Колкото по-интензивно актуалните януарски въстаници приватизират икономиката, толкова повече тя затъва в кризата, толкова повече расте безработицата и външният дълг.

“Приватизирай, приватизирай, приватизирай” - крещят под диктовката на своите господари от МВФ Костов, Стоянов и обкръжаващите го клакьори. Докато и най-задръстените глупаци разбраха, че през последните десет години беше извършено най-голямото национално предателство - дебългаризирането на икономиката. Разпродават всичко на безценица.

Получиха няколко хиляди предприятия и им удариха приватизационния нож. Отличникът Костов обещава да ги довърши съвсем до края на 2000 г. Другият отличник - Александър Божков, е на път към затвора. Ще го последват и други. Опитите да се прикрият с ЕС, НАТО, Шенген само ще забавят пътуването им.

Не е парадоксално, че засега единственият им успех е, че ... не успяха да приватизират всичко. Приватизацията за Костов е единствената спасителна лодка, позволяваща му да се удържи на повърхността въпреки невероятно некадърното му управление. Това лице успя през 1999 г. да влоши всички възможни икономически и социални показатели. Брутният национален продукт /въпреки шашмите на статистиката/ продължи да спада, расте инфлацията и външният дълг, намаляха приходите от износа, чуждестранните инвеститори спираха у нас само при аварийни кацания на самолетите им.

Налице са всички признаци, че Костов е вкарал България в най-сериозната досега валутно-финансова криза, което е наистина импониращо за един бивш асистент по политикономия на социализма.

Той и предишните правителства строят капитализма върху фундамента на приватизацията. С други думи - разпродават на безценица държавното богатство, наследено от НРБ.

Така стигаме до най-важния аспект. Въпреки приватизирането, управляващите през последните 10 години приключват така нареченото българско трансформиране с ужасяващо по-лоши макроикономически показатели в сравнение с периода 1980 -1989 г.

По света често е споменаван така наречения закон на Савас, според който “всяка дейност, започната от държавата, е средно с 40 на сто по-скъпа, отколкото в частния сектор”. Нашите приватизатори даже не са чували за този закон, иначе щяха да го цитират много често. Въпреки че именно в България той няма никакво приложение. В момента вероятно над 60 на сто от трудово активните българи работят в частния сектор. Въпреки това може само да мечтаем за темповете на развитие през 70-те и 80-те години. Ако се съпоставят последното десетилетие на Живков и първото на “реформите” /надяваме се, че и за тях ще бъде последно/ те са отчайващо по-лоши по всички основни показатели - прирастът на националния доход, делът на инвестициите в него, ръстът на основните фондове, брутният вътрешен дълг, дефицитът, като процент от износа, потреблението на месо и зеленчуци на човек от населението.

И до днес тези некадърници продължават да обвиняват предишния режим за външния дълг. Но сега номинално той е поне два пъти по-голям. Непознатата тогава безработица днес е кошмарът за 1 милион България, а на прага на уволнението са още 500 000.

Приватизацията не е само мит. Тя е и една огромна лъжа. Смяната на собствеността, която според тях, трябваше да бъде лекарството за куцащата през 80-те години икономика не излекува нищо.

Напротив. Икономическите изчисления сочат пълно съвпадение във времето между ускоряването на приватизацията и задълбочаването на най-негативните явления в икономиката.

Огромна лъжа е и притокът на чуждестранни капитали. Точно обратното. Приватизацията с участието на чуждестранния капитал доведе до рязко нарастване на платежния дефицит в текущите обороти с чужбина. Именно частните фирми с участието на чуждестранен капитал генерират рязко нарастване на вноса. Чуждите концерни не са купили българските химически фабрики, за да изнасят български торове или прахове за пране на западните пазари. Целта беше да бъде окупиран българският пазар, а не да бъдат изнасяни стоки, произвеждани в България.

Приватизацията на Костов можеше да стане “локомотив на износа” само в недоучената му глава от “Карл Маркс”.

Ако си спомняте, през 1992 г. 33 на сто от българите бяха убедени, че трябва да бъде ликвидирана държавната собственост в икономиката. През 1999 г. този процент беше само 5 на сто.

Съпротивата срещу приватизирането расте най-силно сред персонала на приватизираните държавни фирми. Статистиката сочи, че от всеки 100 от тях само 3 са оцелели. През периода 1998-1999 г. процентът на онези, които считат, че при частника е по-добре, отколкото при държавата, спадна от 22 на 7 на сто.

Въпреки това все още 23 на сто от българите считат, че приватизацията ще има положително въздействие върху икономиката /срещу тях, разбира се, са 77 на сто/. За оправдание на първите ще посоча, че при тях действа теорията на парсимонията, т.е. на спестяване усилието да се мисли. Това се нарича умствен мързел. Мнозинството българи трябва да плащат заради тези идиоти.

Дали това правителство ще успее да разпродаде всичко преди окончателно да изчерпи общественото търпение? Дали ще успее да дебългаризира цялата икономика и да прикрие националното си престъпление?... Едва ли.

Нататък следва сценарий, който не е от най-приятните...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ