Стратегическа прогноза на "Строго секретно"

Последната обиколка на Бил Клинтън в Европа потвърди онова, което отдавна се забелязваше. След като му наприказваха разни приятни неща, домакините в лицето на шефа на Европейската комисия Романо Проди преминаха към същността: обединена Европа днес има население от 375 милиона души, а САЩ - 280 милиона. След разширяването си Европейският съюз ще има 500 милиона. ЕС още днес е най-голямата търговска сила в света, има собствена валута - еврото, и иска да изгражда собствена армия. Безработицата в Европа, въпреки че е по-висока от САЩ, вече не нараства. В търговията със САЩ Европейският съюз има положителен баланс от 60 милиарда долара, а САЩ - 350 милиарда дефицит. В перспектива от бягство на капитали е застрашена не Европа, а САЩ.

Спрямо новата американска версия на Звездни войни, т.е. изграждането на национална антиракетна система на САЩ на Аляска, Западна Европа направо хвърли ръкавицата на Вашингтон. Аргументите бяха представени от френския президент Жак Ширак: “Европа трябва да оспори тези Звездни войни, тъй като застрашават стабилността на политиката на разоръжаването и нарушават стратегическото равновесие, изграждано от 30 години. Залогът в играта между САЩ и Русия е преди всичко сигурността на Европа.”

Клинтън беше принуден да играе ролята на “почетен европеец”, подчертавайки, че решението за Звездни войни II още не е взето, а ако бъде взето, то ще отразява “международния контекст на разоръжаването”. Подкрепи идеята на евроармията. Та нали Америка отдавна настоява Европа сама да си пази интересите и особено на Балканите, за да може САЩ да се оттеглят от тази непопулярна акция.

Клинтън добре знае, че поне засега евроармията е гротеска и не може да застраши американските интереси в Европа. Без американските самолети “хуманитарните интервенции” на стария континент са невъзможни. И логистично американците са необходими. Но процесът се задълбочава, движен от стремежа на Берлин и Париж да станат главната пружина за европейската политика. И в двете столици са разтревожени, че новите страни в НАТО и ЕС /преди всичко Полша, Чехия и Унгария/ са американски троянски коне.

Неслучайно президентът на Франция Ширак и външният министър на Германия Йошка Фишер направо наругаха полския външен министър Геремек, че скептично се е отнесъл към инициативата за евроармията. Ширак запитал поляка “дали Полша има намерение да става 52-ри щат на Америка”.

Бившите политици Валери Жискар Д’Естен и Хелмут Шмид имат повече свобода на думите и питат дали има въобще смисъл разширяването на Европейския съюз, което дава възможност на САЩ да набута в него своите нови колонии и протежета от Източна Европа.

Подкрепата за разширяването на ЕС не надминава 40 на сто /във Франция - 34 на сто, в Германия - 31 на сто/. Вероятно Франция и Испания ще блокират разширяването на съюза по време на френското председателство. А “Монд” съобщи идеята за създаването на “твърдо вътрешно ядро” от старите членове, което de facto означава създаване на няколко категории членове.

Несъмнено най-важно въздействие ще оказва обединена Германия. Нейните отношения със САЩ ще имат определящо значение за глобалната политика.

На световното изложение Expo 2000 в Хановер няма американски павилион. Представянето на световната цивилизация става без Америка. Клинтън въобще не спря в Хановер по пътя към Аквизгран, където му беше връчена наградата на Карл Велики. Канцлерът Герхард Шрьодер откри изложбата без госта от Вашингтон и започна да го хвали. Но това беше за наивниците. Отношенията между САЩ и Германия са в криза.

Още при първата визита на Клинтън в обединена Германия предишният канцлер Хелмут Кол му заяви, че “не иска по-малко Америка, а повече Европа”, което на дипломатически език означаваше обявяване на антиамерикански курс. Социалдемократите на Шрьодер въпреки всичко продължиха този курс.

Ще припомним, че първото напрежение в приятелството Германия и САЩ се появи по време на войната срещу Ирак, когато в протестни демонстрации излязоха 250 000 немци. В отговор американското разузнаване пусна списъка на германските фабрики, които нарушават ембаргото срещу Ирак.

След обединяването на Германия немско-американските отношения се охлаждат постоянно. Когато във Вашингтон беше бившият министър на външните работи Клаус Кинкел пред Белия дом и Пентагона го посрещнаха с лозунгите “Тоталитарни немски свине”, а президентът Херцог трябваше да преглътне обидата, че Клинтън не можа да го приеме. Американският печат започна нова атака срещу германските предприятия, които по време на войната са използвали труда на затворници.

Но студеният вятър между Вашингтон, Бон и Берлин не е заради миналото. Точно обратното. Кризата се дължи на настоящето. До колапса на комунизма Германия беше под чадъра на САЩ. След падането на стената ФРГ вече не иска да е политическо джудже и започна да води политика на собствена сметка. “Американците да не ни учат какво да правим” - каза Кинкел, когато Германия реши да върне обратно босненските бежанци. Това беше само началото. Отвличането от Берлин и осъждането на американеца Джефри Карни, шпионин на Русия и Германия, изпъждането на американски дипломат за опит за вербоване на висш немски чиновник, отказът на ЦРУ да върне досиетата на разузнаването на ГДР, липсата на американска подкрепа за идеята на Германия да стане постоянен член на Съвета за сигурност на ООН - това са доста примери за “партньорството” между САЩ и Германия след 1990 г.

При Шрьодер нещата не се промениха. Напротив, характеризират се от сериозните политически среди като “трансатлантическа турбуленция”. На припомнянето на нацизма германците отговориха с текст за Мадлин Олбрайт и картините на немци от Прага, откраднати от нейните родители.

Всичко това са признаци на изострящата се борба за влияние в глобалната политика.

Тъй като САЩ ги блокира германците разиграват сега своята партия за политически аванс в Брюксел. В тази ситуация Германия и Франция правят Европа все по-самостоятелна по пътя на еволюцията. Беше договорено създаването на 60 000 еврокорпус за самостоятелни мисии.

Германия и Франция искат да издигнат своя ранг,но се страхуват от това.

Берлин и Париж се договориха Германия да получи повече гласове в Съвета на ЕС. Това тревожи САЩ. Бившият съветник на Джордж Буш, Дейвид Гомберт заяви, че “дейността на САЩ е насочена към интегриране, но Европа проявява изолационистични тенденции”.

Работи се и по не толкова деликатен начин. След назначаването на Клинтън за президент американски посланик в Бон стана Чарлз Редман. След 17 месеца беше отзован. Неговият кабинет беше празен година и половина. Новият посланик на САЩ пристигна чак през септември 1997 г., но се говори, че и той си отива. Германците не харесват арогантното му поведение. На негово място ще дойде Елизабет Джонс, която е чиновник пета категория в Държавния департамент. Кой американски президент би си позволил да изпрати посланик от толкова нисък ранг в Япония или Франция? Може би заради това Шрьодер искаше да подари на Клинтън кутия хавански пури, които той не прие.

На този фон трябва да се разглежда спадащият ентусиазъм в Западна Европа към идеята за Европа на 30-те жълти звездички върху синия флаг, плюс Русия. В Централна и Източна Европа расте съмнението в смисъла на интегрирането, в което вече никой не вярва.

Целта на Германия и Франция /а донякъде и на Англия/ е да бъде ограничено влиянието на САЩ в Европа. Това не е позиция на съюзник, а на противник.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ