Видях НЛО

/Продължение от предишния брой/

Разположението и всичко свързано с подземните бази на извънземните беше считано за Top Secret. Парите за тяхното изграждане идваха от Военния офис на Белия дом и бяха изпирани с поредица от операции, които никой не можеше да проследи. В края на тази верига бяха президентът, MJ-12, директорът на военния офис на Белия дом и командващият военноморските сили.

Парите отиваха на тайните сметки на армейските строителни програми. Но армията не можеше да ги харчи и даже не знаеше за какво са тези пари. Оторизирането за тяхното използване беше дадено на флота. Но и там не знаеха за какво са предназначени. Даже командващият адмирал не знаеше това. Само във военния офис на Белия дом знаеха как се движат тези пари и къде трябва да отидат.

Пълната секретност около тези фондове означаваше, че всяка следа от тяхното движение трябваше да изчезне веднага.

Големи количества от парите бяха изпращани от секретните фондове към една местност в Palm Beach във Флорида, която принадлежи на бреговата полиция и се нарича Peanut Island. Островът е до собствеността, която беше притежание на Джозеф Кенеди /бащата на Джон Кенеди/. Говореше се, че парите отиват за поддържане на ландшафта. Но по-късно един телевизионен екип, разследващ обстоятелствата около убийството на Джон Кенеди забеляза офицер от бреговата полиция да предава пари в голяма чанта на един от служителите на Кенеди. Дали това не беше тайно заплащане на семейството на Кенеди за загубата на техния син Джон Кенеди?

Междувременно Нелсън Рокфелер отново смени поста си. Този път той зае функция, която беше наричана Специален асистент по стратегията на психологията. След неговото назначение наименованието й се промени на Специален асистент по стратегията на студената война. Функцията еволюираше през годините и стигна до позицията, която Хенри Кисинджър имаше при президента Ричард Никсън. Официално той “трябваше да съветва и съдейства за разбирателството и сътрудничеството между народите”. Но това беше прикритието, зад което той беше президентският координатор за цялата разузнавателна общност. В тази си функция Рокфелер се отчиташе пряко и само на президента.

Нелсън Рокфелер получи и втори важен пост като шеф на тайното звено наричано Планираща координационна група, която беше създадена с меморандум 5412/1 от март 1955 г. Групата се състоеше от различни членове, събирани ad hoc в зависимост от дневния ред. Постоянните членове бяха Рокфелер, представителят на Департамента на отбраната, представителят на Държавния департамент и шефът на ЦРУ. Скоро групата беше наречена Комитетът 5412 или Специалната група.

С таен меморандум NSC 5410, който предшестваше NSC 5412/1 Айзенхауер създаде постоянния комитет /не ad hoc/, известен като Majority Twelve /MJ-12/, който трябваше да наблюдава и ръководи всички тайни операции, свързани с присъствието на извънземните на Земята. MJ-12 се състоеше от Нелсън Рокфелер, шефът на ЦРУ Алън Дълес, държавния секретар Джон Фостър Дълес, секретаря на отбраната Чарлз Уилсън, командващия обединените щабове адмирал Артър Радфорд, директора на ФБР Едгар Хувър и шестима души от изпълнителния комитет на Съвета за международни връзки известни като “мъдреците”. Всички тези хора бяха членове на тайното общество на научни работници, наричащи се The Jason Society, които набираха своите членове от масонската ложа “Череп и кости” и от университетите в Харвард и Йейл.

“Мъдреците” бяха всъщност основните членове на Съвета за международни връзки. В тази група, с течение на годините, влизаха висшите директори на Съвета за международни връзки и по-късно от Трилатералната комисия. Сред тях бяха Гордън Дийн, Джордж Буш и Збигнев Бжежински. Най-важните и влиятелни от “мъдреците”, които бяха включени в MJ-12 бяха Джон Маккой, Робърт Ловъл, Аверил Хариман, Чарлз Боулън, Джордж Кенън и Дийн Ачесън. Президентът Айзенхауер и първите шестима члена на MJ-12 от правителството бяха и членове на Съвета за международни връзки.

Раждането на Трилатералната комисия не беше през 1973 г. То се появи като тайно общество няколко години по-рано. Името си Трилатерална комисия взе от флага на извънземните, известен като Трилатералния знак.

MJ-12 съществува и до днес. При Айзенхауер и Кенеди той съкратено се наричаше Комитет 5412 или Специалната група. При администрацията на Джонсън стана Комитетът 303, тъй като наименованието 5412 вече беше разсекретено от книгата “Тайното правителство”.

При Никсън, Форд и Картър се наричаше Комитетът 40, а при Рейгън стана Комитетът PI-40.

През всички тези години само наименованието му се променяше.

Но още през 1955 г. стана ясно, че извънземните са измамили Айзенхауер и нарушават договореностите. Нарязани човешки и животински трупове започнаха да бъдат откривани навсякъде в САЩ. Подозираха, че извънземните не дават и пълен списък на хората, с които контактуват, или които са били отвлечени от тях на MJ-12, и че не всички отвлечени са били върнати.

В САЩ подозираха, че и СССР имат връзки с извънземните. Тези подозрения се потвърдиха.

С таен меморандум NSC 5411 от 1954 г. президентът Айзенхауер нареди на специална група да “проучи всички факти, доказателства, лъжи и измами и да разкрие истината за извънземните”.

NSC 5412/2 беше само прикритие, което стана необходимо след като пресата започна да търси причините за редовните срещи на споменатите по-горе толкова важни личности.

Първите им срещи започнаха през 1954 г. и се наричаха срещите в Quentico, защото се срещаха в морската база Quentico. Групата се състоеше от 35 члена на Съвета за международни връзки и засекретени научни работници известни като Jason Society. Збигнев Бжежински беше избран за директор на групата през вторите 18 месеца, започвайки от ноември 1955 г. Нелсън Рокфелер беше постоянен участник в срещите.

А ето и някои други членове на групата: Едуард Телър, ген. Ричард Линдсей, Хамилтън Армстронг, Франк Наш, Пол Нитце, Дайвид Рокфелер, Розуел Гилпатрик, Карол Уилсън, Арнолд Уолфърс...

Срещите от втората фаза се провеждаха в същата база във Вирджиния и групата стана известна като Quantico II.

След това Нелсън Рокфелер построи специална “явка” за тези срещи в Мериленд. До там можеше да се стигне само по въздуха. MJ-12 и групата за проучване можеха да се срещат далеч от общественото внимание. Кодовото наименование на това тайно място беше Country Club.

Групата за проучване “официално” беше закрита в края на 1956 г. и Хенри Кисинджър публикува разработката си, която официално излезе под заглавието “Ядрените оръжия и външната политика”. Но в действителност в 80 на сто тя беше написана, докато Кисинджър беше в Харвард.

Групата обаче продължи да се среща тайно. Намек за сериозността, която Кисинджър отдаваше на нейната работа, може да се намери в думите на тогавашната му жена и приятели. Много от тях споделяха, че Кисинджър излиза от къщи рано сутринта и се връща късно вечерта без да говори с когото и да било и без да отговаря на каквито и да било въпроси. Имаше защо. Разкритията за присъствието на извънземните бяха за повечето членове на групата огромен шок. Хенри Кисинджър със сигурност беше “извън релсите” по времето на тези срещи.

По-късно той никога вече нямаше да бъде толкова афектиран, независимо от сериозността на събитията. Но тогава това негово поведение накара жена му да поиска развод...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ