Само преди половин век Либия беше най-бедната страна в Африка. Но след това дойде чудото. Оказа се, че под тази пустинна страна са най-големите залежи от нефт и земен газ в света. Нефтът ще стигне за още сто години. А може и за повече.

Статистическият доход на един либиец е около 6 000 долара. Това не означава, че той получава и една трета от тази сума. Заплатите са ниски - 100-200 долара, но разходите също са ниски. Основните продукти - хляб, ориз, мляко, захар и олио, струват стотинки, защото са на дотации. Здравеопазването е безплатно. И образованието. Бензинът е почти без пари. Богатите карат последните модели коли, бедните - таратайки, но полицията не се интересува от тяхното техническо състояние.

Кадафи беше на 27 години и капитан, когато начело на преврата от 1 септември 1969 г. свали лекуващия се в чужбина крал Идрис.

Оттогава той е полковник, въпреки че никой в Африка няма да се учуди ако се назначи и за генералисимус. Понякога се показва в униформа, но най-добре се чувства в племенните си дрехи.

Битката на Запада срещу Либия е битката за нейното богатство. Кадафи вижда в американското ембарго заговор на смъртния си враг САЩ и техния филиал - Израел.

Това е основен ориентир за оценките на ставащото в Триполи. Но либийската система не може да се разбере ако не се познава мрежата от племенни, професионални, приятелски и биографични връзки.

Онова, което напоследък прави все по-силно впечатление е, че Либия търси отваряне към Европа, въпреки наложения железен пръстен. Властите все по-често говорят и за туризма. Условията са прекрасни. Почти 2000 километра пясъчни плажове. Пълно електрифициране на крайбрежните райони. Липсват само хотелите и ресторантите, и парите ще потекат като река. Археологичните паметници са в суперкатегорията.

От другата страна е тезата дали си заслужава да се рискува деморализирането на либийския народ заради тези няколкостотин милиона или няколко милиарда долара от туризма. Още повече, че Либия има пари. Напоследък даже помагаше на изпитващата финансови трудности Саудитска Арабия.

Кадафи в момента има по-важни проблеми. Основният е извършваният от него завой в международната позиция на Либийската Арабска народно-социалистична Джамахирия.

Първият сигнал, че нещо става беше визитата на американската консулска мисия. Въпреки ниския си ранг тя беше прелом в отношенията със САЩ. Започналият процес в Холандия срещу двамата либийци за свалянето на американския самолет през декември 1988 г. над Локърби беше сигнал, че Кадафи иска да е легитимен член на международната общност.

Но целта му е много по-важна - иска да превърне Либия в регионална суперсила. Фантазия ли? Съвсем не. На първо място Либия има нефт, на второ - образовано население, на трето - добре развита инфраструктура, която дава възможност за чуждестранни инвестиции.

Кадафи мисли, че Африка трябва да се обедини, както се обединява Европа. Заедно Черният и Старият континент могат да се противопоставят на империята на злото - САЩ.

Опозицията е извън границите и няма никакво влияние върху ставащото в страната. Още повече, че специалните служби, за арабските условия, действат добре. Няма партии, не се провеждат избори. Кадафи мрази парламентарната система - твърди, че е поредната измама и че истинската демокрация се свежда до прякото управление на народа. Въпреки че не е съвсем ясно какво означава това.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ