Геополитически анализ на "Строго секретно"

Няколко процеса, развиващи се в Китай предвещават важни промени в неговата вътрешна политика и идеологическа доктрина.

В края на април националната статистическа служба съобщи за нарастваща пропаст между заплатите на директорите в държавните предприятия и обикновените работници, стигаща в някои случаи до пропорцията 200:1. Че директорите печелят повече не е изненада. По-важен е контекстът, в който се появиха тези съобщения. Това стана на фона на широко разгърнатата напоследък кампания за борба с корупцията и нарастващите противоречия в държавната и партийна върхушка относно ефективността и насоките на икономическите реформи. Пекин сигнализира, че те са подкопали идеите на комунистическата партия, създавайки нова класова система, заплашваща основите на нацията. В ръководството отдавна се води борба срещу икономическото отваряне. От няколко години Пекин има все по-внимателен подход към експериментирането със своята социалистическа пазарна икономика, държейки постоянно под око трагичния опит на Русия, нейния политически и икономически колапс заради “икономическото и идеологическото преустрояване”.

На най-високо равнище в Пекин сега считат, че и срещу Китай действа същата опасност. Либерализирането на централното планиране и контрол, неефективните закони, пряката връзка с чуждестранния бизнес откриха огромни възможности за корупция.

Последваха масови фалити и трудови конфликти заради неизплатени заплати, пенсии или злоупотреби.

Поради това Пекин започва атака срещу корупцията с цел да запази контрола. Разкриването на огромните разлики в заплатите е само стъпка в по-голямата кампания с цел да се положат основите под нова идеологическа кампания. Президентът Цзян Цзъ Мин в речта си през януари предупреди срещу “големия стратегически заговор на водените от САЩ западни държави да западнизират и разцепят Китай чрез използването на политическо, идеологическо и всякакво друго влияние”.

Цзян добави, че пазарните реформи са опасност за “погубване на партията и държавата, че ние няма да следваме буржоазния модел на Запада, защото хаосът в Китай ще бъде неизбежен”.

Със сигурност новите мерки са превантивни на фона на нарастващите вътрешни проблеми. Икономическото отваряне, започнато от Дън Сяо Пин, според сегашните ръководители се провали, причинявайки социално и политическо напрежение. Ето защо Цзян ще се опита да приложи традиционния метод на китайското ръководство - нова идеологическа кампания.

Вероятно още през есента Цзян Цзъ Мин да призове “масите” да подкрепят центъра да очисти “буржоазното влияние на западната идеология” като неприложимо към националните традиции и характеристики на Китай.

Битка се води и около изграждането на стената на Трите ждрела, която е един от най-големите строежи в историята на човечеството. Висока над 200 метра, тя ще прегради реката Янгцзе и ще бъде най-голямото хидроелектрическо съоръжение в света. След влизане в експлоатация ще осигурява 11 на сто от електричеството на Китай.

Строежът в началото се оценяваше на 11 милиарда долара, но според последните преценки ще надмине 23 милиарда.

Стената е в центъра на идеологическия дебат за насоките на китайската икономика не само заради своя мащаб. При нея се сблъскват две концепции. От едната страна е примерът Чжу, а от друга Ли Пън, председател на Народния конгрес, който всъщност е истинският идеологически спонсор на проекта.

От успеха или провала на това строителство ще зависи не само съдбата на китайската енергетика, но и на правителството и парламента.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ