Фракция 2 срещу Фракция 1

От средата на юни в ледените води на алпийското езеро Топлиц американски изследователи /които се оказаха агенти на Центъра на Симон Визентал от Калифорния/ се опитват да решат една от най-големите мистерии на Втората световна война. Какви съкровища, злато и скъпоценни камъни лежат на дъното в това австрийско езеро, на дълбочина 100 метра.

С технология, приложена за откриването на “Титаник” 55-годишната тайна на нацистите най-накрая може да бъде разкрита...

Високо в австрийските Алпи, заобиколено от гъсти гори, Топлиц беше една от естествените крепости на Третия райх и скривалище на някои от най-търсените нацисти след войната. Сега, използвайки съвременна техника американската компания Oceaneering прави проучвания, убедена, че ще намери онова, което наистина са пуснали в езерото през 1945 г.

Дългото два километра езеро се намира в района Salzkammerqut, в сърцето на Австрия. От трите страни е с отвесни скали, достига се само по тесен път. То било използвано през 1943 г. от немците за опити с подводни торпеда.

Две години по-късно в хаоса на края на войната конвой от камиони на SS се движел по тесния път, натоварен със запечатани сандъци. Но след като разбрал, че няма да стигнат до щаба на генерал Ернст Калтенбраунер /шефа на разузнаването на SS/ офицерът, отговарящ за конвоя заповядал сандъците да бъдат потопени в езерото. Оттогава е и легендата за богатствата на дъното на Топлиц. Това е достатъчно оправдание за американската експедиция. Но имайки предвид, че тя е организирана от центъра на Визентал нещата придобиват доста различно значение, ако се погледнат през призмата на битката между Фракция 1 и Фракция 2.

За какво става дума? Ако бъдат намерени съкровища, злато, диаманти, пари и т.н. те трябва да бъдат предадени на правителството на Австрия. Но ако в сандъците бъдат намерени документи те ще станат собственост на равина Марвин Хиер, деканът на Центъра Симон Визентал, който, заедно с американската телевизия CBS финансира операцията. Хиер е убеден, че в сандъците се крият записите за депозитите в банките на Швейцария и Австрия и нотариални актове за собствеността на Третия райх в Европа. Това ще даде нов импулс на атаката на американските банки срещу Швейцария и Австрия. Вече четири години Хиер и Световният еврейски конгрес водят атака срещу европейските банки и застрахователни компании...

Всички опити след 1945 г. да се стигне до дъното на езерото бяха безуспешни. На 100 метра под повърхността има дебел слой от потънали дървета, трупани там от години от топящите се снегове. Дъното е една голяма подвижна джунгла. Водолазите не можаха да си прокарат пътя до дъното даже с динамит.

Но има още една тайна, свързана с Топлиц, за която, особено в Англия, предпочитат да не говорят...

Един от камионите на бягащите немци счупил ос на моста на реката Траун. Той бил изоставен, а сандъците хвърлени в реката. Няколко дни по-късно те се отворили и хиляди банкноти на английски лири заплували към езерото. Местните хора започнали да си пълнят куфарите. Никой от тях не си давал сметка, че банкнотите били брилянтни фалшификати. В сандъците имало фалшиви британски банкноти от 5 лири, продуктът на “Бернхард”, изненадвано успешната операция на SS от 1939 г. за унищожаването на Bank of England.

Разузнаването на Райха искало с фалшиви английски банкноти да залее Англия и европейските неутрални държави, и да унищожи британската икономика. Една година по-късно през 1940 г. започнала реализацията на плана. Отгоре на всичко операцията на SS била финансирана именно чрез фалшивите английски банкноти.

Невероятната схема била разработена в концлагера в Ораниенбург до Берлин, където 40 немски експерта били събрани, за да изработят фалшивите банкноти. С тевтонска точност лабораториите в Берлин анализирали британските 5 лири и след няколко месеца германските химици постигнали абсолютно същите цветове и оттенъци.

Последвал още един експеримент. През март 1941 г. германската Райхсбанка представила купчина от фалшивите пари в една швейцарска банка, като се доверили, че “не е изключено, някои от тях да са фалшиви”. “Можете ли да проверите” - помолили немците. Швейцарците обаче отговорили, че страховете им са напразни. Фалшификатите бяха “истински”.

През 1942 г. други 100 експерти започнали да произвеждат фалшификатите. За 3 години били направени и пуснати в обръщение 150 милиона фалшиви английски банкноти.

Появил се следващият въпрос - как да бъдат използвани. Под командата на Фридрих Швенд - офицер от SS, 20 “търговци” били събрани в един замък в австрийския Тирол. Снабдени с фалшиви паспорти те били изпращани с фалшивите пари в Европа и Южна Америка. Представяйки се за черноборсаджии изкупвали диаманти, златни монети и кюлчета, американски долари и швейцарски франкове. Натрупани в сандъци били препращани към Берлин за финансиране на хитлеристкото разузнаване.

Швенд и неговите хора използвали фалшивите пари, за да купуват недвижими имоти, скъпоценни камъни и бизнеси за лична цел. На 1 май 1945 г., една седмица преди края на войната, на фалшификаторите, които били пренесени в един от концлагерите до Линц, било заповядано да спрат работа и да унищожат всичко. Печатарските машини, неизползваната хартия, фалшивите банкноти и матриците били запечатани в сандъци заедно с опис на всички фалшиви серии. Конвоят тръгнал към езерото Топлиц. Районът около него тогава бил доста оживен. Тук били Адолф Айхман, Отто Скорцени, Фридрих Швенд, Вилхелм Хоетл и Ернст Калтенбрунер.

Англичаните разбрали за огромната фалшификация, но действали внимателно. Ако се разчуело английската лира щяла да се срине и да причини стопанска катастрофа.

Започнали да стават и странни убийства около Топлиц. Местни хора или чужденци, за които се говорело, че са тръгнали да търсят богатствата или изчезвали, или ги намирали мъртви при неизяснени обстоятелства.

Швенд и Айхман изчезнали също, за да се появят в Южна Америка. Скорцени скитал в Испания, организирайки Одесса. След освобождаването му от затвора Хоетл се заселил до Топлиц, но не казал нищо.

Най-вероятно фалшивите банкноти са все още в езерото. Говори се, че там има и тонове злато.

През 1963 г. Австрия организира свое собствено проучване. Но когато един случаен водолаз умрял и австрийското правителство отказа да съобщи какво е съдържанието на 38 сандъци, намерени в езерото, започнаха да се трупат нови подозрения. Те се засилваха през следващите 27 години докато евреят Ярон Сворай не пристигна в Топлиц.

Сворай обаче предизвика също подозрения. Представяйки се за журналист и съветник на CBS той заяви пред “Шпигел”, че е служил като парашутист в израелската армия по време на йомкипурската война, след това като детектив е помагал на американската агенция за борба с наркотиците, че е намерил откраднати от нацистите диаманти, че е инфилтрирал и разработвал една германска неонацистка група. Оказа се обаче, че Сворай е агент на центъра на Симон Визентал...

В близко време ще стане ясно какво е било намерено в Топлиц. Със сигурност всички се ръководят от думите на Вилхелм Хоетл, който заяви преди своята неотдавнашна смърт: “Има много повече други неща от фалшификатите и рибите в езерото”...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ