На 12 август загина руската атомна подводница “Курск”. На 17 август “Строго секретно” беше готов със своята версия, отпечатана в нашия брой на 4 септември като уводна статия, написана от мен под заглавие “Какво всъщност се случи на “Курск”.

В нея, като първо печатно издание в света беше изложена версията, че “Курск” е била потопена след удар с американска подводница.

Тази версия тръгна по световните канали и беше препечатана и цитирана.

Тогава посочих, че “Курск” вероятно е била таранирана от чужда подводница и смъртоносно ранена.

Връщам се към това, за да се открои още веднъж разликата между “Строго секретно” и другите български медии. Разликата е във възможностите за събиране, анализиране и обобщаване на информацията, в познаването на механизмите на вземането на политически и оперативни решения и т.н.

Потвърждения за тази версия започнаха да “изтичат” няколко седмици по-късно - към средата на септември и началото на октомври. Отминалото оттогава време вече дава възможност за изграждането на по-подробна картина на катастрофата. Но тя едва ли някога ще бъде потвърдена официално. Даже може да бъде скрита. Защо ли?

Ще разберете, когато прочетете долните редове...

Преди това ще посоча, че такъв анализ беше направен само от няколко основни световни разузнавания...

Причината за гибелта на К-141 “Курск” беше най-вероятно удар с американската атомна подводница SSN-23 USS Jimmy Carter от класа Sea Wolf. Това беше онази втора американска подводница, която заедно с Memphis от класа Los Angelis присъстваше в акваторията на Баренцово море по време на ученията, в които участваше “Курск”. Memphis след това влезе в норвежко пристанище за “планирани ремонтни операции”. Но когато руснаците поискаха да направят инспекция на борда на двете подводници Пентагонът им отказа категорично.

Президентът Путин беше информиран за катастрофата още на 12 август. Задачата му беше изключително трудна. От една страна ставаше дума за смъртта на най-добрата руска атомна подводница, на нейното уникално въоръжение, на 118 подводничари и на кода “свой-чужд”, който можеше да реши всяка война. От друга страна обаче беше реалната опасност от термоядрена война, до която сме били само на минути или на една команда, която е могла да дойде от борда на крайцера “Петър Велики”, намиращ се наблизо до “Курск”.

Путин беше пред страшен избор. Или да съобщи истинските причини за гибелта на “Курск” и да изправи света на ръба на ядрена война, или да замълчи и да направи сделка, преди всичко със своята съвест, но в резултат да постигне реална стратегическа изгода за Русия. Избра вторият вариант...

Последният таран

...Всичко на борда на “Курск” стана мигновено, в течение на 10-12 секунди. “Курск” изплуваше от водата със скорост 20 възела /около 40 км на час/. Вече беше вдигнал перископа и радиоантените. Всичко вървеше по плана. Изведнъж се чу стържене на метал в района на носовия отсек. От удара с неизвестния обект се взриви балон със сгъстен въздух. Носът на лодката се насочи към дъното. След 145 секунди подводният крайцер с висока скорост се вряза в дъното на Баренцово море. Ударът на огромната подводница, тежаща 18 000 тона, беше ужасен. Корпусът й се разпори на няколко места. Бойните торпеда се откъснаха от стелажите и детонираха. Взривът им унищожи цялата предна част на корпуса и всички водонепроницаеми прегради. Десет секунди след взрива “Курск” беше могила.

Но освен двата взрива, регистрирани от норвежките сеизмолози, за които така натрапчиво твърдяха представителите на НАТО, под водата имаше и трети взрив.

Тежко ранената по време на тарана американска подводница Jimmy Carter бавно отпълзяваше от “Курск”, изхвърляйки аварийни буи. Тя се нуждаеше от 45 минути и 18 секунди, за да отплува от мястото на катастрофата само на половин миля. Всъщност това беше дрейф, докато нейният екипаж също се бореше за своя живот. В този момент на борда на американската подводница избухна взрив.

След това следите на “убиеца” бяха загубени, като от “Петър Велики” продължаваха да следят ставащото под водата. Най-вероятно на най-малък ход Jimmy Carter стигна до най-близката военна база на НАТО в Норвегия, където се крие и досега. Американците преднамерено демонстрираха обаче как другата - Memphis, влиза в норвежкото пристанище и даже допуснаха на безопасно разстояние до нея един руски кореспондент. Memphis беше параванът за истинския убиец Jimmy Carter, който и до днес никой не е видял.

Какви бяха изводите на комисията,

ръководена от вицепремиера Иля Клебанов:

“Катастрофата е станала вследствие на детонация на част от бойния заряд в първия торпеден отсек, което е причинило обширно разрушение на корпуса в района на първия и втория отсек, нарушаване на херметичността на преградите на третия и четвъртия отсек, което е довело до бързо - 110-120 секунди - потъване на лодката и гибел на екипажа.

Анализирайки причините, които са могли да причинят взрива, могат да се посочат следните:

1. Детонация на боезапаса /ракета, торпеда или устройство за бързо презареждане/ при механично въздействие, като срив от мястото на укрепването им при мощен динамичен удар на лодката в твърда повърхност със скорост 40 км/час.

2. Детонация на част от боезапаса /ракета, торпедо/ при взривно въздействие от пряко поражение на корпуса от бойна ракета или терпедо в района на първия отсек.

3. Детонация на борда от свободен водород, вследствие на негово изтичане от акумулаторните батерии, пожар или от детонация на боезаряди.

Намиращите се на разположение на руския военноморски флот хидроакустични прибори в района на гибелта на “Курск” са регистрирали ТРИ ВЗРИВА.

Първият в 7,30 ч. сутринта на 12 август, с малка мощност до 300 грама взривно вещество в тротилов еквивалент. Вторият, след 145 секунди, с голяма мощност до 1700 кг. еквивалент, и третият - след 45 минути и 18 секунди, с малка мощност до 400 грама тротилов еквивалент.

Първият и вторият са били идентифицирани на мястото на катастрофата на “Курск” с отклонение до 150 метра.

Третият е бил фиксиран примерно на 700-1000 метра от точката, където се намира “Курск”.

Гореизложеното дава основание за извода, че за версията за поражението на “Курск” от бойно изделие, взрив на водород, или на мина няма в дадения момент достатъчно доказателства. Защото в тези случаи не може да се обясни промеждутъкът от времето между първите два взрива.

Наличните данни сочат, че вероятната причина за детонацията на боекомплекта в първия торпеден отсек е могъл да бъде ударът на “Курск” в дъното на Баренцово море, последвал след първия взрив в 7,30 ч. Пълното отсъствие на каквито и да било опити на екипажа през следващите 145 секунди да използват каквото и да било спасително средство или аварийна сигнализация сочи, че управлението на лодката е било загубено в първите 10-20 секунди след началото на катастрофата. Това е могло да стане само в резултат на бързото заливане или изгаряне на втория отсек.

Първият взрив трябва да се разглежда не като причина за гибелта на “Курск”, а като един от признаците на развиващата се катастрофа. Според данни на конструкторите такъв взрив е могъл да бъде предизвикан от механично поражение от балоните с високо налягане, разположени между твърдите корпуси в района на преградата между първия и втория отсек.

В този случай версията на стълкновението на “Курск” с друг подводен обект стана най-вероятна.”

Информационните игри

Всъщност версията за удар на “Курск” с друга подводница звучеше в коментарите на командващите военноморския флот на Русия още от началото. След това изчезна. Или по-точно, я спряха.

На 15 август /на следващия ден след като светът разбра за трагедията/ от Москва, позовавайки се на анонимен източник в американската администрация, беше съобщено: “По време на произшествието с руската атомна подводница “Курск” в близост до нея са се намирали две подводници на САЩ, акустиката на едната от които в събота фиксира взрив”.

Точно 31 минути след това анонимно съобщение от САЩ дойде “официален отговор”: “В момента, в който руската подводница “Курск” потъна в Баренцово море тя беше наблюдавана от американския военен кораб за електронно разузнаване Loyal. Той се намираше от “Курск” на 400 км. и не може да е участвал в инцидента с руската подводница. Представителите на САЩ обаче не уточниха дали американският кораб е успял да получи някаква информация за “Курск” и дали в момента на инцидента в района е имало и други съдове под американски флаг”.

Вечерта на същия ден командващият руския военноморски флот Владимир Куроедов за първи път коментира възможността от удар на “Курск” с американска подводница.

В отговор американците организираха “изтичане” на информация за двата взрива на “Курск” и пуснаха версията за изпитанията на новите торпеда с ракетна тяга, които са били “причина за трагедията”.

В този момент Путин и ръководството на Министерството на отбраната вече бяха сто на сто сигурни, че “Курск” се е ударил с друга подводница. Спасителната й буя беше заловена, а фрагменти от лодката-убиец, останали на мястото на сблъсъка вдигнати от морското дъно.

Не беше определена само националността на чуждата подводница. Вероятно американците се надяваха, че остатъците от Jimmy Carter няма да са достатъчни за определяне на нейната националност.

Дали наистина

Jimmy Carter?

Но коя беше всъщност тази подводница? Дали наистина ставаше дума за Jimmy Carter или за Memphis?

Цитираните по-долу данни са по информация на руското министерство на отбраната.

Според данните на радиоразузнаването и на акустичното скениране в района на ученията на Северния флот от 7 до 12 август се намираха две американски подводници. Едната от клас Los Angelis, а втората от клас Sea Wolf. Действаше и кораб от разузнаването на Норвегия Makiata и пет разузнавателни самолета Orion.

Веднага след катастрофата на “Курск” разузнавателната активност на указаните кораби спадна до нула, което не е характерно за действията на флота на НАТО в подобни ситуации. Обикновено в такива условия те се опитват да съберат най-подробна информация. Вместо това корабите на НАТО бяха веднага изтеглени от района на ученията и препратени към базите в Норвегия.

На втория ден след гибелта на “Курск” САЩ предложиха да прехвърлят в района на аварията свои спасителни средства. Въпреки отказа на руската страна те прехвърлиха група специалисти-подводничари и оборудване от базата в Норфолк /САЩ/ в Англия, а оттам в Норвегия.

Фактически веднага след катастрофата американските подводници напуснаха района на учението. Но от този момент престана да постъпва каквато и да било информация за едната от тях. Подводницата от класа Los Angelis беше вкарана в норвежката база, където стана “смяна на екипажа”. Местонахождението на втората, от клас Sea Wolf, досега не може да се установи. За нея липсват каквито и да било данни от момента на началото на операцията по издирването. Разчетите показват, че конструкторските особености на някои от американските подводници допускат варианти, при които в случай на удар при насрещни курсове при голям ъгъл на атаката към оста на ударената лодка получените повреди не водят до катастрофални последици на тараниращата подводница. С “Курск” е възможна ситуация, в която тараниращата я чужда подводница да е разпорила нейния корпус на стиковката между първия и втория отсег. “Курск” я е подхванал и изхвърлил на повърхността, което е дало възможност на американския екипаж да организира битката за оцеляване. Но едновременно тя е станала огромна тежест за “Курск” и е ускорила заливането на повредените части.

Подводниците от клас Sea Wolf се считат за по-съвременни от Los Angelis. Тяхното производство започна в разгара на студената война. Всичките тези подводници, след изчерпването на ресурса, бяха превърнати в тренажори. Всички, освен една. Това беше подводницата SSN-23 USS Jimmy Carter, която беше модернизирана и предадена на силите на НАТО. На нея беше монтиран нов ядрен реактор, корпусът беше усилен с керамика, която увеличи дълбочината на потапяне. Но навигацията й продължи да бъде най-слабото място. Последната подводница от класа Sea Wolf се използваше изключително за разузнавателни операции, тъй като не е оборудвана със система за вертикално изстрелване на ядрени ракети.

Политическите игри

Последвалото информационно затъмнение и откровени лъжи и от двете страни имаха смисъл само в контекста на избухналата дипломатическа битка между Русия и САЩ.

На следващия ден след като руснаците съобщиха за катастрофата Англия, Норвегия и САЩ предложиха помощ. Англичаните я предложиха два пъти като всеки път министърът на отбраната Джек Хун съпровождаше предложението с коментар. Първият беше: “Що се отнася до версията за удар на “Курск” с чужда подводница това не е била британска лодка”. А вторият: “В района на бедствието в този период нямаше английски подводници, поради което те не могат да са причина за удара на “Курск” ако такова стълкновение е било причина за аварията”.

В щаба на НАТО вече знаеха, че в Русия знаят, че “Курск” е била ударена от американска подводница.

На 16 август министърът на отбраната на Русия Игор Сергеев по телевизията заяви направо за “таран на “Курск”.

В същия ден неговия американски колега Уилям Коен му изпрати писмо изразяващо съболезнования и солидарност на “американските хора с пагона”. За онези, които могат да четат между редовете това вече означаваше много.

През целия ден на 16 август имаше съобщения за преговори и консултации между английските и руски военни. Но преди всичко се отстраняваха недоразуменията от началното приписване на подводницата Jimmy Carter към силите на НАТО.

Денят завърши с официално обръщение на Русия към Норвегия и Англия за помощ.

На следващия ден - 17 август, Путин официално благодари на премиера на Англия Тони Блеър за “помощта в Баренцово море”. Благодарност най-изненадващо получи и премиерът на Израел Барак, което означаваше, че на определен етап и той е бил някакъв посредник.

Но Путин не каза нито дума за Клинтън и САЩ. Същия ден зам.-началникът на щаба на руския военноморски флот вицеадмирал Александър Побожий проведе в Брюксел преговори с представители на главното командване на обединените въоръжени сили на НАТО в Атлантическия океан. Беше заявено, че е постигнато “пълно взаимно разбирателство”. Националната принадлежност на подводницата-убиец беше окончателно уточнена.

На следващия ден представителят на Пентагона контраадмирал Крайг Куигли направи доста странно изявление: “От аварията на “Курск” не трябва да се правят никакви изводи относно състоянието на готовността на руския военно-морски флот. Нито от този, нито от която и да било друга авария не трябва да се правят подобни макроизводи. Такива нещастни случаи могат да се случат по различни причини с различни военно-морски сили по целия свят. Сега нашата грижа е да се опитаме да спасим членовете на екипажа на борда на подводницата”.

Странностите в това изявление са поне две. На първо място защо Пентагонът изведнъж така се загрижи за поддържането на реномето на руския флот? И на второ място - американските специалисти въобще не бяха допуснати до “Курск” и нямаха никакво отношение към опитите за спасяването на екипажа му.

Тогава за какво говореше американският контраадмирал? Но думите му бяха странни само за непосветените. Защото неговото изказване беше заповед към медиите на Запад да сменят тона и начина на отразяване на трагедията на “Курск”. Сигналът подейства мигновено. В тези медии, за разлика от българските медийни актуални изтърсачета и идиотчета, знаят как да приемат такива сигнали. До момента на това изказване западните издания бяха пълни с материали за “края на руския военноморски флот и на мечтите на Путин за възраждането на морската слава на Русия”. След изявлението западните медии го обърнаха “на сълзи”, подчертавайки човешкия мотив в трагедията.

Тайната дипломация между Путин

и Клинтън

След съобщаването за трагедията на “Курск”, на Владимир Путин се обадиха много държавни глави, които изразиха съболезнования.

Особеността на разговора му с Клинтън се състоеше в това, че американският президент вече знаеше, че фаталния удар на “Курск” е бил нанесен от американска подводница.

И Путин в този момент вече знаеше за американския удар.

Двамата говореха чрез преводачи.

Вместо таен разговор те можеха да изберат и друг вариант - всяка една от страните да съобщи своята версия, но това щеше да има фатални последици и за САЩ и за Русия.

Въпросът се състоеше в това кой първи ще открие картите си. И тъй като Клинтън протакаше, Путин пръв започна разговора.

Путин каза, че на мястото на катастрофата са намерени преки и неопровержими доказателства за американския таран. Разбира се в този момент Клинтън можеше да отрече. Той знаеше, че подводницата вече е далеч от мястото на катастрофата. Но той знаеше също, че доказателствата /буи, фрагменти от обшивката и надстройката/ могат да бъдат показани от руснаците на международната общественост.

Републиканците щяха да се възползват от това и да обвинят администрацията на Клинтън в преднамерено провокиране на ядрен конфликт. Демократите щяха да загубят предварително изборите.

В този момент се решаваха огромни въпроси, както за Русия, така и за САЩ.

Клинтън отговори, че разполага с необходимата информация и предложи да обсъдят ситуацията.

Путин можеше да поиска от Клинтън да признае публично вината на американската страна и да се извини. Но той все пак е кадър на КГБ, а там много-много не се говори за такива неща. На второ място и Путин щеше да загуби от евентуалното пълно разкритие. Защото светът щеше да обвини САЩ и Русия в безотговорност и взаимни военни игри, в които са неспособни да контролират своите най-опасни видове оръжия.

Та нали ударът на подводниците можеше да бъде начало на трета световна война? Мирът щеше да бъде подкопан по вина на Клинтън и Путин в момент, когато Клинтън е в края на мандата си, а Путин - в неговото начало.

И Путин се съгласи да обсъдят ситуацията.

Пазарлъкът започна...

Клинтън обеща, че ако демократите останат на власт те вече няма да оказват влияние върху Русия заради войната в Чечения, че в битката на Путин с олигарсите Вашингтон ще запази неутралитет. Тъй като Путин мълчеше Клинтън продължи: след решаване на ситуацията в Югославия ще бъдат гарантирани интересите на Русия на Балканите, включително отстраняване на режима в София.

Но Путин продължаваше да мълчи.

Тогава Клинтън, свикнал като всеки американец да оценява ситуацията с цифри, спомена една сума в долари, която Русия ще получи като компенсация заради гибелта на “Курск”.

Путин започна да се съгласява.

Той се съгласи да приеме и директорът на ЦРУ Джордж Тенет, който по същото време беше в София и Букурещ, чиято визита в Москва не беше планирана, но който трябваше да замине за Русия, за да уточни подробностите.

Путин обаче очакваше най-важния за него финал. И той последва.

Чак тогава Путин благодари на Клинтън и изрази увереност в “бъдещото взаимодействие и взаимно разбирателство”.

Какъв беше този финал и “взаимно разбирателство”.

Не трябваше да чакаме дълго.

На 6 септември, след поредната лична среща на Путин и Клинтън в ООН в Ню Йорк, президентът на САЩ заяви, че Вашингтон се отказва от плановете си за развитие на националната система за противоракетна отбрана. Клинтън потвърди готовността на САЩ да се придържат към договора за противоракетна отбрана от 1972 г.

За да се разбере какво всъщност се случи, ще спомена, че за администрацията на Клинтън програмата за антиракетна отбрана трябваше да бъде основният коз на демократите в предстоящите президентски избори. Програмата трябваше да осигури победата на Ал Гор. Отказвайки се от нея Клинтън обаче избягна кошмара да бъде огласена истинската причина за гибелта на “Курск”, която щеше да гарантира предварително абсолютната победа на Джордж Буш - младши.

Путин спечели една огромна победа. С цената на страшния избор, пред който застана на 12 август, веднага след като му съобщиха за гибелта на “Курск”. Да обяви истинската причина и да изправи света на ръба на ядрената катастрофа или да спечели една битка, носеща реални изгоди за Русия.

Ето защо Путин беше прав, когато говореше, че екипажът на “Курск” геройски загина за Родината. По-точно - за интересите на родината.

“Шквал”, Поуп

и “свой-чужд”

Зад кулисите на “Курск” се разиграваше още един изключително важен сюжет - за уникалните торпеда “Шквал” на борда на “Курск” и заловения американски шпионин Едмонд Поуп, специалист именно по тези торпеда и за кода “свой-чужд” на борда на подводницата.

Да започнем подред.

“Курск” беше сред най-опасните руски подводници. Като деветте други нейни близнаци от същия клас тя може да носи както стратегически, така и тактически ядрени ракети. Всичките те са специализирани в унищожението на вражески самолетоносачни групи. Може едновременно да изстреля под водата индивидуално самонасочващи се към различни цели 24 ракети и маневрирайки да унищожи цяла флота на врага.

Но на борда си “Курск” имаше още едно страшно оръжие. Руснаците го наричат “Шквал”, а НАТО - SS-N-16A Stallion, остроъгълно, с ракетна тяга торпедо, с тъп боксьорски нос, което може да надмине свръхзвуковата бариера под водата. Според американците, от “Курск” са били извършени опити с нова версия на “Шквал”. И то е било виновно за гибелта.

За какво става дума?

Западът научи за първи път за технологията на “Шквал” преди 20 години, когато съветската цензура не беше достатъчно бдителна и не спря една публикация в специализирания печат, в която се описваше торпедо, което може да се движи с невероятно висока скорост под водата, вътре в балон от газ под високо налягане. В съприкосновение с водата влиза само неговия нос. Триенето е толкова малко, че торпедото изминава за една секунда по един километър. За американските подводници от времето на студената война такова оръжие беше смъртоносно.

“Това е оръжие-убиец - твърдеше бивш американски специалист. Представете си руска подводница, преследвана от американска. Руснакът чува, че сме изстреляли по него торпедо и отговаря с няколко Шквала, като едно от тях унищожава нашето торпедо, а второто ликвидира американската подводница преди тя да успее да изстреля втори залп. В контекста на цялостна война “Шквал” могат да дадат на всеки руски капитан достатъчно време да унищожи цялото източно или западно крайбрежие на САЩ. “Шквал” не дава никакъв шанс на врага. Торпедо, което оставя далеч назад даже свръхзвуковия американски изтребител F-16.”

Това беше една от причините, заради които Москва не можа по никакъв начин да допусне чужди спасителни екипи до “Курск”.

За американците проблемът с “Шквал” е и че то не може да бъде засечено, тъй като почти няма никакъв контакт с водата.

По времето на катастрофата на “Курск” в затвора Лефортово в Москва вече беше задържан 55-годишният американец Едмонд Поуп, обвинен именно в опит да открадне документацията за “Шквал”. Работещ най-вероятно за военноморското разузнаване на САЩ, Поуп е един от добрите специалисти по руските подводни ракети и торпеда.

Конфузът в Белия дом беше голям. За Поуп стана дума между Путин и Клинтън. Засега Путин мълчи.

Предстои поредният пазарлък.

Вероятно Поуп ще бъде разменен срещу Олдрич Еймс. За да се потвърди старата истина след свалянето на пилота на U-2 над СССР - Франсис Пауърс, преди 40 години, че единственото по-лошо нещо от заловен шпионин е заловеният жив шпионин.

Москва не можеше и не може да допусне чужди екипи до “Курск” заради още една, още по-важна причина. Наред с ракетите и торпедата на “Курск” се намира още нещо изключително важно във втория и третия отсек. Става дума за свръхсекретната апаратура за разпознаване “свой-чужд” и за електронните кодове за изстрелване на руските ракети с ядрени бойни глави. Да стигне до тази тайна е най-съкровената мечта на САЩ и НАТО. За нейната реализация те са готови на гигантски разходи и още по-гигантски риск. Неслучайно в района на катастрофата сега е голям противоподводничен кораб, който е оборудван с най-новия хидроакустичен комплекс “Звезда” и денонощно проверява дъното за чужди подводници. Защото ако тези секретни системи и кодове попаднат в ръцете на американците Русия ще загуби целия си стратегически паритет. В случай на военен конфликт руските ракети ще се самоунищожават, летейки към самолетите и корабите на противника, приемайки ги за свои. Ще ослепее противовъздушната система. Получавайки кодовете за пускането на ракетите, противникът ще може да унищожи руските обекти с помощта на руските подводници.

Разбира се, кодовете могат да бъдат сменени. Това обаче се нуждае от време и от пари. От огромни пари. През 70-те години, когато съветският летец Беленко избяга със секретния си изтребител в Япония /а заедно с него и с апаратурата за разпознаване/ смяната на системата “свой-чужд” в цялата система на въоръжените сили на СССР струваше половината бюджет на целия СССР.

Това е истината за “Курск”.

Истината, която най-вероятно никога няма да бъде потвърдена.

Това е истината за причината на катастрофата. Всички тайни на борда на “Курск” ще останат завинаги на дъното на Баренцово море.

7 октомври 2000 г.

P.S. На 20 октомври започва операцията по изваждането на телата от “Курск”. Ще продължим да следим и другите версии.

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ