 на 100.

Именно тогава в глобален мащаб се раждат нещата, които са наричани кризи.

Какво се е случило? По-просто казано банковата система действа като доктор, който, за да излекува пациента му прави преливане на кръв, а когато той се почувства по-добре, започва да му пуска кръв. При финансите пускането на кръвта е в по-голямо количество от преливането заради лихвените проценти.

Чрез банките, контролирани от така наречените централни или национални банки /чиято цел е да се избегне прекаленото отпускане на кредити и които са под прекия или непряк контрол на Международния валутен фонд/, чрез борсите в Ню Йорк, Лондон, Токио и Цюрих се поддържа стабилността на финансовата система, в която периодичните кризи са неизбежни.

В сегашната система банките могат със своите чекове и кредитни карти да дадат на хората покупателна сила, а след това да им я вземат в момент, в който вече няма нужда от нея.

Внезапното наводняване на пазара с кредитни пари се нарича инфлация, която води до увеличаване на цените и обикновено стимулира производството. Пазарите са пълни с всякакви стоки и логично са необходими много пари за дистрибуцията на стоките, тъй като това е и функцията на парите - разпределението на стоките и услугите. В такива обстоятелства внезапно “изтегляне на пари” предизвиква генерален колапс и верижна реакция от фалити, банкрути и затваряне на предприятия.

Някои казват, че банките също страдат от последиците на кризите. Това не е истина освен в някои много специфични случаи. През периодите на просперитет те получават прекрасни лихви. В кризисни периоди печелят от гарантите на кредитите. Не забравяйте, че банките познават добре бизнеса и могат да се оттеглят навреме.

Циничният и антисоциален характер на контрактните пари е, че те въобще не съществуват. Банките отпускат на хората огромни пари, които не съществуват. Тези пари се раждат всеки път, когато банките дават заеми и изчезват всеки път, когато заемът се връща. Това прави прогресът изключително опасен, защото парите са унищожавани точно в момента, когато са най-необходими, с което раждат кризата.

Кризата е наричана икономическа. Но не е такава, защото е финансова. Не може да бъде другояче. Защото икономиката се състои от три части - производство, дистрибуция и потребление.

Производството, заедно с прогреса в технологията, се радва винаги на добро здраве.

Потреблението може временно да се разболее. Но хората никога няма да станат толкова луди, че да спрат потреблението си.

Болестта може да се дължи само на третия, средния фактор - дистрибуцията, разпределението, банките, фикцията, парите, голямата измама.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ