Че са за бесене вече никой не се съмнява. Причините обаче трябва да бъдат степенувани иначе Европа ще ни обвини в липса на демократична култура.

За мен най-важната е, че цялата тази сволоч /думите не са мои, а на Достоевски/, наричаща се “политическа класа” /което вероятно трябва да означава, че са политици и че са класа/ започна да разпродава България, т.е. нещо, което никога не е било тяхно.

На второ място, разпродават я тайно, т.е. конспирират срещу държавата и народа.

И на трето - заради присъщата си тъпотия и корупция, разпродават тайно онова, което никога не е било тяхно само срещу 10 на сто от истинската му стойност.

Останалите 90 на сто са ограбвани от криминалния вътрешен и международен капитал.

Това не са само мои оценки, а изводите на няколко известни чуждестранни икономисти, които изчислиха, че в България фабриките и банките се продават за не повече от 10 на сто от реалната им цена.

Най-трагичното в тази безумна верига е, че именно приватизацията, т.е. преходът на България от социализма към капитализма, която трябваше да бъде рецепта за болната ни икономика, не реши абсолютно нищо. Точно обратното.

Благодарение на тази “политическа класа” /хората използват по-простичката дума “бандити”/ през последните 10 години на “трансформирането”, националният доход на България спадна с 50 на сто спрямо 1989 г. Преди “трансформирането” България имаше дълг от около 8 милиарда долара. Десет години по-късно дългът е над 10 милиарда, но ако се вземат предвид междувременно изплатените главници и лихви ще се окаже, че реално той е нараснал с още 10 милиарда.

Но докато през 1989 г. външният ни дълг не беше толкова страшен, тъй като се измерва с релацията му към брутния национален продукт или към годишния износ, сега той относително вече надминава 30 милиарда долара, което означава, че едва ли ще бъде платен и през следващите 50-80 години. И че ще продължи да расте право пропорционално на напредващата приватизация.

След този увод, стигам до същността - до ролята на техния господар Международния валутен фонд и до капитализма, но не в тяхното разбиране.

Ще започна от МВФ, този неуморим гробокопач на държавите и нациите. През лятото на 1994 г. Мексико беше една страна, която /както сега България/ най-старателно изпълняваше всички препоръки и заповеди на Международния валутен фонд. Правителството на Мексико беше хвалено като световен лидер по бързата приватизация, тъй като продаде за нула време над 1000 държавни предприятия, намали рязко държавния интервенционализъм в икономиката и се съгласи да редуцира митата и да отвори границите за чуждите стоки. Президентът Салинас /такъв един мексикански Костов/ беше герой. Снимките му бяха на първите страници на световните списания.

Но само шест месеца по-късно Мексико започна да пропада в бездънната пропаст. Почти един милион работници загубиха работните си места. Финансите на страната бяха ликвидирани от бързото оттегляне на чуждестранните капитали, които до един бяха спекулативни и хукнаха да бягат, защото се страхуваха от огромния търговски и платежен баланс на Мексико.

Мексико днес е една голяма развалина.

И България реализира заповедите на Международния валутен фонд. И България днес е една руина.

Всъщност няма държава, която да е била “лекувана” от МВФ и да не е умряла от лекарствата. Той е наднационална институция, чиято задача е да ликвидира колкото се може повече държави и нации. Той си изпълнява задачата.

Така стигам до другия въпрос - какво, по дяволите, става в тази България? Какъв е този капитализъм? Кой и с какви средства се бори за него?

Вече десет години “те” ни убеждават, че капиталистическият ред е най-ефективният начин за организиране на икономическите процеси, заради което трябва да получи подкрепата на всички българи, а “те” пък да получат всички привилегии за себе си. От тази формула действа само вторият член - за привилегиите. Те са една малка група за сметка на другата, по-голяма група, наричана народ.

Но за да може малката група да ограби по-голямата, първата трябваше да впрегне в процедурата цялата държавна система. И създадоха корупционно-бюрократичен държавен октопод. Такъв един български калмар. Няколко малцинствени елементи успяха да унищожат онова, което българите са създавали през столетията.

Това не е капитализъм. Добре де, щом не е, тогава какво е това около нас?

Да започнем от по-простите неща. В България би трябвало да има капитализъм. Така поне е записано в конституцията, написана от събраните от кол и въже хорица, нарекли се Велико народно събрание. Толкова им разбираха главите.

По дефиниция капитализъм има тогава, когато пазарят, т.е. свободните цени гарантират на всеки производител толкова приходи, колкото му струва стоката. Когато частната собственост е онова, с което всеки човек носи отговорност за своята съдба, когато икономическата свобода е гарантирана от държавата, която не се намесва в стопанската дейност.

А какво е у нас? Цените са измишльотина на дребни прекупвачи и дебели вратове, частната собственост е толкова, колкото се открадне от другите, държавата се намесва в икономиката повече, отколкото при социализма, за да гарантира корупцията на своите чиновници.

Какъв капитализъм е това?

Ще ви припомня, че думата “капитализъм” /което днес никой не помни/ идва от cаpito, което означава “глава”. Това ще рече, че капитализмът е такъв икономически ред, в който, благодарение на свободата онези, които мислят, имат.

А у нас?

В какъв капитализъм живее българинът щом като нищо не зависи от неговата глава и щом като бандити крадат всичко, което той е създал. Капитализмът, значи, го има само в конституцията. Но тъй като никой не я е чел и там го няма. Този документ обаче служи като параван на бандитите, чието оправдание е, че в България имало капитализъм.

Ще обобщя. За десет години капиталистическо строителство постигнахме онова, което шопите наричат “лайна со говна”. Тези забележителни резултати се дължат на “обществения договор”, който тези бандити подписаха със самите себе си.

Дали все пак има шанс да се измъкнем от затворения кръг, който унищожава всичко?

Има, но българите трябва да станат истинските “капиталисти”. За тази цел можем, като Маркс, да напишем манифест. Но този път той ще е “капиталистически манифест”. В неговия истински смисъл - на хората с глави, а не с празни кратуни на раменете си.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ