Войната в киберпространството

/Продължение от предишния брой/

Бихме могли да опишем подробно техническите аспекти на процеса на извличането на комуникационни шпионски данни от Echelon. Но методите не са толкова важни, за да се разбере същността на този глобален шпионаж.

Факсовите съобщения и компютърното комуникиране /чрез модемите/ имат предимство при прехващането и разшифроването, защото са ясни за разбиране и анализиране.

Основният метод за филтриране и анализиране на невербалния международен комуникационен трафик са компютърните “речници”, използващи традиционни техники за търсене на необходимата информация чрез думи “ключове” или изрази “пароли”.

Супербързите компютърни чипове дават възможност да се обработва по този начин огромно количество информация.

Обработката на телефонни разговори обикновено е ограничена до засичането на разговарящите и анализиране на трафика.

Гласово засичане или засичане на определени думи по същество се прилага, въпреки че има слухове, че е точно обратното.

Но засичането и записването на гласов “отпечатък” или тембър чрез търсеща и разпознаваща система се използва поне от 1996 г.

Все по-широкото навлизане на противодействащата на Echelon криптография постепенно ограничава възможностите на комуникационното шпиониране чрез Echelon.

Така или иначе оборудването на Echelon, което се използва сега има възможността да прехваща, обработва и анализира всяка съвременна висококапацитетна комуникационна система, до която има достъп, включително висшите нива на Internet.

В “покритието” няма почти никакви пролуки.

Мащабът и скоростта на някои системи трудно могат да бъдат оценени, тъй като няма аналози извън Echelon. Системата включи и обработката на съобщенията по пейджърите, клетъчните телефони, радио- и сателитните комуникации.

През 1990 г. и 1991 г. правителството на САЩ беше разтревожено от факта, че компанията АТ&Т подготвя внедряването на телефонна система с вградена защита срещу подслушването от Echelon. АТ&Т беше “убедена” да изтегли почти готовия си продукт. Предложиха й вместо него да внедри предложената от американската NSA система, която ще записва програмирани “ключови” думи и ще препраща тази информация на други правителствени агенции за съхраняване и ако е необходимо за повторно анализиране.

Това предложение обаче се оказа непопулярно и беше изоставено. Поне официално. Но дали зад кулисите не е било внедрено е трудно да се каже.

Тогава правителството на САЩ предложи неправителствените агенции да бъдат задължени да пазят записи от “ключове” на всеки клиент чрез система, наречена “ключово възстановяване”.

Ако се погледне в ретроспектива основната задача беше да се даде възможност на NSA с една операция да получава достъп до “ключове”, т.е. до частните или търговски комуникации.

Между 1993 г. и 1998 г. САЩ проведоха широка дипломатическа акция, за да убедят страните-членки на Европейския съюз, които трябваше да внедрят системата на NSA за възстановяване на ключовите думи. САЩ твърдяха, че това се прави, за да се подпомогне борбата на международните съдебни институции с тероризма. Това обаче не беше истинската цел на американската дипломация. Получените впоследствие документи сочеха, че операцията беше провеждана само от представители на NSA без участие на полицейските или юридически органи.

От 1993 г. представители на някои западноевропейски държави и на повечето страни-членки на Echelon се срещаха на редовни годишни срещи без знанието на западноевропейските парламенти. Целта на срещите е да се обсъжда развитието на международното подслушване. Тези срещи се организират от някаква неизвестна организация ILETS /International Law Enforcement Telecommunications Seminar/

Но ILETS беше всъщност създадена от ФБР. Между 1993 г. и 1997 г. се състояха няколко такива срещи в Куантико /щата Вирджиния/, в Бон /Германия/, в Канбера /Австралия/ и през 1997 г. в Дъблин /Ирландия/.

От страна на ЕС участваха представители на Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Италия, Гърция, Ирландия, Люксембург, Холандия, Португалия, Швеция, Австралия, Канада, Хонг Конг, Нова Зеландия, Норвегия и САЩ.

Най-вероятно ILETS се срещна и през 1998 г. за да обсъди “покриването” на Internet и сателитните персонални комуникационни системи като Иридиум.

През 1998 г. по време на дебата за ILETS в Европейския парламент в Брюксел беше отбелязано от името на Комисията на Европа, че “ако тази система продължи да съществува това ще е безпрецедентна атака срещу личните свободи, конкуренцията и сигурността на държавите”.

Ставаше дума преди всичко за икономическа информация, събирана чрез Echelon.

Официалните представители на САЩ бяха принудени да признаят, че Echelon събира икономическа информация. Бившето военно аташе полк. Дан Смит, който работеше в посолството на САЩ в Лондон до 1993 г. заяви, че редовно е получавал продукти от Echelon от базата в Menwith Hill. През 1998 г. той заяви, “че в областта на прехващането и подслушването чрез Echelon практически всичко е възможно”.

Това изявление не е неточно. Но то не отразява фундаменталните различия между търговското и икономическото разузнаване. Засега няма доказателства, че частни компании, в която и да било страна от Echelon възлагат събирането на информация, необходима за частните им цели. Но всяка страна от Echelon, на равнището на националните разузнавателни служби може и да възлага събирането на икономическа информация чрез Echelon. Тя е за няколко цели - прогнозиране на движението на цените на отделни важни стоки на световния пазар, изясняване позицията на поведението на другите страни по време на търговските преговори, мониторинг на световната търговия с оръжие, проследяване на търговията с високи технологии, оценка на политическата стабилност и икономическа сила на една или друга страна.

Всяка една от тези цели дава шпионско или търговско предимство. Решението дали ще бъде разкрита или използвана се взима на равнището на правителствата на тези държави.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ