Диктаторът на княжество България в течение на седем години Стефан Стамболов бил нападнат в центъра на София и посечен най-хладнокръвно. Известно е, че атентаторите не са били наемни убийци. Имената им знаел самият Стамболов и ги посочил още преди трагедията в писмото си до княз Фердинанд, който не е предприел никакви мерки за запазване живота на своя бивш министър-председател, на когото дължал и короната си.

Но сред многото теми една остава извън вниманието - за тайните преговори на Стамболов с Русия. А те са се водили три пъти, при това винаги са започвали по инициатива на българския министър-председател.

Днес някои историци се съмняват дали изобщо е имало такива преговори, особено ако се вземе предвид русофобската политика на Стамболов.

И все пак тези преговори са факт. Първите датират от 1888 г. Съобщение за тях в печата се появява 21 години по-късно, когато вестник “Речь” на 2 ноември 1909 г. публикува факсимиле от писмото на Стамболов от 9 септември 1888 г. до Антон Т.Теохаров - посредникът в тайните българо-руски преговори, когато Санкт-Петербург е упълномощила да представя Русия в тях.

През 1909 г. това факсимиле било като бомба и предизвикало ожесточена полемика в българската преса.

Ето и писмото: “Бай Теохаров, ако искат русите да са работи, трябва да ми пратат средства, инак аз не ще бъда в възможность да работа; и аз, ако се така върви работата, ще бъда принуден да напусна тоя план.

Отговори ми, ще може ли да ми изпратат пари или не. Само след един такъв отговор, а още повече ако ми испратите за пръв път 200-300 хиляди рубли, аз ти се вричам да бъда редовен.

Бъди здрав. Твой

С. Стамболов.

София, 9 септ.1888 г.”

Мненията за това писмо на Стамболов през 1909 г. са широки и от пълното отричане на автентичността му в началото на полемиката до мълчаливото признание заради доказателства във вестниците “Речь”, “День”...

През 1922 г. излиза още един документ, който има отношение към секретните преговори от 1888 г. Това е писмо на директора на Азиатския департамент в Министерството на външните работи на Русия И.А.Зиновиев от 12 март 1888 г. до Теохаров в отговор на негово писмо от 25 февруари 1888 г. с предложенията на Стамболов за възстановяване на българо-руските отношения.

Съдейки по отговора на Зиновиев, предложенията на Стамболов в Министерството на външните работи на Русия предпочели да наричат “Програмата на г.Тошков”. Защо не на Стамболов? Отговор на този въпрос би могъл да се намери в споменатото писмо на Теохаров от 25 февруари, което вероятно и досега се съхранява в архива на МВнР на Русия. Възможно е, че това е било следствие на конспирация. А Никола Тошков е бил човекът, комуто Стамболов е доверил да се свърже с Теохаров, който по това време е живял и работил в град Житомир, с цел той да съобщи на руското правителство неговите предложения.

Но какви са били те? Отсъствието на писмени източници за инициативата на Стамболов давали повод на някои историци да продължават да се съмняват, че е имало такива преговори, независимо от наличието на писмата на Зиновиев и на самия Стамболов. Но през 1992 г. в московското списание “Отечественная история” се появила статия на д.и.н. професор Н.С.Киняпина, която открила в София в архива на Константин Стоилов копия на предложенията на Стамболов до руското правителство. В тази статия Киняпина публикува почти цялото писмо в превод на руски. Тя отнася неговото написване към 1888 г., въпреки че то няма дата. Съгласни сме с тази датировка, защото писмото на Зиновиев до Теохаров от 12 март 1888 г. фактически е отговор на предложенията на Стамболов.

Документът е извънредно интересен не само за историците, но и за всички, които се интересуват от българо-руските отношения по време на управлението на Стамболов, като негова характеристика, както и на неговото отношение към Фердинанд, който само преди една година с негова помощ е получил княжеския престол в България, и то в нарушение на Берлинския трактат.

Ето го този документ, който публикуваме в автентичния му вид, запазен в архива на Константин Стоилов:

“Ето моето предложение, което ще послужи като основание по преговорите за помирявание между Россия и България:

1. Главната причина за смразяванието на България с Россия е Княза. Той Князь, когото аз съм довел и въскачил на Българ. престол, който е в ръцете ми и който аз сега най-повече мраза, аз се вричам в една нощь да го изпратя там откъдето е той дошъл. Това ще извърша без всяка външна намеса, защото само аз располагам с военната и административна сила в страната и с симпатиите на народа.

2. След махванието на принца Кобургски, аз ще свикам Велико Народно Събрание в Търново, което ще испрати една депутация в Петербург да моли Царя да посочи свой Кандидат за Български Князь. Аз се обещавам, че тоя русски Кандидат ще бъде избран едногласно и по моя начин ще се въстановят предишните между двата народа братски отношения.

3. На новоизбрания князь аз ще предам властъта, а след туй и сам доброволно ще се оттегля от нея.

4. За избегвание на възможните смущения и междуособни сблъсквания, русското правителство трябва да задържи в Россия временно по-главните от българските военни и граждански емигранти.

5. За тая моя услуга аз искам от русското правителство: да ми обещае лична нравствена и материална гаранция, която да бъде подкрепена с реални доказателства.

С. Стамболов”

Писмото на Зиновиев е отговор на тези предложения на Стамболов. Имайки предвид, че цялата дейност на Министерството на външните работи на Русия по време на Александър III е била направлявана и контролирана от самия император, няма съмнение, че отговорът на Зиновиев от 12 март 1888 г. е бил одобрен от руския император и изразявал неговото становище за подобряване на българо-руските отношения.

Запознавайки се с него, Теохаров бърза да съобщи руския отговор на Стамболов, отначало чрез писмото до Никола Тошков, а след това и до самия него. На 21 юни 1888 г. Теохаров пише на Стефан Стамболов относно реакцията на руското МВнР на неговите предложения: “Тия точки /отговорите на руското министерство/ дотолкова са умерени и недокачителни за самолюбието на днешното българско правителство, щото аз очаквам от Вас, като от истински патриот и господарствен мъж, да бъдат приети с драго сърдце; но причините за Вашето до сега мълчание не мога да си обясня. Уверявам Ви, бай Стамболов, че предложенията русски за помиряванието проистичат от искренни, чисти и бескористни побуждения и то върши без всякакви задни мисли.”

Руските отговори са изложени в писмото на Зиновиев. Ще цитираме само един пасаж от него, а именно този, в който руската страна е изразила своето становище по въпроса на възможните опасения в София относно руската политика в България в случай на нормализацията на отношенията помежду тях. “Българските управници много грешат, - писал директорът на Азиатския департамент на МВнР на Русия, - ако мислят, че ние имаме намерение пак да вземеме тяхната страна под нашата пряка опека. За съжаление, нашите намерения далеч не винаги са намирали вярно разбиране, а често и преднамерено са били изопачавани. За това, да избегнем нови, за нас много тъжни разочарования, ние ще предпочетем да се въздържаме от намесване във вътрешните работи на страната и оставим на самите Българи да се справят както намерят за добро, без да отказваме съветите ни, ако ги поискат от нас. Твърде е възможно, че българските управници, оставени да се оправят сами, няма да избегнат на първо време някои грешки, но, във всички случаи, отговорност за тези грешки няма да падне върху нас, а и самите грешки нерядко водят към познание на истината.”

Руското правителство стриктно се е придържало към тази линия. През 1896 г. инструктирайки руския дипломатически агент, заминаващ за София, министърът на външните работи на Русия княз Лобанов-Ростовски наблегнал на неговото поведение в България: “Вие ще се държите на всяка цена далеч от каквато и да е намеса във вътрешните работи на България и няма да говорите и да предприемете нищо, което може да се изтълкува като посегателсво върху българската независимост.”

Първите българо-руски тайни преговори, започнати по инициатива на Стамболов, били прекъснати от Петербург. Запознавайки се с неговото писмо с искане на парите, Зиновиев, по думите на Теохаров, прекъснал преговорите, заявявайки че “за руското правителство е срамно и да помисли да си послужи с такива средства за помирение с България.”

Така завършили първите секретни преговори на Стамболов с Русия. Но те не са били единствени.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ