Нашият съвременен геополитически анализ

/Продължение от предишния брой/

III. Мондиализъм или империя

По отношение на наддържавната интеграция налице е доста противоречива политическо разпределение. От една страна е “мондиалният проект”, предполагащ пълно отмиране на традиционните държави и създаване на планетарна цивилизация, управлявана от единен център, който условно може да бъде наречен “световно правителство”. Подобен проект идва като логичен завършек на либералните тенденции, които се опитват да разрушат всички традиционни обществени структури и изкуствено да създадат единно “общочовешко” пространство, съставено не от народи, а от индивиди, не от държави, а от асоциации на технократи и промишлени черноработници.

В подобна светлина са виждали мондиалистите в началото на века “Съединените щати на Европа”, за което са мечтали, както капиталистите-либерали /Моне, Куденоф-Калегри и др./, така и комунистите /Троцки/.

По-късно тези идеи вдъхновиха конструктурите на Маастрихт и идеолозите на “новия световен ред”.

Но паралелно на тази мондиалистична перспектива, съществува и алтернативен вариант, отстояван от противоположните политически сили.

Става дума за теоретиците на Империята, които считат, че съвременните държави-нации са резултат на трагичното разпадане на традиционните империи. Само те биха могли с пълна сила да съответстват на една истинска сакрална организация на обществото, основана на качествената диференциация, на духовната йерархия, на корпоративната и религиозна основа.

Подобно разбиране на “новото Велико пространство” не се основава на чисто количествен подход в интеграцията /както е при мондиалистите/, а на открояването на определен духовен и свръхнационален принцип, който би бил приемствен по отношение на съществуващите исторически формации и би могъл да ги обедини във висш сакрален синтез.

Според обстоятелствата “имперският проект” взима за основа или религиозния фактор /католическите привърженици на възстановяването на Австро-Унгарската империя/, или пък расовия /идеолозите на Европейската империя, обединена от единството на произхода на индо-европейските народи/, или геополитическия принцип, или културния /какъвто е проектът на руските евразийци/.

Следователно и тук са налице два противоположни полюса. Те са политически и виждат сходни геополитически реалности, но в обратната перспектива.

Така отделихме във всеки от геополитическите проекти по два радикално различни, противоположни подхода, които предопределят всички възможности за идеологическата борба около тези принципни въпроси. Благодарение на тази схема би могло да се класифицират различните политически съюзи между силно отдалечени една от друга сили.

/Продължение в следващия брой/

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ