Как се перат пари

Законите срещу прането на пари не успяха да унищожат наркотрафика, защото банките реализират огромни печалби от своето участие в този процес. Проблемът е монументален.

Нелегалният наркотрафик е вторият най-печеливш бизнес в света с 500 милиарда - 1 трилион долара годишно. Това обаче е криминална дейност, поради което парите трябва да изглеждат, че идват от легитимни източници. За това се прилагат някои сложни процедури, които са наричани “пране на пари”.

Американската митническа служба предлага доста дълга дефиниция за прането на пари. То “обхваща пари, които са получавани от криминална дейност, тяхното транспортиране, трансфериране, трансформиране, конвертиране или смесване с легални пари, за да се прикрие тяхната същност, източници, движение или притежание. Целта на прането е да се превърнат нелегалните пари в легитимни”.

Други съкратиха тази дефиниция до “процес на получаване и прикриване на печалбите от нелегална дейност, така че като че ли идват от легални източници”.

Мръсните пари трябва да бъдат изчистени. Но въпросът е как 1 трилион долара от нелегална продажба на наркотици или от други криминални дейности да минат през банковата система без да запалят червените лампи на алармите. За изненада методите са изненадващо прости.

Как работи системата?

Прането на пари чрез банковите институции е процес от три стъпки - пласиране, следене и интегриране. Целта е да се прикрие произхода на парите, но да се запази контрола над тях.

Първата стъпка - пласирането, е най-опасна. Целта е да се внесе голяма сума пари в брой и да се придвижи без следа през финансовата система, икономиката или данъчните “оазиси” извън страната.

Втората стъпка на процеса - следенето, е да се наблюдават парите докато те се движат през банковите или другите институции чрез комплексни операции. Обикновено се придружава и от серия от електронни трансфери, които се нуждаят само от няколко секунди за внасяне и теглене от прикриващи сметки в банките по целия свят.

Интегрирането е последната стъпка, в която парите, вече изпрани и откъснати от техния произход, се движат като легитимен бизнес във финансовата система.

Звучи лесно, нали? Но дали е така?

Шансът за успеха се определя от методите на прането. А те са много.

Според най-простата схема парите могат да бъдат изнесени от страната, от която са откраднати или “спечелени”, в куфари или чанти. Това обаче могат да правят само идиоти. Защото 1 милион в 100-доларови банкноти тежат повече от 50 кг. Физическото изнасяне на 500 милиарда годишно е невъзможно, защото те са по-тежки даже от наркотиците, от които са били спечелени. Ето защо вместо да ги изнасят с куфари перачите си създават бизнесприкрития и ги внасят по сметки от несъществуващи бизнесдейности. Но има един проблем. Банките трябва да попълнят валутни финансови справки - Cash Transaction Report /CTR/ за всеки депозит в брой по-голям от 10 000 долара.

Поради това перачите трябва всеки ден да правят вноски по-малки от 10 000 долара. Едва ли обаче има банка, която може да бъде излъгана по този начин без да стане техен съучастник.

Ако мултидепозитният сценарий не работи, наркотрафикантите си регистрират офшорна компания като прикритие за бизнеса, който съществува само на хартия или в киберпространството. Прави се всичко възможно, за да изглежда като легален бизнес и да оправдае големите суми, които са внасяни по сметките. В действителност няма никаква дейност. Единственият бизнес е движението на парите.

Каймановите острови, британските Девичи острови и Панама са любимите места за регистрирането на офшорни корпорации за прикритие. Тези данъчни “оазиси” са лицензирани да извършват бизнес сами извън страната, но те са свободни от данъци и други разпоредби и са защитавани от банкова тайна.

Друг сложен, но много ефективен метод е перачът да има легитимен бизнес като например верига от пицарии, в които ежедневно се работи с много пари в брой. Пиците се продават срещу пари в наличност, продуктите се купуват и докарват, готовите пици се ядат на място и се разнасят. По принцип от такива бизнеси на дребно като ресторанти, магазини за зеленчуци и алкохол не се изисква да представят отчети за парите или CTR. Същото се отнася и за футболните стадиони и т.н. Нито една финансова институция не може да докаже, че в една пицария са били продадени само 10 000 пици по един долар, а са били внесени в банката 15 000 “легални” долари, нито пък, че на стадиона са били само 20 000 души с билети по един долар, а са внесени в банката “легализирани” 50 000 долара. А колко са пицариите, магазините за алкохол и зеленчуци, стадионите и т.н.? Същото се отнася и за всеки друг интензивен бизнес, работещ с пари в брой.

Но тези методи са само върха на айсберга. Има стотици други, много от които са по-сложни и комплексни. Това беше доказано и от скандала с Bank of New York, една от най-старите търговски банки на САЩ, която в сътрудничество с руската организирана престъпност и бизнесмени е изпрала 12 милиона долара. Банката е била пряк и активен участник и е реализирала големи печалби. Поради това намиращият се в Ню Йорк Център за изучаване на корупцията отбелязва, че “слепотата на банките е преднамерена”, въпреки че в тази област действат десетки закони, някои от които в САЩ са The Money Laundering Кontrol Act of 1986 г., The Antidrug Abuse Act of 1988 г., The Money Laundering Suppression Act of 1994 г., а на международната арена - Конвенцията на ООН от 1988 г., Комисията от Базел от 1988 г., Financial Task Force /FATF/ от 1990 г. Конвенцията на Съвета на Европа за издирване и конфискуване на прани пари и т.н.

Единственото реално скривалище за мръсните пари остават офшорните банки. Така например островът Науру в южния Тихи океан е вторият в света най-голям данъчен рай веднага след Каймановите острови. Науру има само 10 000 жители, но тук се намират над 400 офшорни банки всичките регистрирани на ... една пощенска кутия.

Да, “парите са като тор. Те са добри ако ги разпръснеш”.

Поради това и на фона на изредените международни договорености се обръщаме за пореден път към съответните институции в Швейцария под давлението на българското обществено мнение. Докога ще си правите оглушки с отговора на въпроса дали актуалният пример на България - Иван Костов, е бил задържан на границата на Швейцария през 1992 г. когато е пренасял над 200 000 долара. Откъде са били тези пари, с какъв произход, как са били изнесени от България и кой му е помогнал, как са го отървали в Швейцария, кой е бил съучастника му там в прикриването, под какъв предлог са били оправдани тези пари и т.н.?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ