Последните дъждове над България се дължаха на плача на политиците над съдбата на българския народ, доведен до катастрофата от техните реформи.

Въпреки това Костов и неговото обкръжение, съставено от подобни и по-големи житейски и политически недоразумения, продължават да твърдят, че през последните три години жизненото равнище на българина се е покачило, че масовото недоволство се дължи на вроденото самосъжаление и на обстоятелството, че всички биха искали да имат капитализъм на масата си, и социализъм - в работата.

Междувременно се промуши обаче и една лоша статистическа цифра - че на един българин годишно се падат около 1500 долара брутен национален продукт, от които като се махнат данъците остават 1000 долара, които ако се разделят на 12 месеца дават около 80 долара, т.е. по около 170 лева средна заплата.

Дали ще го изчисляваме в левове или във валутата с американските президенти няма значение. Нещата са ясни.

Но тази цифра фалшифицира истинския мащаб на нашето богатство, чертано от Костов и Муравей. Това означава, че те или лъжат като цигани, или сме богати колкото заслужаваме, или сме бедни и тъпи, което обединява първите две и едва ли се нуждае от емпирично доказателство.

Наистина заплатите у нас са като в третия свят. Цените ни обаче са като в Западна Европа. Поради това най-добре е да се направи изчисление на брутния национален продукт според реалната покупателна сила на българина. Ще се обърнем към ЦРУ, което за българите е най-информираната агенция в света. Там твърдят, че България, според горното съотношение, се намира на около 130-о място в света от 193 държави. Ако се вземат статистиките на ОИСР /Organization of Economic Cooperation and Development/ през 1999 г. брутният национален продукт на един българин е бил 1600 долара, т.е. 20 пъти по-нисък от този в САЩ /32 328 долара/ и 15 пъти по-нисък от този в Германия /23 010 долара/. Това съотношение на богатството обаче се дължи на средната аритметична. Защото в България, според друга изпусната цифра, над 1000 лева месечно има само 1 на сто от населението. Къде отиват другите? В джобовете на същите бандити-политици.

За да схванем по-добре пропорциите, да изчислим в коя година САЩ и Германия са били на сегашното дередже на България. За САЩ това е била 1945 г., а за Германия 1947 г.

Ако се върнем от това пътешествие във времето, трябва все пак да сме доволни поне от едно нещо - че имаме свободата да ги псуваме и ругаем, което според актуалните ни демократи е най-голямото доказателство за тяхната демокрация.

Сред ругаещите ги винаги сочат и “Строго секретно”, с което оправдават своето съществуване пред Запада. Внимавайте, ако не сме ние, ще дойдат тези от “Строго секретно”.

А ние какво да кажем на Запада? Че ако дойдем, първото нещо ще бъде да ги избесим /ако намерим толкова въжета/, което ще е доста недемократично. Също така недемократично сочим, че благодарение на тандема Костов - Стоянов и останалите разбойници на Али Баба днес България изостава с много малко след такива икономически суперсили като Бермудите, Кайманите, Аруба, Бахама, Нова Каледония, Свети Петър и Микуелон, Форенска Полинезия, Мартиника, Малайзия, Британските Девичи острови, Науро, Северните острови Мариана, Гваделупа, Тринидат и Тобаго. А, щях да забравя - и Гуам. И че ако всичко върви наред и ако ни управляват все същите, след 60 години ще достигнем равнището на Германия и САЩ от 1965 г. Което означава, че дистанцията, деляща ни от най-богатите, ще се скъси наполовина, като междувременно по отношение на нашето индивидуално богатство ще догоним остров Гуам.

Това трябва да направим!

Ще ви обясня и как да го направим. Вероятно сте гледали филмовата серия, в която бандитите хванаха добрия герой, сложиха му белезници, набутаха го в един чувал и го хвърлиха от 10 000 метра в морето, пълно със зъбати акули. Продуцентите искаха да свършат поредицата с този откъс, но след това решиха да я продължат. Следващият откъс, направен след 2 години, започваше с надписа: “Нашият герой се оттърва от всички тези перипетии с нечовешки усилия.”

Ето как ще догоним остров Гуам след 20 години - всички, с нечовешки усилия. Междувременно и ние можем да им сложим белезниците, да ги набутаме в чувала и самолета, и да ги хвърлим в гъмжащото от акули море от 10 000 метра.

Най-добре до остров Гуам...

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ