На 13 май 1981 г. Мехмет Али Агджа стреля по папа Йоан Павел II на площад “Свети Петър” в Рим.

Точно 19 години и един месец по-късно Агджа, в 21,30 ч. беше натоварен на италианското летище Анкона на турски ATR-42 и съпровождан от агенти на турските специални служби кацна на летището в Истанбул. По този начин една от най- големите афери на XX век започна да се приближава към своякрай. Заедно с отдалечаването на турския самолет с Агджа се отдалечаваше окончателно и шансът някога да се разбере кой и защо издаде заповедта да се стреля по папата.

Заедно с това вероятно вече никога няма да стигнем и до истината кой наистина беше този турчин с хитър вълчи поглед, роден през 1958 г. в прословутата провинция Малатя в източна Турция, дала началото на турската мафия и на едни от най-големите престъпници в съвременната история на Европа.

Дали Агджа беше “параноичен шизофреник”, както го определиха италианските лекари по време на първия процес през юли 1981 г., когато той все още не се беше сетил за “българската връзка”. Или пък беше надарен мошеник и лъжец, който 19 години прилагаше тактика, с която постигна невъзможните три цели: без да каже истината получи помилване и поне засега не даде повод на нито една от тайните организации на Изток и Запад да го ликвидират.

В поредицата от материали за папата “Строго секретно” през последните 6 години направи най-много за поставянето на нещата в тяхната истинска светлина...

Като младеж Агджа влезе в крайно дясната организация “Сивите вълци” /чието наименование идваше от митичния вълк, който през XI век е довел селджуците от Централна Азия в Анадола, където те поставили началото на турската нация/. “Сивите вълци” бяха националистична-мистично-терористична организация, свързана с десния политически спектър. Именно те създадоха силната “дясна мафия”, която проникна в цялата власт в Турция и завладя трафика с оръжие и наркотици, създаде бойни групи за война срещу кюрдите и изгради връзки с арабските фундаменталисти.

Но въпреки своя ислямиски характер “дясната мафия” в Турция беше създадена и след това покровителствана от ЦРУ и НАТО, тъй като тя трябваше да бъде организатор на съпротивата в случай на нападение на СССР.

Шеф на “дясната мафия” беше всемогъщият Абдула Чатлъ, който преди 3 години беше ликвидиран в автомобилна катастрофа в Сусурлук.

Неговата дясна ръка Алатин Чакичи в момента е в истанбулския затвор “Картал”, същия, в който беше затворен след докарването от Италия и Агджа.

През миналата година в този затвор беше и Орал Челик, земляк на Агджа, считан за “сивия кардинал на дясната мафия”.

Най-вероятно организаторите на първото бягство на Агджа от същия затвор през ноември 1979 г. бяха Челик и Чатлъ. Те бяха и неговите закрилници при европейските му пътешествия и през 19-те години в италианския затвор.

20-годишният Агджа бързо спечели авторитет сред “Сивите вълци”, защото именно на него повериха убийството на 1 февруари 1979 г. на главния редактор на левия вестник “Милиет” Абди Ипекчи.

Съдията Теран, който му прочете смъртната присъда за убийството, отбеляза, че въпреки младата възраст Агджа още по онова време беше един от лидерите на вълците и знаеше всички техни тайни, но нито при следствието, нито на процеса не издаде нищо.

На процеса Агджа обещаваше, че “скоро ще направи големи разкрития”. Но още на 25 ноември избяга от охранявания затвор с помощта на турските специални служби, свързани с десните генерали, ЦРУ, с крайнодесните среди в НАТО, в това число масонската ложа Propaganda Due и неофашистката италианска организация “Гладио”.

Веднага след бягството Агджа се обади нахално в редакцията на “Милиет” и призна, че именно той е убил главния му редактор Ипекчи.

И още нещо, което не се “помни” на Запад. В същото обаждане, още през 1979 г., две години преди атентата срещу папата и три години преди измислянето на “българската следа”, Агджа заяви, че има намерение да убие папата.

Няколко дни по-късно той вече беше в обхванатия от революционна лудост /след свалянето на шаха Реза Пахлави/ Иран. Вероятно именно през този период е бил вербован от един от резидентите на ЦРУ в региона - Пол Хенци. В Техеран получи терористично обучение, фалшив паспорт и списък с различни адреси в Европа. По-късно стана известно, че е бил в Швейцария, Германия, Италия, България.

По време на една от “екскурзиите” си до Италия, доста преди да стреля по папата Агджа успя да влезе на една от неговите срещи с вярващи и беше само на два метра от него. “Сивият вълк” оглеждаше своята бъдеща жертва.

На 13 май 1981 г., когато Агджа стреля на “Свети Петър” по Йоан Павел II от изстрела се изплашиха само гълъбите. Хората даже не помръднаха. Не можеха да повярват. Най-голям рефлекс показа стоящата до убиеца сестра Луция, която с точен удар с чадъра свали Агджа на земята. След това върху него се хвърли и млад карабинер. “Защо го направи” - викаше сестрата. “Не съм аз. Не съм аз” - отговаряше Агджа. Но когато го вдигнаха от земята започна да се дере: “Аз съм. Аз съм.”

Още при първите разпити започна да прилага тактиката, към която се придържаше до последните си дни в италианския затвор. Отговаряше най-подробно за епизодите от живота си, за подготовката на атентата, но на следващия ден отричаше всичко и започваше със същите подробности да разказва новата си версия, която беше също толкова достоверна, колкото първата, третата, четвъртата и т.н.

Именно по този начин Агджа стигна до “българската връзка”.

Но преди него тя се появи на страниците на Readers Digest от спорната, заради своите връзки с ЦРУ, американска журналистка Клеър Стърлинг.

Около Агджа ставаха и други неща. Той беше още в адриатическия затвор в Марино ди Тронто, когато в килията беше посещаван от десетки агенти на специалните служби, някои от които - като Андреа Пациенца, или шефът на италианското разузнаване Пиетро Масумечи - бяха свързани с ЦРУ или с разузнаването на Ватикана.

И чак след предварителната обработка и подготовка, турчинът, като папагал беше въвлечен в аферата на западните специални служби, на специалните служби на Ватикана, на Banko Ambrosiano, масоните, Propagandа Due, Калви, Синдона и т.н., срещу Сергей Антонов, Жельо Василев, Тодор Айвазов. Срещу България.

В този процес участваше и кардинал Марчинкус, който беше човекът на ЦРУ във Ватикана, и няколко други още по-странни личности от обкръжението на Войтила. В него по-късно участваше и самият Йоан Павел II.

Но въпреки старателната подготовка на Агджа, чийто показания изглеждаха доста стройни и логични, той започна да се заплита в пълни измислици. Въпреки това западните медии не го опровергаваха. По този начин версията на Агджа за “българската връзка” шества и до днес.

Но глупостите на Агджа не бяха достатъчни за “доказването” на българската вина. Специалният прокурор Иларио Мартела /а след него Антонио Марини и Росарио Приори/ не можа да намери нито едно доказателство в брътвежите на турчина, за да докаже “българската връзка”.

Съдът трябваше да оневини всички обвиняеми българи. Още повече, че Агджа се отказа от своите показания и накрая декларира, че е бил принуден да ги даде от...агенти на ЦРУ. Само в този момент казваше част от истината.

В затвора в Марино ди Тронто Агджа беше в една килия в Джовани Сензани, един от организаторите и идеолозите на Червените бригади, съучастник в отвличането и убийството на Алдо Моро. Той беше посещаван често в килията от арестувания /но тайно сътрудничещ на полицията/ шеф на неаполитанската мафия Рафаеле Кутоло.

Преломна за живота на Агджа обаче се оказа визитата на Йоан Павел II в затвора. На 27 декември 1983 г. папата се срещна с него на четири очи в римския затвор Ребибия и между другото го запита дали знае третата тайна на Фатима. Агджа нямаше и понятие за какво става дума.

Което обаче не му попречи веднага след срещата с папата да предизвика поредния цирк, като в третия процес срещу него заяви: “Фактът, че стрелях по папата е свързан с третата фатимска тайна. Аз съм Месията. Аз съм новото превъплъщение на Исус Христос и дойдох на земята, за да оповестя края на света”.

И още тогава стана ясно, че Йоан Павел II e в клещите на своя мания, свързана с третата тайна на Фатима и че никога няма и да помисли да се извини на България.

Агджа започна да схваща най-накрая за какво става дума и за първи път започна да се държи като наистина психически болен човек. 10 години подписваше всички свои писма с името “Месията”. Повтаряше навсякъде, че е “елемент от тайнствения божи план, който е бил разкрит във Фатима”. Това повтори и на 13 май 2000 г. по италианската телевизия.

Престана да контактува с когото и да било. След като го пренесоха в затвора Монтеакуто в Анкона беше държан в единична килия 2 х 3 метра с телевизор и кухня, на която сам си готвеше, тъй като се страхуваше, че ще бъде отровен. Гледаше постоянно телевизия. Беше добре ориентиран в проблемите на световната политика. Беше и примерен затворник, заради което му опростиха 1500 дни от присъдата.

Пазачите на затвора твърдяха, че това е един психопат. Но прокурорите, които работеха с него бяха убедени, че това е добър играч и че с всяко свое изказване предаваше на “Сивите вълци” и на своите истински господари посланието “никога няма да ви предам”.

Заради това Агджа е жив все още.

Самите италианци и до днес не знаят дали Агджа е идиот или играч. В първото ги убеждаваше неговата адвокатка Марина Магистрели, благодарение на чиято влияние Агджа получи помилване.

Агджа сега се намира в луксозна двуетажна килия в затвора Картел в азиатската част на Истанбул. Турчинът трябва да отседи там още 3460 дни за убийството на Ипекчи. Но най-вероятно ще бъде освободен предсрочно, ако бъде обхванат от амнистия.

Щом досега не издаде своите работодатели Агджа едва ли ще го направи и в бъдеще.

Но има и други варианти, които се дължат на истината, че една тайна не е тайна, ако я знаят поне двама души.

Вероятно му казаха някои неща, поради което започна да твърди, че атентатът срещу Йоан Павел II е бил подготвен от Ватикана.

Все по-близо до истината е. Разбира се, ако не бъде избран най-простият и сигурен вариант. Че мъртвите не говорят.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ