Цените на нефта експлоадираха. От 10 долара за барел през 1999 г. те нараснаха 4 пъти. Дали този ръст ще доведе до глобална рецесия? Какво ще стане с енергийно бедната България, чийто внос идва напълно от Русия? Каква ще е съдбата на режима в София, който дойде на власт благодарение на русофобията, антиславянизма, слепия си атлантизъм?

Основният въпрос сега е дали високите цени на нефта ще избутат глобалната икономика извън контрол и дали ще се стигне до депресия, по-дълбока от тази през 1973 г. Големият страх на световната върхушка е дали това няма да е най-дебелият пирон в ковчега на техния Нов световен ред. Защото истинският проблем са структурните сили, определящи развитието на икономиката, от които цените на нефта са само малка част. Това е буреносният облак. Американският икономически бум си остана само американски. Азия и Западна Европа останаха назад. Русия продължава да излиза от масиваната депресия. Но може да стане още по-лошо. Сривът на борсата в Ню Йорк изглежда неизбежен. Още едно десетилетие капиталов бум е невъзможен. Dоw Jones и Nasdaq пълзят надолу. Паниката може да ги свали на паважа. Повтаря се най-постоянния елемент на световния пазар. Този път обаче структурните проблеми се изявяват с нарастваща сила. В глобален мащаб уникалния срив е синхронизиран. Всеки върви в същата посока, приблизително по едно и също време. Това е най-големият шамар за глобалистите, включително за родните изтърсаци. През 70-те години Джеймс Акинс публикува своя анализ в който заяви “Този път ще бъде нефтът”. И наистина нефтът събори тогавашния икономически ред. 30 години по-късно отново е нефтът. Този път дефицитът от нефт не е толкова голям. Изчерпа се обаче общественото търпение срещу перфидното ограбване чрез акцизите в постоянно нарастващите цени на бензина. Ако се подложи на дискусия системата на непрякото облагане, целият модел на европейски съюз ще изгърми. Катастрофа.

Поради това засега няма признаци, че Блеър, Шрьодер и Жоспен ще погледнат реалностите вместо да обвинят страните от ОПЕК. Европа в момента е пълна със слаби политици, които нямат визия за бъдещето. Брюкселската бюрокрация не може да реши нищо, освен да произвежда тонове безсмислена хартия. Хората обаче вече не желаят да са безгласни буквички, защото нарастването на акцизите влиза в калкулациите на цените на стоките и услугите, отоплението, транспорта. Намаляват шансовете за износ - стоките от страните с високи акцизи са по-скъпи отколкото в държавите, които не облагат с “нефтен десятък”. Неслучайно кризата засяга САЩ по-малко отколкото Европа. Там акцизът на горивата е три пъти по-нисък. Всъщност Западна Европа щеше отдавна да изгърми ако не бяха ... САЩ. Единственият източник за икономически ръст в Европейския съюз са 120-те милиарда долара положителен баланс от търговията със САЩ. Без тях Европа отдавна щеше да е до гуша в рецесията. Ако цените на нефта продължат да растат това ще доведе до трайна катастрофа за Европа. Кръгът на абсурда ще се затвори. Той се свежда до това, че високите акцизи отиват за подпомагане на същите социални групи, които по-силно страдат от високите цени на горивата. Има и по-голям абсурд, наричащ се България, в която акцизите отиват за хрантутенето на една корумпирана и крадлива администрация.

Европа погрешно дефинира акцентите и се концентрира върху искането ОПЕК да увеличи производството. Но допълнителните 800 000 барела дневно не доведоха до намаляване на цените. Капанът е налице. Ако се намалят акцизите, ще се ограничат и социалните разходи, които държат актуалните западноевропейски правителства на власт. Това може наистина да доведе до революция.

В България ситуацията е още по-лоша, въпреки че актуалната гарнитура не смее и дума да каже. Войната им срещу Русия през последните десет години ще трябва да се заплати. Не е тайна, че съотношението между цените на горивата и реалните заплати в България е най-лошото в целия свят.

Така стигаме до най-голямото престъпление на актуалната клика. България трябва да бяга като от огън от опита на европейските държави, които се отказаха от ядрената енергия. За средните и малки държави в сегашната ситуация тя е единственият реален и евтин източник на енергия и най-добрата гаранция за национална независимост. Онези, които поеха ангажименти за закриването на Козлодуй са най-големите предатели в историята на България. Безумна е и тяхната антируска политика в момент, в който на световния пазар само Русия разполага с възможности да регулира разликите между търсенето и предлагането на нефт. Като голям нефтен производител Русия няма нужда да се подчинява на когото и да било, включително и на ОПЕК. Независимо дали Русия ще бъде ограничавана като производител, България винаги ще зависи от нейния нефт. Но заради ренегатския и русофобски режим в София ще плащат всички българи. Докога?

 
      ⇨ READ MORE / ПРОДЪЛЖЕНИЕ