Американската сонда Mars Global Surveyer /MGS/ успя да направи доста качествени снимки на прословутото “Лице” на Марс през април 1998 г. Става дума за така нареченото Лице от Сидония.

Преди това “Лицето” беше заснето през 1976 г. от сондата Viking. Още тогава се разбра, че този обект е около 2,5 км дълъг, около 2 км широк, а височината му е няколкостотин метра. Още от снимките на Viking се роди хипотезата, че става дума за изкуствено лице, т.е. за нещо което не е създадено от природата, а от разумно действие, че лицето е хуманоидно, че е изкуствена структура, направена от интелигентен вид /местен или гостуващ/ за да остави върху повърхността на Марс огромното хуманоидно “Лице”, независимо дали става дума за техния, нашия или някакъв друг вид.

Снимките, направени от MGS, имаха обаче четири недостатъка - ниска гледна точка, нисък ъгъл на слънцето от посоката под “челюстта”, почти пълна липса на контраст, и твърде много “облачност”, размазваща светлината и елиминираща сенките. Отгоре на всичко когато снимките бяха пуснати за публикация те бяха обработени с два филтъра, които още повече замъглиха детайлите на “Лицето”.

Използването на втория филтър имаше направо унищожително въздействие и беше изключително трудно да се получи материал, който да има качество за научните среди.

Тогава се появи и въпросът - как всъщност ще изглежда “Лицето от Сидония”, ако снимките са направени в по-добри светлинни условия. За тази цел бяха използвани няколко компютърни техники, симулиращи различно осветление и перспективи, без да се нарушава по какъвто и да било начин същността на обекта.

Представените тук резултати показват негативът на “Лицето” най-отляво. След включването на светлината източникът на осветлението е от северозапад, което създава и съответните сенки /снимката в центъра на триптиха/. След това бяха оптимизирани яркостта и контрастът, от което се получи последната снимка вдясно.

Обработените по този естествен за светлинните условия на Марс начин снимки не оставят никакво съмнение в изкуствения произход на “Лицето”.

В сравнение с първите снимки на Viking, на които личат само очите, носът и устата, на снимките на MGS се виждат всички подробности - веждите, ноздрите, устните.

Подробните изследвания със специални софтуерни програми доказват, че вторичните лицеви части съществуват там, където ги предполагат и хипотезите, и никъде другаде върху обекта. Освен това всяка вторична черта се намира точно на очакваното място, има точно очаквания размер, форма и ориентация.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ