Основите на геополитиката

Струва ми се, че сега за първи път можем да се опитаме да установим връзката между по-широките географски и исторически обобщения. Става дума за някои реални пропорции в съотношението между събитията, на световната арена и формулата, която отразява определени аспекти на географската причинност - следственост в световната история.

С помощта на тази формула може да се предвиди и развитието на някои съревноваващи се сили в международния политически живот.

Известна е фразата, че “империята се движи на Запад”. Ето защо бих искал да опиша онези характерни физически черти на света, които са тясно свързани с човешката дейност и отразяват някои основни фази на историята даже тогава, когато тя не е била “известна” на географията.

Покойният професор Фримън говореше, че единствената история, която трябва да се отчита е на средиземноморската и европейските раси. Донякъде това е истина, тъй като именно там са се родили идеите, с които гърците и римляните са постигнали господството в света.

Но това ограничение стеснява мисълта. Идеите, формиращи нациите като противоположност на тълпата от човешки същества обикновено се приемат под давлението на общо нещастие или от общата необходимост за съпротива срещу външна сила.

Идеята за Англия беше претворена в държавност под заплахата на датските и норманските завоеватели, идеята за Франция беше натрапена от хуните, идеята за християнството - от преследванията в Римската империя, идеята за Германската империя беше приета в Южна Германия след нейната борба с Франция в съюз със северна Германия.

Ето защо благодарение на външното давление на варварите Европа е успяла да създаде своята цивилизация. Поради това трябва да се гледа на Европа и на европейската история като на явление, подчинено на Азия. Защото европейската цивилизация в голяма степен е резултат на нейната вековна борба срещу азиатската агресия.

Най-важният контраст на съвременната политическа карта на Европа е контрастът от една страна на огромните пространства на Русия, заемаща половината от този континент, и от друга - групата по-малки територии, заемани от западноевропейските държави. От физическа гледна точка съществува подобен контраст между неразораните низини на Изтока, богатството на неговите гори, долини, острови и полуострови, съставляващи останалата част от този район.

На пръв поглед изглежда, че в тези познати факти се разкрива толкова очевидната връзка между природната среда и политическата ориентация, че едва ли си заслужава да се говори за това. Въпреки това съдържанието на Оксфордския атлас показва, че съвпадението на европейската част на Русия с източноевропейската равнина не е случайно и че това не е станало през последните 100 години, а в много по-ранни времена откакто тук съществува съвършено различна тенденция в политическото обединяване. Две групи държави обикновено са делили тази страна на северна и южна политическа система.

Когато снегът постепенно отстъпва на север от тези широки равнини той се сменя с дъждове, които са особено силни през май и юни на бреговете на Черно море, а в Балтика и Бяло море - през юли и август. На юг преобладава дълго и сухо лято. Северните и северозападните райони са покрити с лесове, езера и блата, а южните са безкрайни тревисти степи. Линията, разделяща тези два региона върви по диагонала на североизток, започвайки от северния край на Карпатите и свършвайки в южните райони на Урал. Извън пределите на Русия границата на тези огромни лесове върви на Запад, преминава през средата на европейската “шия”, чиято широчина между Балтийско и Черно море е 800 мили. След нея в останалата част на европейската територия лесовете заемат долините на Германия на Север, докато на юг степите формират Трансилванския бастион при Карпатите и се простират до Дунав, там където сега са румънските ниви и Железната врата.

Отделният степен район, известен сред местните жители като “пустата” сега активно се обработва и заема унгарската равнина, ограничавана от Карпатските и Алпийските планини.

Русия и Полша се появиха на лесни поляни. Заедно с това през степите от далечните ъгълчета на Азия от V до XVI столетие непрекъснато атакуваха орди от номади - туранци, хуни, авари, българи, мадяри, хазари, печенези, кумани, монголи, калмици и т.н.

При Атилла хуните се заселиха в средата на пустата и оттук нанасяха удари на север, запад и юг срещу населението на Европа.

Голяма част от историята на Европа е написана като пряка последица на тези нападения. Вероятно именно тогава англите и саксите са били принудени да пресекат морето и да се заселят на Британските острови. Франките, готите и жителите на римските провинции са били принудени да се опълчат срещу азиатците. По този начин те са създали съвременна Франция.

В резултат на разрушението на Падуа се е появила Венеция. Даже папството дължи своя престиж на успешното посредничество на папа Лъв на срещата с Атилла в Милано.

Такъв е бил резултатът от атаката на тълпа безмилостни и нямащи никаква представа за културата конници. Това беше свободно нанесен удар от азиатския чук върху незаетите европейски равнини.

/Продължение в следващия брой/

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ