Как се перат пари

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /OECD/ публикува черния списък на 35 страни и територии, в които най-лесно се перат пари, регистрират се фиктивни фирми и не се плащат данъци... Това беше първата крачка от голямата и организирана международна акция срещу мръсните пари. Досега битката беше трудна, защото се прикриваше зад глобализирането, Интернет и свободата на движението на капитали.

В безданъчните зони, според Международния валутен фонд, се намират над 5 трилиона долари, т.е. половината от всички средства, които се инвестират по света. В резултат на провежданите в тези “черни дупки” операции една трета от всички световни приходи не са облагани с данъци.

Те са извън контрола на по-голямата мафия -Световната банка и Международния валутен фонд. Една мафия срещу друга.

Първата твърди нахално, че “не е против правото на всяка страна да определя своята данъчна система и свободното движение на капиталите, но принцпите на играта трябва да се съблюдават.”

Вторите твърдят, че по-големи бандити от МВФ и Световната банка светът не познава и че те именно са най-големият виновник за липсата на стабилност в световната финансова система

Мащабът на тези операции обаче е толкова голям, че към групата Г-7 още преди една година беше създаден специален Форум за финансово стабилизиране, който неотдавна публикува списъка на 42 данъчни оазиси.

OECD пък създаде Форум за вредните данъчни практики. Но и OECD не е без вина. По време на последната среща на върха във Фейра /Португалия/ страните от Европейския съюз след 10 години преговори успяха да подпишат предварителния протокол за изравняването на данъците в съюза.

Това не беше лесно заради битката между Лондон /който иска да запази своята позиция на световен финансов център/ и Австрия, Швейцария и Люксембург, заинтересовани в запазването на банковата тайна.

Люксембург твърди, че този договор може да влезе в сила само ако ЕС убеди САЩ, Швейцария, Лихтенщайн, островите Ман, Джърси и Гърнзи да предават информация за влоговете в техните банки.

Но кой доброволно ще направи това? Никой.

Швейцария със сигурност ще сътрудничи в търсенето на пари от криминални престъпления, в това число на финансовите престъпници от страните на Източна Европа. Но тя е срещу отварянето на сметките заради търсене на неплатени данъци.

Сегашните черни списъци са опит за психологически натиск.

Науру има 21 кв.км. повърхност, 10 000 жители лунен пейзаж от фосфатните мини, но има и 400 банки и други финансови институции, използващи една пощенска кутия. През нея само през 1999 г. преминаха 89 милиарда долара от Русия.

В Самоа, която пък е любимото място на американците, са регистрирани 6000 чуждестранни фирми. Една - на 30 местни жители. В Кипър само руснаците регистрираха около 20 000 фирми.

С данъчните оазиси е свързан и друг проблем - реномето на места, в които постоянно се перат пари от криминални операции, от наркотрафик, оръжие, контрабанда, търговия с жени. Списъкът на 15-те страни, където най-лесно става това беше публикуван от действащата към OECD комисия за борба с финансовата престъпност /Financial Action Task Force - FATF/. Наред с типичните данъчни престъпници в този списък влязоха Израел и Русия.

Действащата от 10 години FATF направи доста много, за да разобличи основните перачи. Най-голямо впечатление обаче направи включването в списъка на най-богатата държава на Европа - княжеството Лихтенщайн. От известно време властите му са обвинявани /предимно от американското финансово лоби/ в толериране на прането на пари. Щом Лихтенщайн има такива проблеми, какво остава за развиващите се държави?

Разбира се, световните перални не са използвани само от престъпния свят. По същия начин действат и големите международни корпорации, богатите представители на свободните професии - известните спортисти, бизнесмени, артисти. Именно те са основната грижа на финансовите министри в държавите, в които спадат бюджетните приходи.

Нещата са още по-сложни, тъй като бизнесът, и регистрирането на фирми в данъчните оазиси не е нарушение на закона. Използвайки двустранните и многостранни договори и разликите в данъчните разпоредби може да се действа напълно легално.

Данъчно оптимизиране се прилага масово там където най-напред се появява идеята за производство, търговия и инвестиция. След което се минимализират данъците. Действат и консултантски фирми, които не крият, че тяхната цел е продажбата, регистрирането и обслужването на офшорни фирми, за да бъдат намалени данъчните плащания от техните клиенти.

В Интернет те са хиляди. Предлагат всичко - готови фирми, директори, фиктивни собственици, счетоводители, офиси с квалифициран персонал, ценоразписи.

“Забрави за Люксембург и Швейцария. Всичко се промени. Сега предлагаме фирми на Джързи и Гърнзи” - зове рекламата.” “Андора умря, да живее Сарк.” “Остави Лихтенщайн и Панама. Новите са Юта, Вермонт, Невада и Уайоминг”.

И в Източна Европа предстои приемането на закони за изравняване на данъка от доходите на юридическите лица. Това трябва да стане и в България. Фирмите ще трябва да определят начините и сроковете на плащане, методите за калкулиране на печалбата. Едва ли някой ще протестира, тъй като такива наредби, съчетани със съдебни и финансови наказания действат в Европейския съюз. Именно тогава ще се разбере къде са отишли парите на България, кой колко е откраднал, какви сметки има, откъде е получил недекларирани доходи и т.н. Десетки финансови спекуланти и високи държавни служители ще влязат в затвора. Колкото по-бързо, толкова по-добре.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ