Генезисът на човечеството

/Продължение от предишния брой/

Ведическите текстове споменават за “върховната страна”, която е известна като Парадеша или като “Сърцето на света”. Това е думата, от която халдейците са формирали думата Пардес, откъдето идва и западният Paradise /Рай/.

Но има и друго име, което е още по-старо от Парадеша. Става дума за Тула, наричана от гърците Тхуле. Тя е известна в много райони на света, започвайки от Русия и стигайки до Централна Америка. Тула представлява първоначалната държава, която еманира и излъчва духовната, спиритуалната сила.

Известно е, че мексиканската Тула дължи своя произход на Толтекс, който е дошъл, както гласи преданието, от Азтлан “земята в центъра на водата”, която най-вероятно е била Атлантида. Те са донесли думата Тула от своята страна и с нея са нарекли центъра, който впоследствие е заместил до известна степен загубения континент.

От друга страна атлантическата Тула трябва да бъде разграничавана от хипербореанската Тула, като последната представлява Върховния център...

В този случай Тула е центърът на духовния авторитет и като такъв не е фиксирана към едно или друго географско разположение. Споменатият в предишните броеве Гуенон твърди, че Атлантическият цикъл, който е наследник на Хипербореанския цикъл, е асоцииран с Тула.

Атлантическата Тула е представата за оригиналната древна държава, намираща се в северна или полярна посока . С напредването на циклите на света върховната духовна сила дегенерира все повече и се скрива все по-ниско. Това, разбира се, е логично и предвидимо, тъй като човечеството се приближава към края на епохата Кали Юга, постоянно затъва в материалното блато, докато не се стигне до революция, до преобръщане в установения сега световен ред.

Трябва правилно да се оценява, че Тула или центърът на духовния авторитет, конструира фиксираната точка /известна символично във всички традиции/ като полюса или оста, около която светът се върти. Метафизично говорейки, светът се върти около това силово място даже, ако то не е географският Север или Юг.

Така например будистката традиция “чакраварти”, която дословно означава “той, който прави колелото да се върти”, онзи, който е в центъра на всички неща, ръководи всички движения без да участва в тях. Или да използваме думите на Аристотел той е “неподвижната движеща сила”.

Въртенето на света, полюсът, оста символично означават колелото в келтските, халдейските и индийските традиции. Това е и истинското значение на свастиката, която се среща от векове по целия свят - от Далечния Изток до Далечния Запад, която е “знакът на Полюса”.

В средновековния Иран има голяма по обем литература за Спиритуалния полюс. Иранският Суфис, правещ връзка не само с исляма, но и с маздеанските, маничеанските, херметичните, гностичните и платонистични традиции е запазил свещеното знание, за което се казва, че е “научно”, мистично и философски практично.

Езотерично перските теософи са разполагали техния Ориент не на Изток или на Запад, където насочват своите молитви към Ка’ба.

Изтокът, търсен от мистиката, Ориентът, който не може да бъде локализиран на нашите карти е на Север или зад Севера. Зад този Полюс царства вечната Тъмнина се казва в Рецитала на Ибн Ягзан, един от визионерските рецитали на Авицена /Ибн Сина/. “Всяка година изгряващото слънце го огрява в точно определено време. Той, който се бори с Тъмнината и не се колебае да се потопи в нея, излиза на широк безкраен простор, изпълнен със светлина”. Тази Тъмнина - казва Корбин - е игноранцията на човека. Да се мине през нея е ужасно и болезнено, защото тя унищожава всички норми, с които човекът е живял.

Тъмнината около полюса, годишното проникване от светлината на слънцето е едновременно земно и символично. От една страна това е ситуацията на Северния полюс, където има шест месеца тъмнина и шест месеца светлина. Характерно е за езотеричните традиции, че същите образи са валидни на две или повече нива. Мистичното и символично равнище е, че проникването на Тъмнината на полюса е фундаменталната реалност на всеки индивид. Накратко, в науката на Платон нереалното е реално, а материалното е неговата сянка.

Търсещият, чрез дълбока медитация успява да проникне в света на мистичното и да направи поклонение в Хипербореа, която липсва на картите. Аристеас, гръцкият поет е пътувал до Хипербореа. Мистичното пътуване на духа до Хипербореа често се среща в древната гръцка литература.

Пътуването до този Полюс е илюстрирано от появата на лъч светлина, излизаща от дълбините на ада и насочваща се към рая на космическия север.

Както споменахме, Полюсът е и Планина, наричана Планината Каф в ислямската традиция, която като изкачването на Данте представлява непредаването на поклоника през духовните състояния.

Нашето търсене на Хипербореа е стремежът да се върнем в Парадеша или в Рая, в началната люлка на човешкото съществуване. Значението да знаем къде е земното разположение на загубената цивилизация в северните райони се засенчва от нейния символичен смисъл.

Да се търси Хипербореа означава да се тръгне по пътя на духовното усъвършенстване и просвещение. Планината, Островът, Неподвижната Скала, намираща се в полярна ориентация символично означава търсенето на Окончателната реалност.

Нейната неподвижност ни закотвя в тази най-важна за човека задача...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ