Победата на кандидата на Демократическата прогресивна партия Чън Шуйбян в президентските избори, чиято програма противоречи на плановете на Пекин, който до 2007 г. иска да регулира въпроса с Тайван, отново изостри този важен проблем.

След 1947 г. всеки екип в Пекин си поставяше за цел да доведе до край пълното обединяване на Китай, т.е. ликвидирането на колониалната зависимост на Хонг Конг и Макао, и връщането на Тайван. Последното си остава за китайското ръководство мисия, свещена догма и послание на фона на хилядолетната история на китайския народ.

Тайван е третиран като ренегатска провинция. Напрежението се засили след споменатите избори, които принудиха китайското ръководство да ускори акцията за бързо интегриране на острова.

През 1999 г. Пекин започна да говори за прибягване към въоръжено присъединяване на Тайван. Декларацията от 21 февруари за неизбежното използване на сила, за да се предотврати сепаратизма не оставя никакво съмнение, че Пекин е готов да реши въпроса.

Пекин иска Тайван да приеме неговата концепция за “една страна - две системи”, формулирана от починалия през 1997 г. Дън Сяо Пин, която беше приложена спрямо Хонг Конг и Макао. Тайпе пък обуславя своето становище от “развитието на демократичните процеси в Пекин”.

Въпреки че тайванците не отричат, че техните корени са в южен Китай, те все повече акцентират върху своята “различност”. На тази основа израсна и демократичната партия. След изборите Чън заяви, че Тайван не е втори Хонг Конг или Макао и не е заинтересован от концепцията “една страна - две системи”, но посочи, че Тайван засега “няма да обявява независимост” . Тенденцията наистина тревожи ръководството в Пекин, което интензифицира своите действия.

До неотдавна в Пекин се говореше за 2007 г. като краен срок за решаването на проблема. Вече се появиха и по-ранни дати. Съобщава се и за поставянето на китайските ракетни войски в региона в бойна готовност, на южния флот и морските десантни части, на ескадрилите на първия удар. Пекин е готов да игнорира евентуалните последици в международен мащаб, икономическите санкции или военните загуби, за да реши веднъж завинаги този важен за него проблем. Там надделява становището, че актуалната глобална и регионална ситуация е благоприятна за окончателното решаване на тайванския проблем.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ