През отчетния период президента каза и свърши

Никъде другаде по света няма по-голяма президентска фикция /рresidential fiction/ отколкото в България. У нас тя даже е вредна за държавата, тъй като е конституционно деструктивна. Така наречените президенти като Жельо и Стоянов разполагат само с вето. Като всички маргинални и случайни хора, стигнали до властта, те се занимават с президентско-правителствени войни за разширяване на своята “власт”. Ето защо е трудно да се схване кой наистина ръководи българската армия и българската външна политика, кой отговаря за икономиката в ситуация когато президентът-вето с един подпис може да спре всяко начинание, подготвено от правителството или парламента. По този начин силата на напълно фиктивния президент програмно се състои в неговия саботаж.

Самият термин - държавен глава, е пълно безсмислие. Каква “глава” щом като президентът няма никакви пълномощия. Разбира се добрият президент може да издигне престижът на България, а лошият да се превърне в заплаха за страната. Такава заплаха беше така нареченият Жельо - Либерало, една от най-големите подигравки на Луканов. Такъв е и сегашният Стоянов, играещ предопределената му роля в разгрома на България, една случайна личност, която току тича до гроба на дядо си, за да му докладва какво е останало от комунизма или се изтъпанва насред България, за да декларира, че е президент на всички българи, но преди всичко е седесарче.

На този фон забежките на онези, които искат разширяване на пълномощията на президента са по-опасни даже от дейността на самия президент. Според конституцията той не е само фикция, той е опасна фикция. Прави каквото си иска без да отговаря за нищо. Освен това функцията президент е не само вредна за държавата, но и скъпо струваща за избирателите.

Устройствената ситуация е абсурдна. Президентските избори които са преки, за определени личности, а не за партии би трябвало да са сериозен референдум. Те обаче са за държавен глава - фикция без никакви правомощия. Тези избори са още по-голям фарс, тъй като гледайки избираните досега двама президенти в обществото се налага мнението, че всеки би могъл да бъде президент на тази страна.

Ситуацията е още по-абсурдна ако се замислим за какво всъщност става дума. В НРБ лозунгът беше “правителството управлява, но партията ръководи”. Това означаваше, че министър-председателят се ръководеше от генералния секретар на партията. По този начин премиерът беше също фикция като функциите на правителството се изземаха от Политбюро и от ЦК. Всички ръководеха, но отговорни нямаше.

Историята се повтаря като фарс. Президентът иска правителството да му докладва, но то му казва, че той е само фикция, защото има парламент.

В САЩ президентът представлява държавата, командва въоръжените сили и е шеф на администрацията, която подбира според своята воля.

Президентът на Русия има още по-големи правомощия.

В държавите с парламентарно-кабинетни системи тежестта на властта е върху премиера и парламента. Канцлерът на Германия отговаря за работата и състава на правителството. Чрез министрите той ръководи в пълен обхват държавата, в това число външната политика, въоръжените сили, монетарната политика. В тези системи държавните глави /президенти или монарси/ нямат нищо за казване. Те са кукли на конци.

А кой у нас може да каже, кой командва българската армия и какви компетенции има за това, кой ръководи българската дипломация и отговаря за нейното функциониране и провали и т.н.

Кой управлява и кой ръководи? Въпросът е още по-смешен, защото актуалният президент мечтае да бъде надпартиен, въпреки “че е седесарче”. Тези аполитични забежки са същото хълцане като идеята за “правителство от безпартийни специалисти”.

В САЩ президентът ръководи една от двете основни партии. Същото се отнася за Франция, Англия, Русия... В България шеф на управляващата в момента партия е премиерът, който командва президентът. И за да е всичко още по-абсурдно това става в парламентарната република България.

Президентът не може нищо. Той е пречещ орган, а творческите му възможности са ограничени не само от личните недостатъци, но и от конституцията. Поради това той се е захванал яко да представлява България извън България. Това обаче се харесва все по-малко на българите, които не искат да бъдат асоциирани с човек с такива визуални качества.

Така стигаме до същността. Според логиката на сега действащата конституция най-добре ще бъде /такова е и мнението на изтъкнати западни специалисти/ президентът да бъде избиран от Народното събрание. По-добре ще бъде ако се усъвършенства парламентарната система, още повече, че в България президентската няма никакви традиции.

Но кой ви пита? Кой всъщност запита българите за изграждането на свободния пазар от ... държавата? Кой ги запита дали са съгласни шепа бандити да ограбят държавното богатство? Кой запита обществото за поредните шокови терапии и за мнението му за НАТО и Европейския съюз? Кой повери това измислено мнение на един президент - фикция? Кой проведе референдум в каква насока трябва да се развива България след 1990 г.? Кой изчисли какви са богатствата на България през същата година и къде отидоха те?

Кой носи отговорността за всичко това - президентът, правителството, парламента, опозицията?

С една дума - никой.

Защо тогава да плащаме отново стотици милиони левове за избора на един антипрезидент без никакви правомощия да управлява, да ръководи и да не отговаря за нищо.

Поредното българско безумие?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ